Емир наблюдава Сейфи в депото за скрап и му се обажда с покана за вечеря. Бащата на Фериде веднага приема.
Кемал потвърждава пред Хикмет, че сватбата му с Кумру е след няколко часа.
Мюневер признава на Нарин, че Кумру не е нейна сестра. Разказва ѝ, че бащата на Кумру я е отвлякъл и е опитал да я изнасили, а тя го е убила, за да се защити.
След това Мюневер е чула плача на Кумру и я е отгледала. Чувства се виновна, че заради нея Кумру е останала сирак от малка.
Сейфи пристига пиян на вечерята в Тархун. Фериде умира от срам.
Нарин послушва съвета на Мюневер и тръгва към сватбата на Кемал и Кумру.
Сейфи чупи важна антика в дома на Турхан. Оя ръкопляска и пита останалите дали са я извикали, за да присъства на този срам.
Брачното лице пита Кемал дали ще се ожени за Кумру. Нарин се появява и наблюдава церемонията.
Нарин си тръгва разстроена след като Кемал и Кумру сключват брак.
Фериде изкарва Сейфи от конака. Упреква го, че е измъчвал майка ѝ преди години и всички са треперели от страх заради него.
Сейфи пада на земята пред имението, а Емир и Фериде го слагат да легне в една от стаите.
Емир признава на Фериде, че е била лоша идея да покани Сейфи. Бавачката го успокоява, че няма вина.
Сонгюл ликува, че Сейфи е изложил Фериде.
Кемал опитва да се свърже с Нарин, но тя не му вдига. Тогава той отива до дома ѝ и ѝ помага с нанасянето.
Фериде си спомня как Сейфи я е хранил насила като малка и ѝ се е карал.
Нарин моли Кемал да си върви, защото са взели решение, което трябва да изпълнят.
Кемал не си тръгва, а остава пред дома на Нарин. Тя го вижда и излиза при него.
Сейфи се събужда през нощта и оглежда антиките в дома на Тархун. Обмисля да ги открадне и да продаде.
Сейфи се извинява на Фериде и я прегръща. В това време Емир минава и ги вижда.
Нарин заспива на рамото на Кемал в градината. Кумру се появява, но решава да не действа необмислено.