От телефона на Ханифе Азизе прочита съобщението от Аслан. Осъзнава, че внукът й в действителност иска да отмъсти на самата нея…
Реян отива при люлката и започва да се люля силно към пропастта, спомняйки си моменти с Миран.
Селските лечителки продължават да обработват раната на Миран. Фърат е плътно до приятеля си.
Миран помръдва тялото си. Младежът сънува, че тича след Реян, но не може да я стигне.
Миран идва в съзнание, докато Фърат говори по телефона… От разговора Миран разбира, че Реян е изчезнала.
Фърат се обръща и вижда, че Миран го няма… Оказва се, че младежът е взел колата на приятеля си и е тръгнал да търси любимата си.
В същото време и Хазар издирва Реян. Джихан го намира и се опитва да го успокои, но Хазар му посяга и го обвинява за изчезването на дъщеря си.
Джихан признава на Хазар, че е искал да убие Миран, за да не навреди на семейството им, след като узнае, че баща му Мехмет е бил убит от Насух.
Хазар остава шокиран от думите на брат си.
Азизе се моли Миран да е жив, осъзнавайки че той е единственият, който никога не я е предавал.
Миран пристига при люлката и вижда Реян да се люля, готова да скочи в пропастта. Затичва се и я хваща точно преди да се хвърли.
Реян не може да повярва, че Миран е жив… Младежът уверява любимата си, че ако тя бе скочила, той е щял да се хвърли след нея.
Азизе се среща с Аслан и му разкрива, че знае за намеренията му. Аслан, от своя страна, заявява на баба си, че има само един начин да не разкрие самоличността й пред Шадоулу… Младежът заявява на Азизе, че иска Реян.
Реян се връща в конака на Шадоулу и прегръща Хазар. Малко след нея се появява и Миран. Всички остават шокирани…
Реян заявява пред всички, че с Миран не са се развели и никога няма да се разделят. Двамата си тръгват заедно от конака, а Миран благодари на Азат, че е спасил живота му.
Аслан се прибира у дома, а Султан веднага го пита дали е открил Гьонюл. Той й отвръща, че нещата са се объркали… Султан зашлевява Аслан и тръгва да търси дъщеря си.
Фърат се изправя срещу Азизе и я обвинява, че е обърнала гръб на Миран. Казва на Есма, че още същата вечер ще напуснат конака на Асланбей.