winless
В стаята си Зюмрут не откъсва поглед от телефона си, очаквайки новини от болницата. Тревогата ѝ расте, а снаха ѝ я пита да не би да е влюбена. Зюмрут обаче мълчи. Терзае я чувството за вина, че Али е в болницата заради нея.
Азаде настоява Дерия да остане в имението, въпреки нейните уверения, че вече е добре и може да си тръгне. С ехидна усмивка злодейката си казва, че сега е моментът да довърши плана си…
В стаята си Дилан е оставена сама и на тъмно. Азаде изгасва лампата, като ѝ заявява, че не ѝ се полага светлина. Момичето се моли на глас да ѝ бъде дадена сила да издържи.
През нощта Дерия излиза тихо от стаята си, преструвайки се на болна. Заявява на Дилан, че ѝ е лошо и има нужда от помощ. Въпреки собственото си страдание, Дилай веднага ѝ се притичва. Дерия настоява да излязат в градината, за да си поеме глътка въздух. Дилан ѝ помага да стигнат до двора, без да подозира, че Дерия я води към капан.
Баран заявява на баща си, че прави всичко само и единствено заради Джихан.
Дерия разпитва Дилан за бъдещето ѝ с Баран. Тя отговаря с тъга и примирение, че ще се омъжи за него, защото няма избор. Думите ѝ предизвикват изблик на ярост у Дерия, която не издържа и я бута в изкопаната дупка. Дилан пада и се удря тежко.
Дилан моли за помощ, но Дерия заглушава виковете ѝ със сухи клони, с които затрупва кладенеца. Заявява ѝ, че никой няма да я чуе и че сама си е виновна, след което си тръгва.
На сутринта, в болницата, Зюмрут научава, че Али е излязъл от интензивното. Втурва се към стаята му, но разбира, че той няма спомени и не знае нито коя е тя, нито кой е той самият.
В имението Азаде се заема с приготовленията за сватбата. Заповядва да се подготви стаята за първата брачна нощ и да се донесе старата сватбена рокля.
Баран разговаря с адвоката си и му нарежда да подготви всичко за гражданския брак. Той си повтаря, че прави всички единствено и само заради Джихан…
Дилан лежи в кладенеца – премръзнала, ранена и отчаяна. Вика за помощ, но гласът ѝ е едва доловим. С последни сили се моли за спасение…
Азаде нахлува в стаята ѝ, но я намира празна. Съобщава на Баран, че Дилан е избягала и че сватбата няма да се състои. Дерия се прави на изненадана.
Барaн не вярва, че Дилан е избягала. Нарежда на охраната да претърси двора. Когато един от тях заявява, че я е видял с Дерия вечерта, Баран се втурва да я търси.
В същото време сватбеният служител чака младоженците. Азаде нарежда да си тръгне, но Баран твърдо заявява, че този брак ще се състои. Баран заставя Дерия да каже къде е отвела Дилан. Тя твърди, че снощи я е видяла в градината, но за кратко.
На двора, докато минава покрай кладенеца, Баран вдига клоните и вижда Дилан. Без да се замисля, скача вътре и я успокоява, че е тук и няма да я остави. Гали лицето ѝ, докато тя е в несвяст.
Дилан идва на себе си и двамата с Баран се връщат в имението. Дерия онемява, тъй като не е очаквала Барaн да намери Дилан. Азаде завлича момичето в стаята ѝ и я заставя да облече булчинската рокля. Предупреждава я, че истинските ѝ мъки ще започнат след сватбата.
В стаята си Баран поглежда към брачната халка и си спомня думите на майка си, че този пръстен ще е символ на любовта му. Той влиза в стаята на Дилан и я вижда облечена в сватбената рокля. Хваща ръката ѝ и грубо поставя халката.
Двамата се запътват към градината, където ги очаква сватбеният служител. Дария се раздира от гняв. Безсилна, Дилан се съгласява да се омъжи за Баран. Сълзите ѝ се стичат, докато полага подписа си. Баран взима брачното свидетелство и се оттегля. Всички оставят Дилан сама – облечена като булка, но със сърце, което вече никога няма да е същото.