Садък казва на своята съпруга, че скоро на Тюркан ще се роди дете. Но Садък не разбира защо Несрин осъжда радостта му? Нали ще има внук и не бива ли Садък да се радва на това?
Мине казва на Сомер, че ако Тюркан има дете, то и тя има дете и той не трябва да забравя за това. Рючхан казва на Мине, че за разлика от майките, децата са безгрешни. Тюркан изпада в ярост срещу Сомер. Все пак той със своята любов и всичко останало се оказват лъжа. После тя сваля покривката от масата, на която седят всички роднини, и казва, че тази маса е същата лъжа. И също така всички, които седят зад нея. Тюркан обещава на Сомер, че ще го забрави и всичко преживяно с него. Когато Тюркан се успокоява, тя казва на Сомер, че трябва да вземе решение. Тя трябва да реши да роди детето или по-добре да прекрати бременността?
Когато Рючхан научава за това, тя се ядосва много на Тюркан и Сомер. Тя няма да позволи на никого да погуби внука й. Несрин се опитва да успокои дъщеря си и казва, че те сами ще отгледат това дете и няма да им е нужна чужда помощ. Сомер смята, че не може да я изхвърли от сърцето си, когато пожелае. Защото там сега е неговият дом и детето им също. Тюркан е изправена пред труден избор и тя трябва да реши, да остане ли с любимия си мъж или да се върне в родителския дом.