НА КРАТКО какво се случва в епизод 138 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 13 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Ведат отвлича и затваря Нефес и Ийт.
Фикрет признава на Тахир, че е баща на Ведат.
Мурат намира писмото оставено от Фикрет в цигулката.
Фикрет се обажда на Сание и ѝ казва, че синът на лудия Тахир ще дойде при нея, за да ѝ потърси сметка за греховете от миналото. Сание получава инфаркт.
Али е освободен от поста си в полицията.
Тюркян моли Мерджан да отнесе вещите на сестра си.
На сутринта Ийт иска разрешение от майка си да отиде да види изоставения микробус.
Нефес му разрешава. Тахир и Ийт се разминават, когато Тахир се отдалечава от микробуса, Ийт пристига. Момчето вижда, че на седалката липсва билетът за театър, който е оставил за баща си. Ийт разбира, че баща му е намерил следващата му селда. В същото време Ийт е следен от хората на Фикрет, които сключиха сделка с Ведат.
Ийт се връща в дома на леля Нермин и казва на майка си, че баща му е намерил билета за театъра.
Нермин отива на пазар.
Мерджан пристига в къщата на Калели с вещите на Назар. В този момент Сание отива на пазар. При вида на Мерджан Сание казва укорително:
– Ти ли донесе това на избягалата си сестра? Ех, Мерджан, ти си тази, която трябваше да бъде снахата в тази къща, а сега носиш неща за избягалата Назар.
В кабинета на Калели Фатих случайно изпуска цигулката, която Фикрет е подарил на брат му Мустафа. Фатих моли Мурат да прибере цигулката и отива в магазина.
Мурат взима цигулката и вижда в нея писмо. Мурат сяда на стола на брат си и прочита писмото.
В това време Тахир пристига в къщата на Фикрет и забелязва Дурук. Тахир си спомня, че е видял същият човек в болницата пред стаята на Ведат. Също така Тахир си спомня, че комисар Мидхат веднъж му е казал, че Ведат е покровителстван от някой си Фикрет. Тахир си спомня също така, че предишния ден е видял лекарство за лечение на рани на масата в къщата на Фикрет.
Тахир незабелязано се промъква в къщата на Фикрет и поставяйки пистолет си на главата на Фикрет, го пита кой е той? Фикрет отговаря спокойно:
– Ти ме питаш кой съм. Но какво те кара да ми задаваш този въпрос?
– Ведат!
– Ведат? Какво става с него?
– В болницата, когато отидох да видя Ведат, пред стаята му стоеше един мъж. И какво съвпадение, този човек сега е във вашата градина, а също така от батко Мидхат, комисарят, който успя да обърка живота на Ведат и вкара Ведат в затвора, а след това някой си Фикрет го е измъкнал от там. Сега, въпреки че Ведат е ранен, той е изписан от болницата, но не е в къщата. И никой не знае къде е. Вчера тук имаше шишенце с лекарство. Дали някой е ранен? Тогава му пожелавам бързо възстановяване.
– Няма да се оправи. Прибрал се е вкъщи.
– Каква е връзката ви? Партньори ли сте?
– Ведат е мой син. Човекът, когото се опитахте да удавите, човекът, когото се опитахте да погребете жив, е мой син. Ще ви задам само един въпрос: Защо една строителна фирма ще дойде от Истанбул в Трабзон и ще се опита да купи пясък от вас? В Истанбул ли свърши пясъкът? И това е просто. Това, че Ведат е мой син, е просто лошо съвпадение в нашата история. Всъщност това е друга история.
– Каква е историята? Казахте, че сте срещнали майка ми на гробището, нещо за греховете. Какъв грях е извършила майка ми?
– Ще трябва да попиташ госпожа Сание за това. Тя има да ти разкаже една много тъжна история. Разбира се, ако се осмели. А после може би ще дойдеш и ще ме застреляш.
Ведат чука на вратата на къщата на Нермин. Нефес отваря вратата и вижда Ведат на прага.
– Защо си изненадана, Нефес? Казах ти, че всички пътища водят към мен.
Нефес се опитва да затвори вратата, но Ведат не ѝ позволява, като я пита, дали го е напуснала и заменила за тази мизерия.
Избутвайки Ведат, Нефес отговаря:
– Напуснах, за да не ми се налага да усещам отново отвратителната ти миризма.
– Не я бъркай с миризмата на това място. Наистина не разбирам как се примиряваш с това.
Ийт се приближава до вратата. Нефес моли сина си да влезе и заключва вратата след него. След това пита Ведат как я е намерил.
– Проследих миризмата ти, Нефес.
– Като куче! Точно това ти подхожда.
– Какво си казал на онези хора? Че бившият ти съпруг те преследва, а настоящият ти съпруг се крие от полицията. Съжалете ме, моля ви, страдам.
Нефес вдига мотика от земята. Ведат със смях се чуди какво възнамерява да прави с нея. Да го удари по главата и да отиде в затвора? След това Ийт ще отиде в детски дом. Нефес казва на Ведат да стои далеч от нея и сина ѝ.
– Това е невъзможно, ти го знаеш. Виж, Тахир те търси навсякъде, но аз съм този, който те намира отново. Помисли за това!
Нефес заплашва да се обади в полицията, но Ведат със смях ѝ отговаря, че има право да вижда сина си. Ведат моли Нефес да отиде с него на мястото, където им е мястото.
– Ще отида на мястото, където ми е мястото. Може би утре, може би след три години, но ще отида. И това място е близо до Тахир. Казвам ти за последен път, махай се оттук.
– Или иначе?
