Фърат е категоричен пред Миран, че писмото е истина и в действителност Дилшах и Хазар са се обичали.
Бесен, Миран се нахвърля на приятеля си и го удря. Той също му отвръща и двамата се сбиват.
След като се успокояват, Фърат през сълзи признава на Миран, че цял живот се е старал да бъде приет от Азизе и чинно е изпълнявал заповедите й, но се е уморил.
Фърат категорично заявява на Миран, че няма да продължава да го подкрепя в отмъщението му, и си тръгва. Изтъква обаче, че винаги ще го чувства като свой брат.
По заръка на Насух Ханифе се обажда на Азизе и я уведомява за предстоящата сватбена церемония в конака.
Разгневена от новината, Азизе решава да направи това, което замисля отдавна…
Подготовката за сватбата на Азат и Елиф започва. В същото време Азизе е на път към сараите на Шадоулу.
Азизе привиква Хандан и й заявява, че има пет минути да изведе Елиф. В противен случай заплашва, че ще посегне на Азат.
Настроението на сватбата е тягостно. Единствено Насух е щастлив. В това време на церемонията пристигат Султан, Гьонюл, Шюкрян, Есма и Фърат.
Елиф облича сватбената си рокля…
Изведнъж Елиф побягва разплакана от конака и се качва в колата на баба си.
В това време Азат се качва в стаята на бъдещата си съпруга, но открива, че нея я няма.
Миран се среща тайно с Хазар и му предлага да се обединят, за да открият истината. Предупреждава го обаче, че никой не трябва да научава за партньорството им, дори и Реян.
Хазар се съгласява…
Азат се връща на трапезата и уведомява семейството и гостите за изчезването на Елиф. Всички тръгват да търсят девойката…
Азат разбира от охраната, че Елиф е тръгнала заедно с Азизе.