Али става и отива в кабинета на Адил. Той приканва и Селви да влезе, но тя отказва, защото все още не е готова.
Али пък ѝ споделя, че все още не е прочел писмото от учителя си, тъй като не смее.
Белиз пристига и вижда, че името на болницата е сменено на „Берхаят-Козоолу“. Камер снима физиономията на Белиз и праща фотоса на Вуслат, която е доволна.
Вуслат разпитва Танжу защо в последно време толкова яростно защитава Белиз.
Гайе научава, че баща ѝ е в рискова операция. Разплаква се и признава, че му е наговорила какво ли не, без да знае, че състоянието му е критично.
Ферман и Демир принуждават Гайе да признае какви лекарства приема.
Дорук казва на Танжу, че е съгласен с Али относно операцията на Айбрас.
Белиз съобщава на лекарите, че застраховката няма да покрие разходите по трансплантацията и присаждането на кости на Айбрас и Гайе.
Белиз решава да говори с Вуслат и да я помоли да покрие разходите по интервенциите на баща и дъщеря. Вуслат заявява, че не е благотворително дружество и отказва.
С помощта на един пациент Езо успява да забие инжекция с успокоително на сестрата. След това бяга от клиниката, за да се види с Али.
Али посещава Гайе в болничната ѝ стая и решава да прочете писмото от Адил пред нея, тъй като е непозната и няма да го съди, ако не успее да изпълни желанието на учителя.
Селви най-накрая влиза в кабинета на Адил и започва да чупи всичко наред от болка.
В писмото Адил моли Али да изпълни последната му молба – да приеме парите, които му е завещал, за да не му липсва нищо в живота.
Али отива при Белиз и разкрива, че има парите за операциите на Гайе и Айбрас, благодарение на Адил, който години наред е спестявал.
Али иска с Белиз да основат фонд, чрез който да помагат на хора без средства да бъдат оперирани безплатно. Фондът ще носи името „Адил Еринч“.
Али допълва, че мечтата на Адил е била да отвори клиника, за да помага на нуждаещите се.
Айбрас признава пред Гайе, че е била права. Съгласява се да я оперират и да спре с гимнастиката.
Али се качва на покрива на болницата и си представя брат си Ахмет и Адил. Двамата му казват, че ще го посещават от време на време, а Адил похвалва доброто дело на Али.
Али се радва и им споделя, че би било хубаво, ако го вземат и него на небето, за да бъдат заедно.
Адил отвръща, че Али има още много неща да свърши на този свят. А когато му дойде време, ще се присъедини и към тях.
Адил държи починалото зайче на Али от детство и тримата с Ахмет казват „сбогом“ на Али, след което се отправят към Рая.
Езо пристига пред болницата и прочита името „Берхаят-Козоолу“. Вижда как майка ѝ излиза и я извиква по име.
Али признава на Назлъ, че е чул думите ѝ, докато е бил в кома. Пита я дали са били верни, а тя потвърждава.
Назлъ казва на Али, че сърцата им бият в едно и вече всичко ще бъде много хубаво. Двамата допират главите си и се гледат влюбено.
Али благодари в мислите си на Адил, защото е сбъднал желанието му да бъде с Назлъ.