Състоянието на донора се влошава. Демир му прави електрошок.
Али моли бащата на Демир да масажира сърцето на бебето и се заема с майката. С помощта на гинеколожката овладява кръвоизлива.
Танжу заявява, че трансплантацията е приключила и сега трябва да чакат.
Бебето има проблем с дишането. Нуждае се от интубация. Али го спасява и то започва да плаче.
Майката също е спасена и става свидетел как Али е върнал бебето към живот. Бащата научава добрата новина, че детето вече се е родило. Всички приветстват Али, когато чуват бебешкия плач.
Ферман поздравява Али, че му е спасил живота и за успешното израждане.
Танжу съобщава на Бетюш, че вече е добре.
Изследванията на пациентите показват, че те са в нормата и Али постепенно ги освобождава.
Назлъ все още не може да осъзнае, че всичко е свършило. Пита Али дали е истина.
Двете сестри се събират и се радват, че са оздравели.
Бащата на пациента с левкемия е починал. Но е бил щастлив, че е помогнал на сина си, като е дарил костен мозък.
Сюлейман разказва на Демир историята на своя баща. Пита Демир дали ще бъде с него в последния му час. Асистентът му обещава, че ще го излекува и няма да му позволи да умре.
Адил благодари на Демир за спасените животи на другите пациенти и му казва, че този път ще му се размине без наказание.
Белиз пък благодари на Назлъ, че е спасила Ферман.
Назлъ не е спокойна, защото е споделила своите чувства с учителя си.
Адил кани старшата сестра на вечеря.
Али се сбогува с Бетюш. Малката го кара да рискува и да попита Назлъ дали и тя го харесва.
Ферман вика Назлъ, за да поговорят. Казва ѝ да не мисли за тези неща и да забрави чувствата си, защото е неин учител. Обещава ѝ, че ще се направи, че не е чул нищо.
Али желае Назлъ да му отговори дали иска да бъде с него. Тя обаче не може, защото е объркана. Асистентът я пита отново, но разбира какъв ще бъде отговорът и се натъжава, след което си тръгва.