winless
НА КРАТКО какво се случва в епизод 140 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 15 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Тахир пристига в къщата на Ведат и отвежда семейството си. Ведат се обажда в полицията и твърди, че синът му е бил отвлечен.
Семейство Калели се отдръпва от Сание.
Назар много липсва на Джемил, но той казва на всички, че вече не я познава.
Тахир води семейството си на хотел и ги регистрира с новите документи. Вечерта слизат да вечерят в ресторанта на хотела.
Ведат се напива и е прибран от Фикрет.
Фикрет пише завещаното си.
Ведат влиза в стаята за мъчения с един от охранителите и му заповядва да отведе Ийт в стаята му. Охранителят взема момчето на ръце. Нефес се опитва да изтръгне детето от ръцете на мъжа и го ухапва по ръката. Охранителят удря Нефес по лицето. Лицето на Ведат се променя, но не казва нищо. Веднага след като пазачът отвежда момчето, Ведат казва на Нефес, че е време да поговорят за сина им. Нефес разбира, че Ведат изпитва болка:
– Боли те, нали? Боли те, че ние сме щастливи далеч от теб и вече не се страхуваме от теб.
– Трябва ли да ме боли?
– Нищо не разбираш, нали? Вече не съм същата жена, която бях преди осем години. Ако посмееш да ме докоснеш, ще те убия. Ако не мога да го направя, ще се самоубия. Разбираш ли?
– Говориш много, Нефес. Много ми липсваш. Наистина ми липсваш.
Ведат нарежда на охраната да включи музиката. В стаята зазвучава музиката на Вивалди. Нефес закрива ушите си с ръце, а Ведат се навежда към Нефес и я пита:
– Помниш ли? Как можеш да забравиш такова нещо. Сега се отпусни малко, ще ти донеса едно питие, ще се върна веднага, за да си поговорим за нашето минало.
Нефес се побърква от музиката, която звучи от колоните.
Ведат слиза във всекидневната. Охранителят се извинява за това, че е вдигнал ръка на Нефес, като обяснява, че е било заради болката. Ведат небрежно отговаря, че го разбира, а след това слага хляб в тостера и пита мъжа как смятат да похарчат парите, които им е платил за Нефес. Мъжът му казва, че искат да отворят кафене.
Ведат го моли да извади хляба от тостера. Мъжът посяга към тостера, а в този момент Ведат затваря капака на тостера, така че ръката на охранителя остава между горещите панели.
Мъжът изревава от болка, а Ведат държи капака на плаката и казва, че няма да позволи на никого да вдигне ръка върху това, което му принадлежи.
Фикрет се обажда на Сание и я моли да дойде на гроба на лудия Тахир утре сутринта, защото Тахир иска да говори с нея.
Ведат се връща в стаята за мъчения с бутилка вино и сядайки до Нефес, Ведат тръгва да налее виното в чаши. Нефес разбива бутилката на пода, като оставя гърлото на бутилката в ръката си.
Ведат се смее:
– Ти си великолепна, живот мой!
– Аз не съм твоят живот. Аз съм твоята смърт.
Нефес размахва гърлото от бутилката пред лицето на Ведат.
В този момент Тахир идва в къщата на Ведат. Ийт забелязва баща си през прозореца и радостно извиква: „Татко е тук.“
Тахир влиза в къщата на Ведат и застрелва един от пазачите. Вторият пазач, чиято ръка Ведат постави в тостера, казва на Тахир, че жената и детето са горе.
Ведат чува изстрел от хола и изважда пистолета си. Нефес се приближава към Ведат отзад и слага гърло на бутилка към гърлото му. Нефес му напомня, че вече не е онази Нефес, която е била преди осем години. Нефес му заповядва да хвърли пистолета. По врата на Ведат се стича алена струя кръв и Ведат е принуден да се подчини.
Тахир разбива вратата на стаята на Ийт и прегръща сина си. Момчето разкрива в коя стая е заключена майка му. Тахир изритва вратата и вижда как Нефес държи отломката от бутилката на гърлото на гадината. Тахир я моли да му предаде мръсника. С удар в главата Тахир обезврежда Ведат и отнася жена си на ръце. Ийт заключва Ведат в стаята за мъчения.
Ведат излиза от стаята и се обажда в полицията, за да съобщи, че Тахир Калели е откраднал детето му.
Нефес пита Тахир как ги е намерил.
Тахир поглежда хитро сина си и отговаря, че е тръгнал по следите на куката. На магистралата колата на Тахир е спряна от полицията.
Тахир спира и вижда пред себе си полицая, на когото наскоро е помогнал да се измъкне от капана за мечки.
Полицаят разпознава Тахир и му пожелава безопасно пътуване.
