Миран признава пред себе си, че иска да бъде заедно с Реян. Гьонюл дочува думите му и отива при него.
Миран се прибира обратно в стаята си съкрушен от болка… Елиф отива да поговори с братовчед си и се опитва да го убеди, че Реян няма вина за случилото се.
Миран реагира бурно и категорично отказва да даде втори шанс на Реян. Елиф излиза изплашена от стаята на братовчед си.
Реян отива при родителите си и им съобщава, че си тръгва… Казва им, че отива да се бори за любовта на Миран. Със сълзи на очи Зехра и Хазар приемат решението й.
Зехра вади от джоба си писмото и е на път да го даде на Реян, но тя я прекъсва и излиза от стаята.
Съсипан от болка, Миран се връща в родната къща на Дилшах… Ляга на леглото й и заспива уморен.
Реян също пристига в селото, сигурна, че Миран е там.
Реян буди Миран и му казва, че нейният дом е там, където е и той.
Младежът започва да обвинява любимата си, че е разписала документите за развод. Тя обаче категорично отрича да е полагала подписа си.
Реян заявява, че е Асланбей, и къса бракоразводния лист…
В същото време старицата Шюкрян заявява на Миран, че не е истински син на Дилшах, ако оставя жената, която обича.
Възрастната жена признава на младежа, че е негова баба…
Миран реагира бурно и се нахвърля на Шюкрян, обвинявайки я, че е измамница. Напада я, че ако наистина го е обичала, е нямало да го изостави.
Реян се опитва да успокои разярения Миран, но безуспешно. Миран получава нервна криза и започва да крещи, че цял живот е живял в лъжа.
Реян хваща ръката на любимия си и го прегръща.
В същото време в конака на Асланбей Азизе издирва Миран.
Насух признава на Хазар, че Миран е дал кръв, за да спаси живота му.