Несрин гледаше танца на Тюркян и Сомер, но се чувства зле. В края на краищата тя разбра, че Мине носи детето на Сомер под сърцето си. Рючхан каза, че Сомер е изоставил Тюркян в брачната нощ и е отишъл при Мине. Самата Рючхан събори къщата върху главата на Тюркян, като я хвърли и влачи за косата. Всичко това не се отрази най-добре на Несрин и тя се обвинява за факта, че дъщеря й трябваше да премине през всичко това. В крайна сметка Несрин каза на Тюркян, че не може просто да се върне в къщата на баща си и поради това ще им бъде трудно вече да излязат на публично. Семейството чакало Несрин на вечеря, но тя не идвала дълго време. Когато Донюш влиза в къщата и намери майка си в стаята на леглото, тя вече беше мъртва.
Несрин си отиде от този свят и сега, ако дъщерите й паднат, тя вече няма да може да държи ръцете им. Ако се разболеят, няма да могат да пристигнат навреме. Ако бъдат гладни, Несрин винаги се страхуваше децата и да не останат гладни. Вярваше, че семейството й не може да живее без нея. Едва тогава осъзнала, че трябва да се научат да живеят без нея. Всичко, което животът им даде, си го взе обратно. Сега дъщерите й ще плачат от раздяла, но утре пак ще трябва да се усмихват. Най-важното е, че никога не трябва да се оставят една друга. Близките веднага се втурнаха при Несрин, но разбраха, че тя вече не диша. Тюркян започна да моли Сомер да направи нещо.