НА КРАТКО какво се случва в епизод 141 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 18 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Тахир разбира, че е син на лудия Тахир и Сакине.
Фикрет изпраща на Нефес писмо, от което Нефес също научава всички тези подробности. Нефес е много разтревожена за Тахир.
Фикрет заплашва Ведат, че ще го вкара в затвора, ако не отиде в полицията и изтегли показанията си срещу Тахир.
След ресторанта Нефес и Тахир слагат Ийт да спи. Тахир решава да намаже с мехлем болния крак на любимата си. Нефес пита Тахир дали не ѝ е обиден, че го е предала на полицията.
Тахир продължава да маже с мехлем и отговаря:
– Не съм ядосан, а обиден, но разбрах какво искаше да направиш.
– И според теб, дали съм се отказала от тази идея?
– Нефес, ако сега се почукат на вратата и влезе полицията, няма да се учудя ако те не си се отказала от тази идея?!
– Наистина се уплаших.
– Аз също.
– Ти не се страхуваш от нищо.
– Преди се не страхувах, но сега нещата са различни. Страхувам се да остана без теб. Страхувам се, че ти ще бъдеш без мен. Татко веднъж ми каза, че бащите са смели само със семейството си, но когато са сами, те са страхливци. Бях дете и не разбирах какво има предвид, но сега разбирам. Осъзнах го, когато аз самият се уплаших.
– Какво прави сега?
– Сутринта имам работа и след това заминаваме.
– Ами ако ни хванат?
– Това няма да се случи.
Нефес обгръща с длани лицето на Тахир и го придърпва в леглото.
В леглото Тахир признава на Нефес, че през цялото това време ѝ е писал писма. Нефес също разкрива, че тя му е писала писма, но те са останали в дома на леля Нермин. Тахир се чуди коя е Нермин. Нефес обяснява, че тя е жената, чиято внучка е спасил от насилниците, на която той се е представил като Тигъра, който е дошъл от морето.
На сутринта Тахир целува съпругата и сина си и отива на гробището.
В същото време Фикрет се измива, за да се подготви за смъртта си. Сание тайно напуска къщата на Калели. Качвайки се в колата, Фикрет поглежда назад към къщата си.
Фикрет пристига на гробището и сипва вода на гроба на лудия Тахир. Сание пристига на гробището:
– Тахир, човекът, който ви издаде, е тук. Този, който те уби, също е тук. И синът ти сега ще дойде!
Тахир минава покрай майка си и казва:
– Съдейки по това, че си тук, това е вярно. Господин Фикрет каза, че имаш да ми кажеш нещо. Аз настоявах, но той не ми каза нищо. Така че, кажи ми.
Сание не може да започне разказа. Фикрет взема думата:
– Сине, човек понякога прави грешки, дори и да не иска. Понякога не му достига смелост, дори и да има своите причини, вече е късно да се промени. Не можем да върнем времето назад. Понякога човек се поддава на гнева си, на яростта си. Той омърсява живота си. А понякога се поддава на страстта си. Не е ли така, госпожо Сание?
– Нищо ли няма да кажеш, мамо? За Бога, кажи ми какво става тук?!
– Не е по моя вина. Не е по моя вина!
– Няма какво повече да криете, госпожо Сание.
– Мамо! Не ме побърквай! Какво общо имаш с чичо ми и Сакине, мамо? Кажи каквото имаш да казваш?!
– Сине! Ти… ти си синът на лудия Тахир и Сакине!
Нефес отваря вратата на хотелската стая. На прага стои човекът на Фикрет:
– Госпожо, Нефес! Г-н Фикрет ме помоли да ви дам това.
Охранителят дава писмото на Нефес, а тя сяда да го чете: „Нефес, дъще! Не знам откъде да започна да ти разказвам. Предполагам, че трябва да започна отначало. Вероятно трябва да ти кажа, че Ведат е мой син и да ти разкажа за родителите на Тахир. Чедо, човек понякога прави грешки. Дори и да не иска, той прави грешки. Като баща, който обича сина си и се срамува от всичко, което е направил. Като баща, който се чувства виновен за всичко, което се е случило, и се измъчва от това, искам да те помоля за нещо: Не позволявай на Тахир да си тръгне. Разреших всички въпроси с полицията, обиските и докато четеш това писмо, аз в същото време казвам на Тахир цялата истина заедно с г-жа Сание. Днес ще извадим всичките си скелети от гардероба, ще разкажем за всичките си грехове. Само Бог знае дали тази нощ ще си бъда вкъщи, или ме чака тежкият разпит на ангелите – смърт и мъки. Може би след това, което чуе, ще ме убие. Не знам. Ако не го направи, причината ще бъде неговата милост и любов към теб. Но каквото и да правим, в крайна сметка всеки изживява това, което му е отредено!“
Сание признава на Тахир, че е син на лудия Тахир и Сакине. Тахир поглежда майка си объркано.
