Ти разкажи, Черно море – Епизод 144 (Ето какво ще видим)
НА КРАТКО какво се случва в епизод 144 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 21 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Тахир отива в къщата на Фикрет и двамата разговарят дълго. Ведат вижда Тахир да говори с Фикрет и излиза при тях с пистолет в ръка, когато Ведат възнамерява да застреля Тахир, Фикрет успява да го убие.
Фикрет се обажда на Осман и го моли да организира погребението на Ведат.
Осман идва и тримата погребват Ведат..
Семейството на Калели се е събрало около масата. Нефес забелязва, че Сание все още не е дошла на масата. Асие обяснява, че свекърва ѝ не е излизала от стаята си цял ден.
Нефес влиза в стаята на Сание и я моли да дойде с нея на масата.
– Госпожо, Сание, нима искате да се заключите в тази стая? Като човек, който дълго време е живял заключен, мога да ви кажа – трудно е.
– Не мога да изляза. След това, което ми каза Тахир, не мога. Не мога да се изправя пред него!
– Госпожо Сание, какво винаги сте искали? Да не се нарушава редът в тази къща. Затова сега ви моля да помислите за това и да не го нарушаваме.
Нефес протяга ръката на свекърва си. След миг размисъл Сание подава ръката си на Нефес.
Фикрет, като се уверява, че Ведат спи, нарежда на охраната да му занесат храна и напитки в градината.
Нефес и Сание слизат в хола. Мустафа и Фатих посрещат майка си сърдечно, а Сание поглежда към Тахир, но той отклонява поглед.
Семейството на масата се нахвърля върху храната, само чинията на Сание остава празна.
Осман се обръща към Нефес:
– Гордея се с теб, дъще. Пожелавам ти да бъдеш щастлива през целия си живот, но това, което ще ти кажа сега, е много важно. Бог ни дава възможност да изкупим всеки грях, който извършим. Важното е да осъзнаем какъв грях сме извършили, така че да го видим, за да не го повтаряме отново. Всеки човек извършва грях и трябва да го знае. Какво пък, всички останали трябва да помогнат на този, който е извършил греха, за да не се връща отново към този грях. Трябва да му подадат ръка, за която да се хване и да излезе от тази ситуация. Да забрави за този грях, за да може той самият да го забрави. Протегнете му ръка, за да може да се измъкне. Покажете светлина на този, който е в тъмнина, за да може да намери пътя си.
Осман продължава разказа си:
Имало едно време две момчета. Те обикаляли градовете и разказвали на хората това, което самите те знаели. И научили от другите това, което не знаели. Във всеки град те оставали от три до пет дни и така те тръгнали на още едно такова пътуване. Стигнали до брега на една река и трябвало да преплуват до другия бряг. Там видели една жена, за която в града се носели лоши слухове.
Жената видяла момчетата и им казала: -Младежи, трябва да стигна до другия бряг на реката, но се страхувам, че ще бъда отнесена от течението. Чудя се дали бихте могли да ми помогнете. Един от момчетата казал, че никога няма да помогне на такава жена, а другият помолил жената да се качи на гърба му. Той вдига жената и тримата прекосяват реката. След като стигат до другия бряг, жената слиза от гърба на мъжа и му благодари. И продължава по пътя си. Вторият младеж порицава първия: -Как можа да направиш това. Как можа да помогнеш на тази жена. Какъв мъж си ти? А вторият човек не издържа и отвръща:- След като прекосихме реката, аз свалих жената от гърба си, а ти не го направи. Понякога трябва да свалим онова, което тежи на сърцата ни. Миналото трябва да бъде оставено в миналото. Този, който върви, винаги гледайки назад, не може да види какво му предстои и затова ще падне.
Тахир и Нефес се качват в стаята си. Нефес моли Тахир да не се сърди на майка си и да направи това, което съветва Осман.
Фикрет се обажда на Тахир през нощта и го моли да дойде в къщата му.
Нефес сънува, че седи под едно дърво в гората. Фикрет се приближава към нея със стомна с вода.
– Много си уморена, дъще, вземи пийни си!
Нефес взема стомната от ръцете на Фикрет и отпива глътка вода. Нефес въздъхва с облекчение. Фикрет предлага на Нефес да измие лицето си и тя го намокря с вода. С друга въздишка на облекчение Нефес благодари на Фикрет. Фикрет разчупва един нар и дава половината от него на Нефес. Сокът от нар се стича по ръката на Фикрет.
