Реян се опитва да опознае Миран. Пита го за колието му, но той отказва да й разкаже за него и го скрива.
Споделя й, че като малък е бил затворено дете, вероятно заради отсъствието на баща си. Миран се приближава към Реян и я целува страстно. Двамата прекарват първата си брачна нощ.
На сутринта Азизе е на гроба на родителите на Миран и очаква внука си отмъстен. Реян се събужда и отива при съпруга си, който изненадващо й заявява, че от тук насетне тя не означава нищо за него.
Младежът си тръгва, а Реян го настига и със сълзи на очи го моли да не я оставя. Пита го дали всичко е било лъжа, а Миран я отблъсква и тръгва по пътя си.
Реян се свлича на земята, обляна в сълзи. Връща се в постройката и си спомня първата си брачна нощ с Миран. Взима роклята си и я облича, а след това полива с бензин колибата.
В болницата лекарката излиза и казва на Шадоулу, че операцията на Гюл е преминала успешно, но се е наложило да оставят куршума в тялото на момиченцето и е вероятно да получи увреждане.
Миран отива на гроба на родителите си, където Азизе трепетно го очаква, и заявява на баба си, че е изпълнил заканата й.
Госпожата вижда, че внукът й е сломен, и го пита каква е причината. В същото време Реян подпалва колибата и затваря очи, очаквайки пламъците да я погълнат.
От дима изпада в безсъзнание, но в последния момент е спасена от човек на Азизе. Госпожата отвежда Реян на центъра на Мидят, където я захвърля и я унижава пред всички.
Азизе звъни на Султан и й заявява, че Миран е изпълнил отмъщението си. Казва им, че са готови да тръгнат към Карс.
Гьонюл е щастлива, че съпругът й е изоставил Реян. На центъра на Мидят Реян тръгва да бяга след колата на Азизе, а един възрастен човек я спира и я отвежда в къщата си.