Нефес хвърля мотиката и хваща Ведат за гърдите и го притиска към стената. Ведат се изсмива в лицето на жената.
– Ти ме хвана за гърдите, Нефес? Дори когато ме удари по главата, не бях толкова изненадан.
Ведат упреква Нефес, че възпитава Ийт да се отнася зле с него, че детето просто копира нейното поведение. Ведат насочва пистолет към Нефес и нарежда на Ийт да излезе, за да си тръгнат заедно. Ийт, който стои зад вратата, съветва майка си да удари чудовището по главата с камък. Разбирайки, че Нефес не се страхува от пистолета, Ведат изважда кърпичка, напоена с хлороформ, и приспива Нефес. Ведат отнася Нефес до колата, а а след това изисква от сина си да отвори вратата или той ще я разбие.
Ийт взема кутията със „съкровищата“ и се скрива под масата, като преди това е отворил другата врата.
Ведат избива вратата, влиза в къщата и вижда, че другата врата е широко отворена. В това време Ийт, седнал под масата, изважда от кутията си една рибарска кука. Мислейки, че чудовището е изчезнало, Ийт изпълзява от скривалището си.
Ведат хваща сина си и го хвърля на рамото си. Ийт дискретно закача куката за риболов на якето на Ведат.
Тахир възнамерява да напусне имението на Фикрет. Фикрет крещи на Тахир и му казва, че е забравил нещо. Фикрет протяга плик към Тахир:
– Ще тръгнеш на дълъг път. Тук има малко пари.
Тахир поглежда в плика и вижда, че в него има много повече от няколко лева.
– Смятай, че това е заем. Един ден ще го върнеш. Вземи жена си и сина си и тръгвай. Създай си нов живот. Не допускай никого до себе си. Ако се занимаваш с миналото, ще загубиш съня си. Понякога е по-добре да не знаеш някой нещата.
Тахир му напомня, че преди малко Фикрет го посъветва да разберем истината от Сание.
– Знанието, то или те уморява, или те убива.
– Защо не ми го кажеш сам? Казваш ми да попитам майка ми.
– Първо, това е ваша семейна работа. Аз разбрах за това много по-късно. Върви, сине. Вземи жена си и сина си и тръгвай. Това е моят съвет към теб.
– Ще го направя, не се притеснявай, но тези подозрения вече се прокраднаха в главата ми. Няма да си тръгна, докато не изясня всичко. Това, което не разбирам, е защо, по дяволите, Ведат е дошъл чак от Истанбул.
– Защото аз го изпратих тук. Исках да е така, но се случи нещо, което не очаквах. Нефес нямаше нищо общо с това, но тя се намеси. И нещата се объркаха.
– Какво се обърка?
– Казах ти, сине: всичко.
Фикрет си спомня, че преди много години е отишъл в дома на Сакине и Тахир и ги е убил. Фикрет се канел да си тръгне, когато чул бебешки плач от стаята.
Влизайки в стаята, Фикрет видял бебе на леглото. Фикрет не можел да изостави бебето на сигурна смърт и го отнесъл в дома на Калели. Фикрет оставил бебето на прага на къщата, като поставил бележка върху него.
Когато Тахир си тръгва, Фикрет гледа след него и си казва: „Все пак ще се върне. За да ме убие.“
Ведат води Нефес и Ийт в къщата си и нарежда на пазачите да ги отведат в стаята за мъчения и да ги заключат там.
Ведат нарежда на един от пазачите да го удари по лицето. Мъжът, страхувайки се от гнева на господаря си, го докосва леко. Ведат, насочвайки пистолет към пазача, му нарежда да го удари така, че да го повали на земята. Стражът удря господаря с все сила в лицето и му разбива устната. Ведат е доволен от удара и си тръгва по „работа“.
Сание се връща вкъщи от пазара. Когато приближава вратата, телефонът на Сание звъни. На дисплея се появява името Фикрет. Сание отговаря на обаждането:
– Г-жо Сание, какво ви казах? Нали ви казах, че някой ще дойде да ви напомни за греховете ви. Но това не съм аз. Тахир. Синът на лудия Тахир е Тахир. Той идва при теб, за да те пита за всичко.
Сание прибира телефона в джоба си.
Жената си спомня как преди години на прага на къщата си е намерила бебе и бележка:
„Докато сме живи, този грях ще бъде не само мой, но и твоя ад, Сание. Кръвта на Сакане и Тахир, бъдещите на това момче са на съвестта ни. Това момченце е на съвестта ни“. Мехмет влиза в стаята. Сание казва на съпруга си, че това бебе е син на брат му Тахир.
Спомняйки си за младежкия си грях, Сание припада. Асие и Назар, които седят в хола, чуват трясък в двора. Момичетата отварят вратата и виждат Сание да лежи в безсъзнание. Назар не усеща пулса ѝ и казва на Асие да извика линейка. Изглежда, че госпожа Сание е получила инфаркт.
На магистралата полицейският патрул прави жест на Тахир да спре колата. Тахир натиска газта. Полицаите се втурват след Тахир и го преследват. Когато навлизат в гората, Тахир спира колата и навлиза в гъсталак от дървета.
В кабинета на Али идва човек от Министерството на вътрешните работи и предлага да поговорят в стаята за разпити.
Прокурор от Министерството на вътрешните работи пита комисар Али как се е случило така, че заподозреният Тахир Калели, който е и негов приятел, е успял да избяга от ареста. Нещо повече, по време на преследването на Тахир Калели комисарят е наредил на придружаващите го полицаи да се върнат в участъка и сам е продължил преследването. Това обаче не е дало никакъв резултат. Заради тези събития комисар Али е лишен от поста си.