Идрис благославя живите си синове.
Емрах бръсне Мухитин. Меке едва се сдържа да не убие комисаря. Емрах се кълне, че в най-скоро време целият квартал ще играе по гайдата му.
Преди 5 дни Салих се кара на Чичото. Чичото му казва, че знае кой е. Вартоолу разбира, че Паша го е изгонил от Ямата преди време.
Сега…
Ямач чака майка си пред дома на Идрис. Казва ѝ, че Селим е ранен. Предупреждава я, че никой в къщата не знае за това. Моли я за помощ да се справи със ситуацията.
Султан се появява пред Идрис. Опитва се да му даде кураж. Той ѝ се оплаква, че е много зле. Султан му припомня, че на бащата на Ямата не му подхожда да плаче.
Бащата на Сена съобщава, че някой на много високо ниво стои зад назначаването на Емрах и трудно ще го изтеглят от Истанбул.
Селим идва в съзнание. Ямач му благодари и споделя с баща си, че Селим му е спасил живота.
Сена казва на майка си да спре Емрах, иначе ще унищожи и двамата.
Идрис поздравява Селим за героизма, който е извършил.
Ямач влиза в стаята на брат си. Иска му прошка за недоверието, което е изпитвал към него.
Емрах е в болницата и започва да притиска хората на Ямач с информацията, която има. Ямач предупреждава доверениците си да не дават повод на полицая.
Медет казва на Ямач, че го е съсипал. Съобщава му, че са го смлели от бой и са го пречупили, а без Вартоолу е кръгла нула. Ямач се кълне, че не го е хващал и не е заповядвал такова нещо.
Ямач си уговаря среща с Байкал. Господинът нарежда на адвоката, че тази вечер работата трябва да приключи.
Пред болницата Емрах се среща с майка си.