Адил и Селви канят Али да отиде да празнува с тях, но той отказва.
Всички напускат болницата щастливи, че са се избавили от вируса.
Али е тъжен, защото постоянно си мисли за Назлъ. Спомня си всички прекрасни моменти, прекарани с нея, докато кара колелото си. Така замислен, той пада от велосипеда.
Намира писмото от Ферман и го прочита. Храната му се струва безвкусна. Пита Адил защо има чувството, че светът се е променил.
Назлъ показва на Али, че е сложила розата, подарена от него на ревера. Заявява, че има чувства към него, но сега не може да му обясни. Тя се чувства объркана и не иска да го разстройва.
Предлага му да бъдат приятели, поне докато не реши какво да прави със себе си. Али я разбира и ѝ обещава, че ще го направи заради тяхното бъдеще.
Ачелия убеждава Демир, че не е виновен за смъртта на бащата на Айхан.
Али урежда да приемат бащата на Демир в болницата. Докато отиват натам, Сюлейман припада.
На Ферман му е скучно. Али отива да го види и му показва писмото, а лекарят му обяснява, че го е писал, докато е умирал.
Назлъ споделя с Ачелия какво ѝ е казал Ферман.
Танжу разочарова Демир, че не могат да помогнат на баща му, защото ракът има разсейки навсякъде.
Али изпълнява съветите на Ферман, но се проваля пред Назлъ и приятелите си.
Демир търси лек за баща си. Ачелия настоява той да прекарва повече време със Сюлейман.
Танжу се опитва да разбере какво замисля Кавълджъм.
Демир предлага да извадят всички органи на баща му и да ги почистят от метaстазите.