НА КРАТКО какво се случва в епизод 147 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 26 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Сание решава да отидат да искат ръката на Назар само тримата: тя, Мурат и Осман.
Мустафа и Асие отиват на вечеря в ресторант, а Тахир и Нефес остават да гледат децата.
Джемил не иска да пусне в къщата Калели, но заради Осман го прави, но след това ги моли да си тръгнат, а също така изхвърля Назар. Сание я отвежда обратно в дома си. По пътя Назар припада и те я завеждат в болницата. Оказва се, че тя е припаднала заради стреса.
Вечерята на Мустафа и Асие не преминава добре и сега Асие си мисли, че Мустафа ѝ изневерява.
Мурат е много притеснен за състоянието на Назар.
Али продължава да ухажва Есма и се опитва да бъде романтичен.
Семейството на Калели започва да се подготвя за сватбата.
Асие, след като си прави прическа и облича вечерна рокля, слиза в хола. Мустафа е шокиран от тоалета на съпругата си, но не смее нищо да ѝ каже.
Сание, Мурат и отец Осман отиват в къщата на Дагдевирен. Мурат е притеснен.
Нефес и Тахир се връщат в къщата на Калели. Мустафа извежда Тахир на двора и го упреква, че той е причината да изтърпи скандала, който му е вдигнала Асие. Тахир не осъзнава в какво е виновен. Мустафа е уверен, че Тахир е направил нещо романтично с Нефес, затова Асие се бунтува и иска романтика и от него. Тахир смята, че е крайно време брат му да заведе снаха му на ресторант. Мустафа смята, че ще се злепостави заради начина, по който е облечена Асие. Тахир моли брат си да не обръща внимание на това, което носи Асие, и го съветва да бъде по-мил с нея.
Мурат, Сание и Осман пристигат в къщата на Дагдевирен. Мурат забелязва, че Назар плаче на стълбите на къщата на баща си.
Осман помага на Назар да се изправи и почуква на входната врата на Дагдевирен. Джемил отваря рязко вратата с намерението да вдигне скандал, но се спира виждайки Осман на прага. Джемил не иска да пусне гостите в дома си.
Братко Джемил, младежите са направили грешка. Разбира се, ти си абсолютно прав за това. Ние почукахме на вратата ти и дойдохме тук като гости. Искаме да изпием по едно кафе – казва Осман.
Джемил моли Мерджан да сервира кафе на гостите.
Мустафа галантно подава ръка на съпругата си и я води в ресторанта. Рецепционистката пита дали имат резервация. Мустафа казва името си. Асие се ядосва, че Мустафа не е казал и нейното име.
Асие е възхитена от лукса на ресторанта и упреква съпруга си, че той рядко я извежда от къщи, затова тя не е запозната с подобни места. Мустафа обяснява, че самият той рядко идва тук. Само когато трябва да обсъди с партньорите си купуването на пясък.
Мерджан сервира кафе на гостите.
-Както казах, напълно си прав, Джемил, но когато децата правят грешки и вършат нещо нередно, дали наказанието с нещо помага, кажи ми?! Не е ли наша работа да им покажем правилния път, нима е възможно да затвориш вратите за тях, да ги изключиш от живота си?! Възможно ли е това? Това е твое дете, братко Джемил, мисля, че няма смисъл да заобикаляме нещата. Не можем да променим това, което вече се е случило. Оттук нататък можем да гледаме само напред.
Джемил прекъсва Осман и казва, че това, което е искал да каже го е казал отдавна и ако са изпили кафето си, нека да приключат този въпрос.
Сание пита Джемил, дали това е последната му дума, а Джемил е категоричен, че да.
Сание, Мурат и Осман поставят чашите на масата и стават да си тръгнат. Мурат иска да сложи цветята, които е донесъл със себе си, на масата, но Джемил му забранява да го направи. Джемил пожелава на ходжата лека вечер, с което дава знак, че посещението е приключило. Мурат, ходжата и Сание напускат къщата на Дагдевирен. В този момент вратите на къщата на Дагдевирен се отварят. Джемил извежда Назар за ръка от къщата си.
