В ареста идва адвокатът на Ханифе. Прислужницата губи ума и дума, когато вижда Харун пред себе си.
Бъдещият съпруг на Ярен обещава на прислужницата свобода, в случай че изпълнява нарежданията му.
Ханифе остава шокирана, когато Харун й казва, че дори сестра й я е изоставила…
Малко по-късно Ханифе е освободена и се завръща в конака на Шадоулу. По заръка на Харун пред семейството слугинята поддържа версията, че свидетелят на обвинението е шизофреник, който я е набедил неоснователно.
В конака на Асланбей пристига Филипос – синът на бижутера. Мъжът заявява, че баща му е починал и по негова заръка е дошъл, за да разкрие истината.
Филипос обявява, че Габриел е бил принуден да излъже, че пръстенът на Дилшах е бил поръчан от Мехмет. Обявява, че истинският поръчител на бижуто е Хазар Шадоулу.
Реян, Миран и Азизе остават шокирани…
Реян веднага се нахвърля на Азизе и й търси обяснение. Старата обвинява Филипос, че е лъжец, който цели да я наклевети.
Азизе се прибира в стаята си и взема анонимните бележки. Миран се качва при баба си и я пита дали казаното от сина на майстора е истина.
Господарката показва на Миран анонимните бележки, като изтъква, че Шадоулу стоят зад всичко това.
В същото време Филипос си тръгва от конака, а Реян хуква след него, настоявайки за обяснение.
Азизе заявява на Миран, че една от заплашителните бележки й е предадена лично от Шюкрян.
Реян и Гьонюл застават една срещу друга и си отправят открити заплахи пред погледа на Шюкрян.
Шюкрян признава на Миран, че въпросната бележка й е предадена от непознат мъж, който е дошъл в дома й.
Харун се обажда на някого и му докладва за визитата на Филипос в конака на Асланбей.
Същевременно Хазар и Филипос се срещат в едно кафене. Синът на майстора се извинява на Хазар, че баща му е скрил истината…