Миран е категоричен, че Реян се е съгласила да се омъжи за Азат само заради семейството си. Сигурен е, че любимата му все още го обича.
Зехра отива в стаята на Реян, а тя й признава, че предишната вечер се е срещнала с Миран. Майката на девойката я пита дали все още обича съпруга си, но Реян й отвръща, че за нея той вече не съществува.
Хазар отива на гроба на Дилшах. В това време там идва и Миран, който вижда бащата на Реян и насочва оръжие. Младежът настоява, че Хазар е обезчестил майка му, а той, от своя страна, му отвръща, че единствено се е опитал да я защити, защото я е обичал.
Хазар заявява на Миран, че е отгледан в лъжа, и го заставя да го убие, за да се избави от угризенията си. Момчето се разгневява и изстрелва куршумите във въздуха.
Ярен подарява на Реян нова булчинска рокля. Връчва й и сватбените й снимки с Миран, като я увещава, че утре ще има по-хубави с Азат. През сълзи Реян започва да къса фотосите, а Гюл става свидетел на гледката.
Хазар се прибира в имението и настоява да поговори с баща си за смъртта на Дилшах. Насух се разгневява и му отвръща, че не крие нищо. Припомня му за сетен път, че го е открил ранен и го е откарал до болницата, а Дилшах и съпругът й са били мъртви. Джихан подслушва разговора.
Когато Насух излиза от стаята, Джихан отива при брат си и го заставя да предотврати сватбата между Реян и Азат. Хазар му заявява, че скоро ще отведе семейството си далеч от Мидят, а Джихан го моли да побърза. Предлага му още утре да отправят тайно Реян.
Реян дочува разговор между Хандан и Азат, в който тя за пореден път се опитва да го разубеди да не се жени за братовчедка си. Хандан заставя сина си от утре да не я нарича повече „мамо“, защото тя вече ще е мъртва за него.
Миран се прибира в конака, а Азизе го навестява в стаята му. Младежът отново разпитва баба си за връзката на родителите си, а тя се опитва да го убеди, че двамата са били щастливи, докато Хазар не се е възползвал от Дилшах.
Миран признава на Азизе, че е заварил Хазар на гроба на майка си. Госпожата припомня на внука си, че Шадоулу са техни врагове, и дори го укорява, че е бил милостив към Хазар.
Миран получава нервна криза, а Азизе успява да му вмени, че трябва да изпълни дълга си и да отмъсти за смъртта на родителите си.
Междувременно в конака на Шадоулу Хазар моли Зехра за търпение, като я уверява, че скоро ще заминат далеч от Мидят.