– Госпожо, Сание! Вие я забравихте – провиква се Джемил и избутва Назар към Сание и след това се скрива в къщата си. Осман поглежда осъдително към Джемил.
По пътя към дома на Калели Назар губи съзнание в колата. Мурат отвежда Назар в болницата.
Мустафа се обажда на Тахир и му обяснява, че Асие е отишла до тоалетната и когато се върне, той трябва да ѝ каже красиви и романтични думи. Мустафа моли Тахир да му чете бавно стихове, а той ще ги повтаря на Асие. Мустафа слага слушалка в ухото си и веднага щом Асие се върне, дава команда на Тахир да започне. Тахир пуска телефона на високоговорител, хваща Нефес за ръка и ѝ казва думите, които са на сърцето му.
В същото време Мустафа неумело повтаря думите, изречени от брат му. Асие е изненадана, че Мустафа знае толкова красиви стихове. Тахир целува Нефес и случайно натиска с ръка телефона си и затваря на брат си. Асие изчаква Мустафа да продължи стихотворението. Мустафа дискретно изважда слушалката от ухото си и се опитва да направи комплимент на Асие, но не успява.
Лекарят преглежда Назар и съобщава, че няма нищо сериозно. Най-вероятно е припаднала от стрес. Сание и Осман решават да се приберат вкъщи с такси. Мурат решава да изчака Назар да приключи с изтичането на системата.
Сание се връща в имението и казва на Нефес и Тахир, че Джемил е останал упорит и като си тръгвали, той хванал Назар за ръката и я блъснал в тяхната посока, а Назар припаднала в колата, но вече е добре. Мурат е в болницата заедно с Назар. Тахир се обажда на Мурат и го пита дали трябва да дойде в болницата. Мурат уверява, че след час ще се приберат у дома.
Асие си мисли, че Мустафа е научил стиха, който току-що ѝ е казал, и със сигурност не е казвал този стих само на нея.
– Кой знае на какви девойки си го е казвал.
Асие излиза от ресторанта. Мустафа тича след жена си.
Мурат и Назар излизат от болницата. Мурат предлага на Назар да хапне нещо, за да набере сили. Назар раздразнено отговаря, че няма да яде. Осъзнавайки, че е избухнала, Назар моли да се приберат вкъщи.
Асие и Мустафа пристигат вкъщи. Асие казва на Нефес и Тахир, че е научила, че Мустафа ѝ изневерява. Тахир поглежда осъдително към брат си. Мустафа ги уверява, че няма нищо подобно. Асие е възмутена, че Мустафа е започнал да ѝ говори хубави думи, а след това е спрял да говори. Сигурно е научил едно красиво стихотворение и го рецитира на всички момичета. Асие отива в стаята си, а Мустафа тича след нея.
Тахир не може да сдържи смеха си, но се сблъсква със строгото лице на Нефес:
– Значи си рецитирал тези стихотворения и на други момичета.
Тахир не осъзнава какво не е наред с Нефес. Нефес се обръща и отива в стаята си. Тахир тича след нея.
Асие крещи на съпруга си, че никога няма да може да се отърве от нея. Тя е майка на децата му. Докато родителите решават нещата, Балъм се моли на Бог да ѝ купи куче.
Мурат и Фатих са в офиса на Калели. Мурат не разбира как един баща може да хване дъщеря си за ръка и да я изхвърли като боклук. Фатих е сигурен, че Джемил някой ден ще се успокои, може би когато се роди внукът му, сърцето му ще се разтопи.
Капитан Джемал идва в офиса на Калели и казва, че трябва да подпечата документите на електрическия кораб.
