Оя извиква Фериде и Сонгюл и им дава да подпишат предбрачни споразумения. Предупреждава Емир да не се бърка.
Нарин води Масал във фирмата при Кемал. Малката казва на баща си, че иска Шехрие да ѝ готви, а не Кумру.
Кумру пита Нарин дали е редно да се навърта около Кемал, след като с него са се оженили. Нарин се извинява и си тръгва.
Фериде и Сонгюл подписват споразуменията.
Сонгюл се прави на жертва пред Хикмет и играе театър, че ѝ е станало обидно. Хикмет поднася на жена си пръстен.
Кумру нарича Масал „малка вещица“ и я предупреждава, че отсега нататък при проблем ще се обажда на нея, не на Нарин. След това я наказва и я отпраща в стаята ѝ.
По-късно Мюневер известява Кемал, че Масал е изчезнала.
Сейфи прониква в имението на Тархун и започва да събира антики. Изведнъж Фериде се появява зад него.
Сонгюл вижда как Фериде скрива Сейфи в стаята си.
Емир тръгва към спалнята на Фериде, но Сонгюл го извиква и му отвлича вниманието.
Сонгюл дава знак на Сейфи да напусне конака, а той ѝ благодари.
Фериде предупреждава Сейфи да се маха, иначе ще извика полиция.
Масал скита по улиците и търси къщата на Нарин.
Емир забелязва, че Фериде влиза отвън, и я разпитва. Бавачката го заблуждава, че е търсила залъгалката на Ийт.
Нарин отива в дома на Кемал, който съобщава на полицията за изчезването на Масал.
Една жена среща Масал и се обажда в участъка, но синеочка бяга.
Сонгюл заявява на Фериде, че няма да позволи на Сейфи да съсипе всичко. Предлага ѝ двете да се обединят и да смачкат главата на змията.
Всъщност планът на Сонгюл е да изхвърли Фериде от конака.
Масал се качва в пикапа на възрастен мъж и заспива.
Дядото намира синеочка и ѝ се радва.
Джемре показва на Джавидан снимка на Сонгюл, а старата си спомня, че я е виждала на свиждане в затвора преди време.
Джавидан моли Джемре да не прави нищо на Сонгюл.
Старецът води Масал при Нарин и Кемал.
Сейфи изпраща съобщение на Фериде, че иска обещаните пари и пътува към имението да ги получи.