НА КРАТКО какво се случва в епизод 139 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 14 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Мурат и Назар отвеждат Сание в болницата.
Мустафа обвинява Мурат, че той е виновен за състоянието на майка им. Мурат му дава писмото на Фикрет и казва, че този път греши.
Али идва да види Есме и ѝ съобщава, че е отстранен от работа. Сание се прибира от болницата, но никой от синовете ѝ не иска да говори с нея.
Тахир отива в дома на Фикрет и открива там Ведат. Тахир вижда още един знак на Ийт върху палтото на Ведат и веднага разбира всичко.
Мустафа прочита писмото на Фикрет пред семейството.
Нефес и Ийт са затворени в една стая. Нефес е в безсъзнание. Ийт моли майка си да отвори очи.
Мурат се прибира вкъщи и вижда майка си в безсъзнание. Назар му казва, че изглежда като сърдечен удар. Мурат решава сам да заведе майка си в болницата.
Асие се обажда на Мустафа и му казва, че г-жа Сание е откарана в болница със съмнения за инфаркт. Мустафа и Фатих отиват в болницата.
Асие, която прекратява разговора, се обръща и се сблъсква с Тахир. Тахир пита къде е майка му. Асие прегръща Тахир и му казва, че майка му е в болницата. В този момент полицията чука на вратата на Калели. Тахир успява да избяга през задната врата.
Мустафа и Фатих пристигат в болницата. Мурат обяснява, че ако Назар не е бил там и не оказала помощ навреме, майка им е можело да не бъде спасена. Мустафа обвинява Мурат, че майка му е в такова състояние заради него. Мурат му отговаря, че този път не е заради него. Мурат дава на по-големия си брат писмото, което е намерил в цигулката в подарък от Фикрет. Мустафа и Фатих прочитат писмото.
Ведат се връща в къщата на Нермин и намира документите на жената, за да разбере името ѝ. Нермин се връща от пазара. Ведат целува ръката на жената и се представя като Тахир Калели:
– Онзи безскрупулен Ведат ги е намерил. Появих се в последния момент, той влизаше в къщата, но го изпуснах. Нефес и Ийт ги заведох на сигурно място. Не се притеснявайте, те са добре. Много сме ти благодарни, како. Допуснахте жена ми и сина ми в дома си, споделихте храната си с тях. Но, Нефес много се страхува, че Ведат може да се върне, защото е много опасен. Ако дойде висок мъж, не сте ни виждали, нали? Имаш ли къде да се скриеш?
– Имам. Голямата ми дъщеря е в Истанбул. Внучката ми и съпругът ми също са там.
– Чудесно, по-добре ще е, ако отидеш при тях за известно време.
Ведат дава на жената пари и обещава, че докато той е жив, Нефес и Ийт са в сигурни ръце. Ведат прегръща жената за довиждане.
Мустафа пита брат си откъде е намерил писмото. Мурат обяснява, че писмото е било в цигулката, която му е дал Фикрет. В този момент Асие се обажда на съпруга си и му казва, че Тахир се е прибрал.
Тахир успява да избяга от преследвачите си и сяда под едно дърво в гората. Тахир мисли върху последните събития в ума си и разбира, че сърдечният удар на майка му не е случаен.
Нефес идва в съзнание. Момичето с вързани ръце седи в инвалидна количка.
Нефес обещава на сина си, че със сигурност ще се измъкнат от тази ситуация. Ийт е сигурен, че бащата ще дойде и ще ги спаси. Нефес моли сина си да бъде силен. В стаята влиза Ведат.
– Ето ни, най-накрая всички отново сме заедно.
– Прави каквото искаш, не ме интересува. Не знам дали си забелязал, но оттук нататък и Ийт не се страхува от теб.
– Не съм искал да ви плаша. Просто не прощавам на хората за това, което правят с мен. Ти знаеш това по-добре от всеки друг, Нефес. Помниш ли този стол? Помниш ли, когато петимата ме слагахте на един такъв, а това е той.
