Сарп носи в апартамента на Бахар подаръците на Дорук. Децата се радват на играчките.
Енвер е на мнение, че Ширин не е болна, а е такъв характерът ѝ и цял живот е творила зло. Хатидже защитава дъщеря си, а Енвер иска веднага да я изхвърлят на улицата.
Ширин чува това и изпада в истерия. Енвер започва да се кара с нея, а Хатидже опитва да потуши скандала.
Ширин нарича баща си „глупак“, Хатидже ѝ удря шамар. Злодейката си събира багажа и напуска дома им. Хатидже ѝ звъни, но Ширин отказва да отговори.
Ширин звъни на Суат и иска помощ от него, защото няма къде да отиде. Суат е с Пъръл и заявява на Ширин, че не може да ѝ помогне, както и да не му звъни повече, защото не иска нито да я вижда, нито да я чува.
Дорук търси играчката, подарена му от Ариф. Сарп съжалява, че я е счупил и се чуди какво да направи.
Бахар телефонира на Хатидже и тя решава да скрие, но Енвер издава, че Сарп е съсипал кончето.
Ариф обещава на Дорук да му купи друго конче.
Бахар иска да знае защо Сарп е счупил играчката, а той ѝ обяснява, че в онзи ден е бил нервен, защото са го извикали в полицията, тъй като са открили тялото на майка му, заровено в чужд гроб – този с техните имена.
Ариф иска сметка от Сарп защо е счупил кончето на Дорук. Двамата за пореден път се хващат за гушите.
Децата и Бахар чуват караницата, идваща от горния апартамент. Бахар затваря децата и с Джейда се качват. Двете опитват да разтърват мъжете.
Сарп се вбесява и къса колието на Бахар, купено ѝ от Ариф. Бахар заявява, че не желае нито Ариф, нито Сарп.