Нисан благодари на Пъръл за играчките и дрехите. Сарп опитва да се овладее пред децата. Мюнир му съобщава, че му е докарал нова кола.
Дорук разпитва за близнаците на Пъръл и се досеща, че те са децата на Сарп. Нисан също се сеща и двамата се споглеждат.
Мюнир и Пъръл обясняват, че единственото безопасно място е тази къща, в която са отседнали Сарп и Бахар.
Пъръл успокоява Сарп, че не е дошла, за да им развали семейното щастие. Уверява го, че няма лоши намерения и заради това го е предупредила кога хората на Незир ще опитат да отвлекат Бахар, Нисан и Дорук. Сарп ѝ благодари за този жест.
Сарп нарежда на Мюнир по-бързо да намери друга къща, защото ще е неприятно да живеят всички под един покрив. Мюнир му признава, че предишната вечер е била убита Йелиз.
Сарп изисква от Мюнир и Пъръл да не разкриват на Бахар, че приятелката ѝ е мъртва, защото няма да може да я задържи в къщата в безопасност.
Сарп кара Лейля да звънне на Енвер и да го моли, когато се свърже с Бахар, да не ѝ разкрива, че Йелиз е починала.
Пъръл се интересува какво ще стане, когато намерят нов дом – дали Сарп ще остане при Бахар или ще живее с нея и близнаците. Сарп отказва да отговори.
Сарп вижда, че Нисан и Дорук са си облекли старите дрехи. Той ги моли да поздравят Али и Йомер, но те отказват. Уверява ги, че ги обича много.
Юсуф е пиян и признава на Ариф, че предишната вечер се е престорил, че получава сърдечна криза. Разказва му как са го заплашили, че ще убият Ариф, ако не напуснат сградата.
Бахар се връща в къщата и заварва Пъръл и близнаците. Пъръл ѝ подава ръка и се представя. Бахар се преструва, като прегръща и целува Пъръл. Тя ѝ благодари за играчките и дрехите.
След това отива при близнаците и им се радва. Бахар излиза навън и се разплаква, а Сарп я последва. Той опитва да ѝ обясни ситуацията, а тя го кара да отиде и да се извини на Пъръл, задето е довел Бахар и децата в тази къща.
Бахар не издържа и удря шамар на Сарп. Той не се сдържа и я прегръща. Пъръл ги вижда през прозореца.
Бахар се връща в къщата, а Пъръл злобно я пита дали е намерила това, което е търсила. Бахар ѝ отговаря, че не е успяла, защото всичко е само спомен и не е от значение.