– Пазиш го от онзи ден? Ти наистина си луд. Какво ще направиш? Ще ни държиш тук, докато умрем?
– Това възможно ли е? Имам нужда от вас живи. Само докато Тахир се предаде или бъде заловен. Тогава този ужасен сън ще свърши за всички нас.
Ведат развързва ръцете на Нефес и ѝ казва да изчака, докато се върне. Ийт крещи, че баща му ще дойде и ще ги спаси. Ведат му напомня за стотен път, че той е неговия баща.
Ведат слиза при охраната и им благодари, че са намерили Нефес. Ведат ги моли да намерят и Тахир.
Нефес започва да блъска по вратите като крещи да я пуснат навън. Ведат включва музиката на Вивалди на касетофона. В стаята, в която седят Нефес и Ийт, са монтирани високоговорители. Нефес чува позната музика.
Закривайки ушите си с ръце, Нефес побеснява. Нефес си спомня за ужасните мъчения, на които я подлагал Ведат в продължение на 8 години. Ийт се гушка в майка си и обещава, че всичко ще се оправи.
Лекарят преглежда Сание и казва на братята, че положението ѝ е сериозно и отсега нататък ще трябва да се грижат за майка си още по-внимателно и веднага щом Сание се съвземе, ще могат да я отведат у дома.
Сание отваря очи и вижда укорителните погледи на синовете си.
Назар помага на госпожа Сание да стане от леглото. Сание се обръща към синовете си, но те стоят настрани и хвърлят осъдителни погледи към майка си и излизат от стаята. Назар помага на Сание да се облече и се отправят към колата. Никой от синовете не отваря вратата на колата за болната майка.
В къщата на Калели пристига Осман и казва на дъщеря си, че усеща, че нещо лошо е станало. Асие му казва, че госпожа Сание е получила инфаркт, а Тахир е дошъл да ги види. Асие разбира, че баща ѝ е наясно, че Тахир не е заминал за чужбина, което означава, че и Нефес е някъде наоколо. Осман казва на Асие, че Тахир е дошъл да го види в джамията, но не знае къде се крият Ийт и Нефес.
Али идва при Есме и ѝ казва, че е отстранен от работа.
Фикрет казва на Ведат, че Тахир е научил, че той е негов син, но сега той има по-голям проблем от това. Ведат разбира, че Фикрет има предвид Нефес, и се чуди къде е тя. Фикрет моли сина си да остави момичето на мира. Той е направил паспорти за тях и много скоро всички ще избягат в чужбина. Ведат упреква баща си, че е помогнал на най-големия му враг.
Сание се прибира у дома. Разтревожената Асие изтичва на двора и не разбира защо братята стоят настрана, докато Назар помага на Сание да влезе в къщата.
Назар придружава Сание до стаята ѝ и внимателно я слага да си легне. Момичето обещава, че ще се отбива често при нея, за да провери, дали има нужда от нещо. Назар се кани да си тръгне. Сание крещи на момичето. Назар се приближава до леглото, но Сание се покрива с одеяло и се отдръпва от нея.
Полицаите пристигат в къщата на Калели и предупреждават Мустафа, че ако не информира отново полицията, че заподозреният Тахир Калели се е появил в дома им, ще ги съдят за укриване на престъпник.
Ведат си тръгва от къщата на Фикрет:
– Нефес и Тахир заедно ли са сега? Кажи поне това?
– Не знам.
– Има ли нещо, което не знаеш?
Ведат върви към колата си и усеща вътрешно, че Тахир се приближава към тях. Ведат се обръща рязко и насочва пистолета си към Тахир. В същото време Тахир насочва пистолета си към Ведат. Фикрет се втурва към сина си и Тахир.
– Татко, нека те запозная с Тахир, тигърът, който дойде от морето, лудият Тахир, най-близкият ми приятел по тези места, нямаш представа колко е близък.
Фикрет взема на прицел Ведат и Тахир и предупреждава, че ще застреля този, който стреля пръв.
