Садък каза на своята дъщеря Тюркан, че тя няма място сред семейството Корман и дори на погребението му да не идва. Мине обвинява Тюркан за случилото се, тъй като ако Тюркан не беше настояла Сомер да се отърве от нея, той никога не би избутал Мине от балкона. Несрин казва на Садък, че ако той излезе през тази врата, може и да не се върне вече. Въпреки това, Садък се обърна и си тръгна. Тюркан каза на Сомер, че ако трябва да горят, то ще горят заедно. Сомер се съгласи с Тюркан и заяви, че те никога няма да се предадат. Мине обещава, че ще направи всичко възможно, за да види Тюркан и Сомер в затвора.
Когато Мине излезе от болницата, Тюркан ѝ каза, че полето за битка е отворено. Мине даде показания на полицията и заяви, че като майка на малко дете, няма причина да се самоубива. Според нея, Сомер я е избутал от балкона. Когато Сомер и Тюркан останаха сами, той попита кога тя се е влюбила в него. Тюркан отговори, че за нея няма начало и край на момента, в който се влюби в него. Като че ли от векове е влюбена в Сомер. Но за нея това няма значение. Сомер отвърна, че за него има значение. Той си спомни за кафенето, където се погледнаха в очите. Тогава Тюркан проникна в сърцето му. Той помисли, че би искал да се срещне с нея в друго време и на друго място. Сомер изрази своята благодарност към Тюркан за това, че му е дала още един шанс.