Селим вижда майка си да чисти градината и я прегръща. Султан му казва, че много се радва да го види. Селим се разкайва, че не е могъл да спаси баща си.
Аличо е отново в къщата и повтаря военни координати и позивни. Той ги диктува на Ямач в кафенето.
Султан и Селим отиват при Ямач. Султан сяда на стола на Идрис и заявява на синовете си, че светът ѝ е унищожен, но вината не е тяхна. Идрис е изпълнил своя дълг, а те трябва да са един до друг.
Ямач се чувства виновен за смъртта на Идрис и страни от майка си. Султан ги моли да не я оставят сама в този ден.
Ямач се срамува да влезе в дома си. Мисли си, че къщата ще се взриви. Моли майка си за разбиране и допълва, че го боли силно главата.
Ямач звъни на Ефсун, за да му помогне, но тя не си вдига телефона.
Ямач отива при Юджел и му казва, че отмъщението му не е успяло. Пита го какво да направи, за да спре болката в главата.
Нехир съветва Ямач да свикне с болката. Дава му колие, което да пази, и обещава, че следващият път, когато се срещнат, да му разкаже за него.
Ямач среща Дамла. Тя иска да говори с него, но Ямач отказва. Връща ѝ личната карта.
Селим избягва жена си. Айше казва на Селим, че Акън се е грижил за квартала. Сега, след като е излязъл от затвора, двамата трябва да са заедно и да се подкрепят.
Медет разказва на Ямач за срещата между Султан и Салих.