– Хайде, татко, той започна, когато открадна жена ми и сина ми.
– Не искам да те омаловажавам пред баща ти, но ти нямаш нито жена, нито син.
– За какво става дума, Тахир? Ти си се опозорил. Криеш се в страх като полски плъх. Но благодарение на баща ми, който подготви паспортите за теб. Ще избягаш, ще бъдеш съпруг на жена ми, баща на сина ми. Мислиш ли, че ще позволя това да се случи?
– Първо, никой не те пита и второ, никога ли няма да го осъзнаеш, но нямаш дете, което да те нарича татко. Няма и жена, която да те нарича съпруг.
Фикрет настоява оръжията да бъдат свалени. Ведат сваля оръжията и се обръща към Фикрет. Тахир вижда куката на яката му, която Ийт е закачил за нея:
– Каквото кажеш, татко. Добре, сега си тръгвам. Правете си плановете тук. Няма да ви безпокоя.
Фикрет моли Тахир да си тръгне, като обяснява, че Ведат ще се обади в полицията веднага щом завие зад ъгъла. Тахир казва, че не може да влезе в къщата на баща си, тъй като полицията го чака там, ето защо не е успял да говори с майка си. Фикрет обещава, че утре сутринта ще заведе госпожа Сание на гроба на покойния си чичо. Тахир не разбира какво общо има чичото с това. Фикрет го моли да изчака до сутринта. Утре те ще научат всички тайни един на друг.
Тахир връща ключовете от колата на Фикрет, като ѝ обяснява, че полицията знае вече за нея и отсега нататък пътуването пеша е много по-безопасно.
Веднага след като Тахир си тръгва, Фикрет се обажда на Ведат и го предупреждава, че ако издаде Тахир на полицията и ще дойдат да го видят, ще му причини много болка.
Осман моли семейство Калели да се държат с високо вдигната глава, защото във всичко, което се случва, винаги има нещо добро. Мурат моли Мустафа да разкаже всичко на семейството.
Мустафа вади и започва да чете писмото на Фикрет пред семейството:
„Тахир, сине! Имам да ти кажа нещо. Нещо, което тежи на сърцето ми. Много ми се искаше да ти го кажа в очите, но не можах. Написването на това писмо и скриването му няма да доведе до нищо добро. Но го пиша с надеждата, че то ще облекчи малко товара ми. Вярвам дори в най-малкия шанс, че един ден нещо ще се случи и ти ще знаеш всичко. Преди години напуснах жената, с която бях и дойдох в Трабзон. Младост. Влюбих се в една жена, а другата жена ме прокле в същото време. Аз не знаех това. Жената, в която се влюбих, се казваше Сакине. Близка приятелка на майка ти, госпожа Сание. Тя мислеше за нея като за своя сестра. А госпожа Сание беше влюбена в лудия Тахир, когото познаваш като свой чичо. Но баща ѝ я омъжи за Мехмет. Разбира се, аз не знаех за всичко това. Сакине и лудият Тахир се срещаха тайно. Помолих баща ѝ за ръката на Сакине и той се съгласи. Докато мечтаех за годежа ни, лудият Тахир и Сакине избягаха заедно. Бях пътувал до Истанбул толкова много пъти, но този град с милиони хора. Как можех да ги намеря? Оттогава мина цяла година и един ден, когато бях при бащата на Сакине, изведнъж влезе госпожа Сание. Тя каза, че се е обадила на Сакине и е оставила адреса ѝ. И този адрес попадна в ръцете ми. Убих ги и двамата. Ти лежеше на леглото. Взех те и те оставих пред вратата на Сание заедно с писмото. Ти си син на лудия Тахир и Сакине, а аз съм убиецът на баща ти и майка ти. Отделих детето от родителите му. И детето ми беше отделено от мен. Ако четеш това писмо и ако все още съм жив, ела и ме убий. Много съм уморен, сине. Имам нужда да си почина.“