Суат дава на Мюнир документ, който Сарп да подпише и да го занесат при нотаруис, за да се откаже от богатството.
Сарп ще остане без нищо и така ще бъде наказан за стореното на Пъръл.
Мюнир припомня на Суат, че Сарп е изкарал всичките си пари, а Суат отвръща, че е благодарение на него.
Когато Сарп осъзнае, че това не е искане на Незир, ще е твърде късно.
Пъръл праща плик по Мюнир, който да предаде на Бахар.
Незир си спомня за Дорук и му е мъчно за целувките и компанията му.
Плаче безутешно, гледайки към детската пързалка в градината.
Хатидже съветва Бахар, че ако иска да бъде отново със Сарп, да не слуша никого, а сърцето си.