Жале заявява на Синан, че е изхвърлила цветята от него и го предупреждава, че не желае да получава повече букети.
Бахар разглежда снимките на телефона на Сарп и разбира, че е ходил в Топраклъ. Бахтияр, собственикът на магазина, когото Сарп е познавал, известява Бахар, че трябва да ѝ даде нещо.
Хатидже моли Ширин да не ѝ се сърди, задето не е успяла да вземе телефона от Бахар.
Бахар и децата заминават за Топраклъ – родното място на Сарп.
Хатидже, Енвер и Ширин излизат заедно да закусят на брега на морето.
Бахар, Нисан и Дорук се срещат с Бахтияр, който се разплаква и прегръща малчуганите.
Бахтияр предава на Бахар писмо от Сарп, адресирано до нея.
Старецът допълва, че Сарп е имал намерение да докара Бахар, за да прочете написаното на място.
В бележката Сарп признава на Бахар, че е живял съвсем сам, а пред обществото с майка му са се престрували, че живеят заедно.
Сарп е пазил в тайна този факт, защото майка му го е предупредила, че ще я вкарат в затвора, ако полицията разбере, че той живее сам.
Един ден съсед е разкрила тайната, след което Сарп е бил настанен в дом за деца. След този случай майката на Сарп не го е потърсила повече.
Когато Сарп е станал мъж отново е открил майка си, която му е дала адреса си, за да я изчака.
Майката на Сарп е живяла в бедност, а той е извадил и ѝ е дал пари.