Емре обещава на Зейнеп, че каквото и да се случи, няма да я остави сама.
Тарък пита Съла дали наистина иска да се откаже от него. Девойката си спомня разговора си с Къймет и се отдръпва от любимия си. Казва му, че иска да остане сама, за да събере мислите си.
Сахер скрива Бора в мазето на имението. Арзу забелязва, че по ръкава на зълва й има кръв.
Емре закарва Зейнеп до дома на Хюлия. Девойката се среща с майка си и настоява да й разкрие кой е баща й.
Хюлия се принуждава да признае на Зейнеп, че Ведат е неин баща.
Зейнеп се вбесява и захвърля снимката на мъжа, който цял живот е смятала за свой баща. Девойката си тръгва бясна, а Хюлия прокървява и пада безпомощна на земята.
Съла стига до пропастта на скалата и открива скъсано парче от кърпа за глава. В този момент си спомня, че е била бутната от същото място.
На Съла й прилошава и внезапно губи съзнание…
Севда се разхожда с Керем и подтикната от Мелтем, му признава, че е влюбена в него. Опитва се да го целуне, но той я отблъсква.
Керем укорява Севда за постъпката й. Тя осъзнава, че Мелтем нарочно я е заблудила с цел да я дискредитира пред мъжа, в когото е влюбена.
Зейнеп е съсипана след последните събития и истините, които е разбрала. Емре се опитва да успокои любимата си.
Севда се нахвърля на Мелтем и се заканва да й отмъсти. Двете се хващат за косите и се сбиват.
Тарък открива Съла припаднала на ръба на пропастта.
Зейнеп и Емре са привикани на разпит в полицейското управление. Комисарят връчва на Зейнеп вещите на Бора и й съобщава, че тялото му все още не е открито.
Ведат отива до дома на Хюлия и я открива в безпомощно състояние…