Сонгюл усеща студеното отношение на Хикмет.
Юмит сресва косата на Фериде и нарочно ѝ слага същата шнола като на Гизем, а след това ѝ подарява роза и я целува по бузата.
Кемал упреква Емир, че е влизал като крадец в дома на Юмит.
Емир вижда същата шнола като на Гизем на главата на бавачката.
Адвокатът на Хикмет подготвя документи за развод.
Емир е сигурен, че Юмит е наранил ръката на Фериде. Настоява да види превързана ѝ китка.
Емир хуква да се разправя с Юмит заради Фериде, а тя моли Кемал да го спре.
Кемал се свързва с племенника си и му съобщава, че е намерил нужната информация.
Сонгюл разбира, че Талаз я е издал пред Хикмет.
Кемал издейства епикризите и смъртния акт на Гизем. Разказва на Емир, че жената дълго време е била болна и се е лекувала. Склонността ѝ към самоубийство е потвърдена и от други специалисти.
Кемал заявява директно на Емир, че клевети Юмит, защото ревнува Фериде от него. Двамата се скарват и Емир си тръгва.
Хикмет разкрива на Сонгюл, че знае за всичките ѝ мерзости. Хвърля ѝ документите за развод и я кара да ги подпише.
Сонгюл се разплаква и го моли да я изслуша. Той отвръща, че ще извика полиция, ако не подпише веднага.
Злодейката се принуждава и подписва споразумението. Хикмет я гони от имението.
Сонгюл показва истинското си лице пред Хикмет и го нарича гнусен и смотан дъртак.
Заплашва го още, че ще съсипе и опозори фамилията Тархун.
Хикмет се хваща за сърцето и пада на земята. Сонгюл се разкрещява за помощ.
Емир и Сонгюл откарват Хикмет спешно в болницата.
Нарин получава остри болки и с Кемал тръгват към лечебното заведение.