Сание слиза в хола, където семейството се е събрало около масата и наблюдава майка си.
-Госпожа Сание, която учи всички на ред, справедливост и чест – казва Асие.
– Винаги си се питала какви прегрешения имаш. Днес ние заедно научихме какви грехове имаш! -казва Мулат.
Сание казва на сина си да не се меси в работи, за които не знаеш нищо.
Мустафа казва на майка си тогава да им ги обясни.
– Трябваше да бъде така. Какво трябваше да направя? Да го изхвърля на улицата, вместо да го приютя? – пита Сание.
-О, ти си толкова великодушна и благородна, мамо! – отвръща Фатих.
-Същата ли беше, когато помогна за смъртта на чичо ми и на жена му? – пита Мустафа.
-Не съм помагала за нищо и не съм убила никого. Защо не попиташ за това убийца Фикрет. Защо питаш мен? – сопва се Сание.
-Ние също ще го попитаме. Но какво ще кажа на Тахир, мамо? – пита Мустафа.
-Ти ни отне брат ни! – казва Мурат.
– Той все още е наш брат, наш близнак. Той ще си остане такъв – казва Фатих.
-Защо мислиш, Мустафа, защо мислиш, че дойде тук, знаейки, че полицията го търси навсякъде? – пита Асие.
– Мисля, че да ме пита за всичко – отговаря Сание.
– Разбира се, нека пита. Той ще те попита, мамо. Да убием Фикрет е лесно, да го хвърлим в затвора, това също е лесно. Но ти, мамо, какво ще направиш? Как ще се изправиш пред Тахир? – пита Мустафа.
– Няма да го направя. Няма да погледна ничие лице и няма да позволя на никого да ме погледне. Не съм казала адреса на този убиец Фикрет на Сакине и на чичо ти. Казах го на бащата на Сакине. Той имаше право да знае къде е дъщеря му, Откъде можех да знам, че ги преследват. Откъде трябваше да знам, че този убиец се крие там. Какво трябваше да направя? Той умираше от безпокойство за дъщеря си – оправдава се Сание.
– Казваше на покойния ни баща, да не кръсти Тахир с името на покойния Тахир, за да не повтори съдбата си. Значи ти сама си предначертала съдбата му, мамо – казва Мустафа.
– Има още нещо в това, в което обвиняваше Нефес. Ти повтаряше, че тя е стоварила проблемния си съпруг върху нас – казва Асие.
Мурат довършва мисълта на снаха си:
-Да, а ти самата си изпратила проблемния си годеник след Сакине.
Мустафа пита майка си:
-Да, всеки е принуден да изтърпи същото, което е принудил, да изтърпи другия. Така ли е, мамо?
-Много ми е интересно какво ще отговориш, мамо, на батко Тахир – пита Мурат.
– Свършихте ли? Свършихте ли да ме унижавате и осъждате. Свърши разпитът ви. Приех Тахир и го нарекох мой син. Отнасях се с него по същия начин, по който се отнасях и с вас. Какво трябваше да направя? Да ви кажа, че е син на чичо ви? Какво трябваше да кажа? Да ви кажа, че родителите му са били убити? Трябваше ли да израсне с наведена глава? Трябваше ли да израсне като сирак? Аз станах негова майка, но вие не можете да разберете това. Не можете.
Мърморейки, Сание се връща в стаята си.
Назар се обажда на сестра си и я пита как е баща им. Мерджан ѝ казва, че баща им е станал много тих. Той седи през цялото време и не говори с никого. Мерджан е сигурна, че един ден баща ѝ ще я разбере и ще ѝ прости.
Али пита Есма дали могат да вкарат Фикрет в затвора. Есма обяснява, че могат да подадат сигнал, но делото най-вероятно ще бъде прекратено поради изтекло време. Осман обяснява, че въпросът не е в това дали Фикрет ще бъде наказана, а че Тахир е живял в лъжа толкова много години.
Тахир оставя колата си на магистралата и вика такси. Тахир води Нефес и Ийт в хотела. Тахир дава на рецепционистката фалшивите паспорти. Нефес, Тахир и Ийт се настаняват в хотела.
Фикрет пристига в дома на Ведат и намира сина си в нетрезво състояние. Ведат се вкопчва в баща си и ридае на рамото му. Фикрет, който едва сдържа сълзите си, се опитва да развесели сина си.
Фикрет решава да отведе сина си в дома си. В колата Ведат заспива на рамото на баща си. Дурук пренася мъртвопияния Ведат на рамо в стаята и го поставя на леглото. Фикрет остава близо до леглото на сина си.
Докато Ведат спи, Фикрет пише завещанието си.