Фатих му показва къде е печатът и след това тръгва по работа с Мурат. Капитан Джемил сяда на стола на Мустафа и подпечатва документите. Веднага след като младежите излизат, в кабинета на Калели влиза мъж, чието лице е скрито от очите на зрителите. Мъжът държи плик. Капитан Джемил го пита кого търси.
Нефес и Асие подреждат масата. Нефес признава, че не може да се сърди дълго на Тахир. Асие поучава снаха си, че мъжете бързо свикват със спокойствието, затова понякога за превенция е необходимо да избухнат в най-неочаквания момент. Да се обидиш за някоя дреболия, така че той да не знае какво да прави.
Мустафа и Тахир слизат във всекидневната. Асие показва, че все още е обидена. Нефес поздравява Тахир с усмивка, но улавя недоволния поглед на Асие и веднага обръща глава настрани. Назар слиза във всекидневната. Тахир моли Назар да не се разстройва заради вчерашния инцидент, като я уверява, че всичко ще бъде наред.
Тюркян и Мерджан отказват да седнат на масата с Джемил. Тюркян упреква съпруга си за това, което е направил с Назар. Джемил удря с юмрук по масата:
– Казвам само веднъж – не при твоята смърт, не при моята смърт и това е всичко.
Семейството на Калели се събира около масата. Сание казва, че ще направят всичко, както повелява обичаят: ще изиграят сватбата на Мурат и Назар и ще поканят всички, които трябва.
Тахир предупреждава младите хора, че им предстои дълъг път и трябва да правят внимателно всяка стъпка.
Асие казва, че им предстои много работа: трябва да намерят помещение и да купят сватбена рокля.
Докато семейство Калели обсъждат предстоящото тържество, Назар седи на масата с наведена глава.
Берак признава на Есме, че не е щастлива от новината, че Ведат е починал. Докато той е бил жив, тя е таяла надежда, че един ден той ще ѝ каже къде е майка ѝ. Сега тя никога няма да разбере. Есма я съветва да се надява на чудо.
На вратата на къщата на Осман се чука. Али стои на прага с цвете в саксия. Есма поглежда цветето и пита какво е то.
– Това е цвете.
– Виждам.
– То е за теб.
– Опитваш се да бъдеш романтичен?
– Искам.
– Как ти се получава?
– Работи.
– Не е много добре.
Али поглежда смутено към цветето.
– Това е, защото е в саксия, нали? А, значи това трябваше да е букет от червени рози, нали? Цветя, които ще увехнат след три дни. Помислих си, че ще е по-добре вместо цветя, които ще увехнат за три дни, да имаме цвете, за което да се грижим заедно. Да изтриваме листенцата му заедно и да се грижим то винаги да има достатъчно светлина. Нали?!
Али пуска ръката си с цветето и разочаровано свежда глава. Есма поглежда годеника си и казва:
– Никога не съм чувала по-романтични думи от тези.
Есма взема цветето от ръката на Али и отбелязва:
– Когато не се опитваш да бъдеш романтичен, успяваш. Ти си много романтичен.
Тахир пита Мурат дали е сигурен, че иска да се ожени за Назар.
Мурат отговаря, че и той, и Назар са сигурни в решението си. Тахир не разбира защо брат му е замислен.
Мурат обяснява, че една жена трябва да излезе от дома си в сватбена рокля с благословия от родителите си. Тахир го уверява, че не това е най-важното. Най-важното е да се намери подходящата жена.
Една седмица по-късно.
Тюркян и Мерджан отиват на сватбата на Назар. Преди да тръгне, Тюркан се обръща към съпруга си:
– Отиваме на сватбата на дъщеря ми. Не знам дали ще ни отвориш вратата, когато се върнем, но това зависи от теб. Не мога да изоставя дъщеря си, сякаш е сираче. Всяка грешка, която извърша, ще си я поема. Ще заявя, че тя е моя дъщеря. И всички нейни действия и грешки са мои. Няма да я изоставя.