Мерием пристига в родния си дом и разговаря с Нюргюл. Обвинява я, че е изоставила сина си, а сега го търси и иска да го отведе.
Нюргюл се вживява в ролята си и разказва на Мерием своята „сърцераздирателна история“. Показва ѝ и „снимката“, на която е заедно с Йомер.
Мерием си тръгва съсипана, осъзнавайки че може би това ще бъдат последните дни, в които ще е близо до Йомер.
Девойката звъни на Айше и ѝ разказва за случилото се.
Междувременно Йомер се настанява в детската си стая и я украсява с рисунки. Мерием се прибира в имението и съкрушена наблюдава въодушевеното си братче.
Бабата на Джемил се опитва да го „обработи“ против Айше.
Мерием отваря и прочита писмата, които Нургюл е „адресирала до Йомер през всичките тези години“.
Левент забелязва, че Мерием е тъжна, и се опитва да поговори с нея. Йомер обаче ги прекъсва.
Нюргюл звъни на Мерием и настоява да я срещне със сина ѝ. Двамата отиват в парка, където Нюргюл заговаря Йомер.
На мястото пристига и Левент, който недоумява коя е жената, прегърнала малкото момченце.
Мерием отива и връща Йомер. Текин наблюдава скрит зад храстите.
Левент се опитва да прояви близост към Мерием, но тя продължава да се държи дистанцирано и строго професионално.
Без да иска Мерием изпуска снимката на Нюргюл и Йомер на пода в стаята си. Малкото момченце я открива…