Дорук решава да напише писмо до баща си. Прочита го на Нисан.
Пъръл се прибира и установява, че Сарп си е дошъл. Той я посреща с думите, че трябва да му помогне. Разкрива ѝ, че Бахар и децата не са мъртви.
Пъръл е в ступор, а Сарп я пита защо не е изненадана от новината. Досеща се, че е знаела и се разкрещява. Пъръл припада.
По-късно идва в съзнание, а Сарп я моли за прошка, че я е нападнал така. Пъръл заявява, че не е очаквала да чуе такова нещо. Той я моли да му помогне да намерят Ширин.
Пъръл отговаря, че може да направи много повече – ще го заведе при нея. Позвънява на Суат и му се извинява за държанието си по-рано. Уведомява го, че вечерта ще го посети.
Взима със себе си и Сарп, заблуждавайки охраната, че плановете са се променили. Ширин вижда приготвената софра и казва на Суат, че е много сладък. Суат отвръща, че Пъръл идва към имението и ще вечерят само с нея.
Ширин настоява Суат вече да ѝ се довери. Старият отваря и вижда пред себе си Сарп и Пъръл. Затваря се в кухнята и бързо звъни на Ширин, като я предупреждава да не излиза от стаята.
Ширин отвръща, че е твърде късно, тъй като Сарп и Пъръл са при нея. Сарп нарежда на Ширин да тръгва с него към болницата.
Злодейката се възпротивява, а Сарп заплашва, че ако се наложи, ще я убие, но ще даде костен мозък на Бахар.
Ширин се усмихва и му отвръща, че може би смъртта на Бахар ще ѝ донесе повече удоволствие. Нарежда му да се маха, защото е уморена.
Сарп се разплаква и умолява Ширин да помогне на Бахар. Пада на колене и споделя, че съжалява, че я е наранил в миналото.
Ширин казва на Суат и Пъръл да излязат от стаята, за да говори със Сарп насаме. Тя заключва вратата и нарежда на Сарп да си съблече сакото, защото е горещо.
По-късно Сарп и Ширин слизат и съобщават на Суат и Пъръл, че отиват в болницата. Сарп споделя с Пъръл, че не знае как ще ѝ се отблагодари.
Бахар разказва на Джейда, че през деня е излязла с Ариф в градината и е почувствала, че сякаш за последно диша и се смее. Разплаква се и допълва, че се страхува, че за последен път вижда и разговаря с всички.
Бахар вижда Ширин, става и ѝ пада на колене, след което я прегръща. Сарп слуша отстрани и плаче с цяло гърло.
Бахар е щастлива, че сестра ѝ е дошла и ще спаси живота ѝ.