Младата Сехер живее заедно с баща си в един от най-бедните квартали на Истанбул.
В същото време в имението на Къръмлъ властният Яман – заможен бизнесмен, вижда малкия си племенник Юсуф да плаче, след като се е ожулил, и му заявява, че истинските мъже не бива да показват емоции.
Сехер приготвя любимия десерт на сестра си Кевсер, която е снаха в семейството на Къръмлъ. Баща ѝ обаче не желае и да чува за Кевсер, тъй като тя се е омъжила против волята му за брата на Яман, който вече не е между живите.
Сехер съобщава на баща си, че Кевсер е кръстила сина си на неговото име – Юсуф. В същото време в имението малкият отказва да се храни, тъй като усеща, че майка му не е добре.
Юсуф носи супа на Кевсер, но тя не може да се изправи, тъй като е приела силна доза успокоителни.
Кевсер получава обаждане, което я шокира…
Няколко часа по-късно…
Яман получава обаждане, че е станал инцидент, и веднага се запътва към болницата.
Сехер също получава обаждане, че със сестра ѝ се е случило нещо лошо.
И двамата пристигат в болницата, където научават, че Сехер е пострадала по изключително мистериозен начин и е в критично състояние.
Сехер влиза в интензивното, а Кевсер със сетни сили я моли да поеме грижите за сина ѝ Юсуф и да го отведе от имението.
Лекарите съобщават на близките, че Кевсер е изгубила живота си. Сехер получава медальона ѝ със снимката на Юсуф.
Сехер и баща ѝ пристигат на погребението на Кевсер. Юсуф се срива над гроба на дъщеря си и я моли за прошка.
Яман не присъства на поклонението на Кевсер и нарежда на прислужниците да поемат грижите за малкия Юсуф.
Яман има и още един брат – Зия, който е психически нестабилен. Неговата съпруга Икбал уведомява Сехер, че синът на Кевсер все още не е научил за кончината на майка си.
Сехер и Юсух се прибират опечалени у дома. През сълзи Сехер се заклева, че ще изпълни последната воля на сестра си и ще вземе малкия Юсуф от имението на Къръмлъ.