Фикрет се обръща към Тахир:
– Написах завещанието си! Приготвих се за смъртта си!
Фикрет протяга пистолета си към Тахир:
– Това е в случай, че нямаш пистолет.
Тахир не може да обърне глава към Фикрет.
– Много съм уморен, сине. Тридесет години съм носил на гърба си двама мъртъвци. Много съм уморен. Не мога да спя. Човек не може да спи, когато е много уморен. Това е нещо подобно. Убий ме. Нашите момчета ще ме погребат на някое тихо място. Не се притеснявайте, ще бъда заровен в земята.
Фикрет отново подава на Тахир пистолета си. Тахир мълчаливо се отдалечава.
Фикрет се обръща към Сание:
– С общи усилия унищожихме момчето. Срам и за двама ни, госпожо Сание. Не си мислете, че всичко е приключило. Той не ти каза нито дума и не ме застреля. Не успяхме да се отървем от това бреме. Единственото, което направихме, беше да изложим на показ греха си, за който никой преди не знаеше. А сега той е още по-тежък.
Нефес се моли Тахир да не убие Фикрет.
Тахир се лута сред скалите. В съзнанието му отекват думите на Фикрет и Сание.
Сание упреква Фикрет, че е мълчал толкова години, а сега е хвърлила бомба в къщата ѝ, в семейството ѝ. Фикрет е уверен, че размяната на упреци няма да промени ситуацията, и пояснява, че не е имал намерение да се бърка в семейството ѝ. Тахир сам е разбрал за това.
Ведат, по молба на Фикрет, идва в полицейския участък и свидетелства, че не Тахир Калели е стрелял по него, а един от бившите му служители, той е посочил Тахир, тъй като между тях има отдавнашна вражда.
Фикрет си спомня, че е довел пияния си син у дома през онази нощ. Фикрет нарежда на хората си, да доведат Ведат в такъв смисъл, че да може да разбере какво му се казва. Хората на Фикрет с помощта на студен душ вкарват Ведат в съзнание и след това го отвеждат при Фикрет. Фикрет напомня на Ведат, че има пистолет с негови отпечатъци и пистолетът, с който е стрелял по Нефес. Фикрет иска от Ведат да отърве Тахир от проблема още утре, в противен случай ще го върне в дупката, от която го е прибрал.
Ведат се обажда на Фикрет и му казва, че е направил всичко, както е искал. Фикрет съветва сина си да се пази от неприятности.
Ийт и Нефес слизат в ресторанта. Тахир се връща в хотела и моли Ийт да се върне в стаята, за да играе.
Тахир признава на Нефес, че не е добре. Нефес му отговаря, че знае за това и му казва, че веднага след като си е тръгнал сутринта, човекът на г-н Фикрет е дошъл в стаята ѝ и е донесъл писмо. Тахир пита какво има в това писмо. Нефес му отговаря, че явно е било същото, което е чул днес на гробището.
– Пише, че може би ще го убиеш. Но аз дори не мислех, че това е възможно, защото вярвам в твоята милост. Знам, че главата ти е объркана.
– Тя е празна. Празна е. В главата ми има празнота. Семейството, в което се родих, се оказа, че не е моето семейство. Не го разбирам.
– Тахир! Може би това, през което сме преминали, не е едно и също. Но аз те разбирам. Главата ти е объркана. Не можеш да говориш за това, не можеш да кажеш на никого. Но ако го направиш, ще ти бъде по-лесно. На мен ми помогна. Защото ти стана мой приятел, ти излекува раните ми. Позволи ми да излекувам твоите.
Тахир разказва какво е чул на гробището от Фикрет и Сание.
Али мисли да отвори магазин за хранителни стоки. Есма уверява годеника си, че няма добра и лоша работа. Али признава, че ще му е трудно да работи друга професия, освен да бъде полицай.
Иксан се обажда на Али и му съобщава, че Ведат наскоро е дошъл в участъка и е изтеглил показанията си срещу Тахир Калели.