Ти разкажи, Черно море – Епизод 143 (Ето какво ще видим)
НА КРАТКО какво се случва в епизод 143 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 20 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Назар отива да види как са майка и сестра ѝ, докато баща ѝ не си е вкъщи. Джемил се прибира неочаквано, какво ще каже на Назар?
Нефес моли Тахир да прости на майка си.
Фикрет отново се кара със сина си и осъзнава, че няма как да спре Ведат.
Асие казва на Нефес, че Ийт е изостанала в училището. Нефес обещава скоро да отиде в училището, за да разбере колко много е изостанал Ийт от програмата. Нефес също така възнамерява да продължи обучението си в университета, а Асие се възхищава на упоритостта на снаха си.
Тахир, Али и Есма се връщат вкъщи и съобщават, че са получили удостоверение от прокурора, че Тахир вече не е обвиняем и от този момент нататък всичко е приключило. Мустафа се обажда на Осман и му съобщава добрата новина.
Докато Джемил отсъства, Назар решава да посети майка си и сестра си. Тюркян напомня на дъщеря си, че е имала много по-различни мечти за нея, че е искалата да получи висше образование. Назар свежда очи и отговаря, че това не се е получило. Тюркян се надява, че дъщеря ѝ няма да съжалява за избора си.
Нефес напомня на Тахир, че Ийт дълго време не е ходила на училище и този въпрос трябва да бъде решен. Тахир я уверява, че Ийт е умно момче и ще си навакса. Той е сигурен, че оттук нататък ги очакват само красиви моменти.
Тахир отвежда Нефес и Ийт край брега. Нефес признава, че е говорила с г-жа Сание. Нефес моли Тахир да не се сърди на майка си, все пак тя го е отгледала. Тахир сменя темата и казва, че е сигурен, че Ведат не е променил доброволно показанията си и сигурно го е направил по настояване на г-н Фикрет. Нефес е уверена, че всеки има шанс да заслужи прошка за греха си.
Мурат пита Асие къде е майка му. Асие обяснява, че г-жа Сание не излиза от стаята си, изглежда се самонаказва. Асие моли момчетата да не безпокоят майка си.
Назар е все още на гости на майка си, когато Джемил се връща вкъщи. Тюркян казва на съпруга си, че Назар им е нагости. Джемил се преструва, че не разбира коя е Назар. Тюркян моли съпруга си да не вдига скандал. Джемил влиза в стаята и моли дъщеря си да му донесе чаша вода. Назар се надига от дивана, а Джемил обяснява, че е помолил дъщеря си Мерджан да донесе вода.
Назар избърсва сълзите си и моли баща си да не прави това. Джемил пита как да не го прави?
– Какво си мислиш, че не разбирам нищо от любов? Аз съм строг баща с каменно сърце, нали? Аз съм, да, аз съм, защо? Слушай, дъще, да ти кажа какво се случва. Това, което изпитваш, не е любов. Имаш някакво детско чувство, примесено с инат. Мурат поглежда към брат си Тахир и Нефес, а после застава на мушката на пушката и крещи „Стреляй“ – ето какво се случва.
Назар се връща в дома на Калели със сълзи на очи. Тюркян упреква Джемил, че е разстроил Назар. Джемил е сигурен, че Назар ще бъде разстройвана още много пъти.
Ийт моли Тахир да го гледа как хвърля камък далеч в морето. Тахир гледа с умиление сина си и го хвали за отличното хвърляне. Нефес обяснява на Тахир, че за Ийт е важно да му показва успехите и постиженията му. Тахир отбелязва, че е по-важно Ийт да успее да бъде себе си. Тахир пита Нефес какво мисли за Мурат и Назар. Нефес желае всичко да се получи за младите хора. Тахир казва, че в детството си Мурат се е опитвал да му подражава във всичко и може би сега се случва същото.
Мустафа е в задния двор на къщата и приготвя скара. Нефес, Тахир и Ийт се връщат в имението на Калели. Тахир се приближава до по-големия си брат и иска да поговорят за събитията от последния ден. Мустафа отговаря на Тахир, че нямат за какво да си говорят, защото той им е бил брат и все още е.
Фикрет се прибира вкъщи и намира Ведат с бутилка вино в ръце.
– Добре дошъл, татко. Откъде се взе?
-Плащах ти сметките!
– Децата могат ли да изложат един мъж и да го издигнат?
– Какво става? Беше в добро настроение, нали, като правеше халва? Какъв мъж си ти? В един момент си на върха на планината, а в следващия си дълбоко под земята. Нямаш ли средно положение?
– Не обичам средата. Средата е за посредствени хора.
– Виждам това.
– Поздравления, татко. Направи всичко възможно, за да ме принудиш да дам показания.
– Принуди, а? Защо даде тези показания? Не се страхуваш нито от затвора, нито от бедността, нали?
– Защо дадох показанията ли? Не знам, но ще откриеш отговора на този въпрос, татко.
– Ще го намеря. Приел си поражението си, но не можеш да го признаеш пред себе си. Веднага щом ти казах за пистолета, ти отиде и даде показания, сякаш беше притиснат в ъгъла. Дори демонстрираш гордостта си от себе си. Дори не си честен със себе си.
– Погледнете Фикрет Диличай, той разбира от всичко. Ти дори разбираш от психология. Няма да изпусна тази възможност. Нека да започнем нашия психотерапевтичен сеанс. Трябва да ти разкажа за детството си, нали? Ще го направя сега. Имах баща, който почина, когато бях дете. Аз го убих, но се оказа, че той не е бил истинският ми баща. И тогава си намерих нов баща, по-лош от стария ми баща. Старият ми баща ме биеше, много пъти, като не обръщаше внимание на сълзите и молбите ми и миришеше много лошо и беше истинско чудовище. Освен това изобщо не познавах майка си. Не знаех каква е тя. Не знаех какво представлява майчината ласка. Животът ми беше една голяма лъжа.
Ведат избухва в истеричен смях. Фикрет поглежда сина си и го съветва:
– Източи отровата си. Защото това е единственият начин да се оправиш!
Ведат смеейки се посочва с пръст към Фикрет, а после рязко спира да се смее, като хищник се приближава към Фикрет и казва
– Измамих всички вас! Измамих ви! Всички вие се хванахте на моята игра. Мислите, че съм загубил, но аз никога не губя. Никога! Нищо не е свършило, докато не кажа, че е свършило. Ако Ведат Сояр е в играта, само той печели. Аз не губя – крещи той – аз винаги печеля! Винаги!. Може да оставям другите да спечелят, само в незначителни битки, но винаги печеля аз. Аз диктувам правилата на играта, разбираш ли?
Ведат се опитва да си спомни правилата, които сам е определил, но не може да си ги спомни. Фикрет поглежда сина си с болка. Ведат се хваща за главата и повтаря, че не губи.
Мурат идва в стаята на Назар и я моли да слезе в хола на масата. Назар отказва, като казва, че не е гладна. Мурат разбира, че Назар е разстроена от думите на Джемил, и я моли да не ходи повече в тази къща. Назар обяснява, че не може да не види майка си и сестра си.