Тахир пристига в дома на Фикрет и го пита дали той е накарал Ведат да промени показанията си. Фикрет обяснява, че се опитва да изправи греховете на сина си.
– Виж, върнах ти свободата, но не го направих, за да избегна твоето отмъщение. Просто се опитвам да компенсирам това, което не можах да дам на сина си, защото не можах да му бъда баща. За греховете си ще си платя сам.
Ведат става, за да пие вода и през прозореца вижда как баща му води приятен разговор с Тахир. Каната пада от ръцете на Ведат.
Тахир обяснява на Фикрет, че е дошъл тук, не за да го убие, дори не е въоръжен.
В същото време Ведат се приближава към Тахир отзад и като държи пистолет в главата му, казва:
– Той е дошъл да те убие, татко.
Фикрет при вида на пистолета в ръцете на сина си скача и насочва оръжието си към Ведат. Фикрет заповядва на Ведат да остави оръжието.
– Как си, Тахир? Как си, скъпи? Толкова отдавна не сме се виждали. Оказва се, че с теб имаме много общо: една и съща жена наричаме съпруга, едно и също дете наричаме син. Родителите ти също не са били истински твой родители. Странно е, нали? Невероятно. Но това не е твоя грешка, а негова, наистина, татко.
– Казах ти да оставиш пистолета. Казах ти и преди, че няма да пропусна. Остави пистолета.
– Не, татко, не.
– Казвам ти за последен път, остави пистолета.
Ведат насочва пистолета към Фикрет:
– Ти правиш всичко по силите си, за да защитиш Тахир. Използваш всичките си сили, за да помогнеш на него и Нефес да избягат. Защо? Това ли е твоето изкупление за убийството на родителите му? Това е добре, ами изкуплението ти към мен, татко. Ти уби и майка ми. Да изоставиш човек не е ли един от начините да го унищожиш? Ти уби майка ми, аз прерязах гърлото на баща ми заради теб. Бях само дете! – Ведат се обръща към фикрет с викове: – Как ще ме обезщетиш? Къде е извинението ти към мен?
Фикрет разголва гърдите си и казва на Ведат да го застреля, но Ведат смята, че баща му не заслужава лесна смърт. Ведат рязко насочва пистолета към Тахир. В този момент Фикрет натиска спусъка и куршумът попада в сърцето на Ведат. Безжизненото тяло на Ведат пада в краката на Тахир.
Тахир поглежда объркано към Фикрет.
Фикрет ридае над тялото на сина си и се оплаква: „Казах ти, че няма да пропусна“.
Фикрет се обажда на Осман и му съобщава, че е убил сина си. Фикрет моли Осман да дойде и да му помогне да измие и погребе Ведат.
Отец Осман и Фикрет измиват тялото на Ведат. В същото време Тахир изкопава гроба. Фикрет гледа с болка кървящото тяло на сина си.
Тахир се връща в джамията. Осман чете молитва над тялото на починалия, а след това пита присъстващите дали прощават на починалия за греховете му спрямо тях. Тахир и Фикрет се споглеждат мълчаливо. Отец Осман продължава да чете молебена.
Тахир и Фикрет погребват тялото на Ведат в изкопания гроб. Фикрет, ридаейки, изпуска лопатата си и тича в стаята на Ведат. Крещейки: „Казах ти, че няма да пропусна“, той започва да троши всичко в стаята на сина си.
Фикрет прекарва цялата нощ в стаята на сина си. Тахир се прибира у дома и сяда на прага изтощен. Нефес излиза на двора и се сгушва до съпруга си.
Нефес се гушка в Тахир и го моли да му каже къде е бил тази нощ. Тахир си припомня събитията от миналата нощ и уверява Нефес, че вече няма от какво да се страхува.
-Фикрет уби Ведат с един изстрел в сърцето.
Нефес казва объркано, че не знае как се чувства. Тахир прегръща любимата си и я уверява, че оттук нататък има само тя, той и синът им Ийт. Нефес го моли да я заведе на гроба на Ведат. Тахир смята това за ненужно и моли Нефес да погребе Ведат в сърцето и ума си.
