НА КРАТКО какво се случва в епизод 136 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 11 септември 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Фатих казва на Мурат, че Джемил е дошъл и е заплашил брат им Мустафа с пистолет. Тогава Мурат отива в дома на Назар и я отвежда.
Нефес и Ийт научават, че Тахир е помогнал на внучката на новата им позната.
Мурат завежда Назар вкъщи и заявява, че ще се ожени за нея, независимо дали те са против, или не. Асие застава на тяхна страна.
Тахир идва при чичо си Осман, за да се посъветва с него.
Али води Мустафа при изоставената колата, в която той намери Нефес и Ийт.
Джемил научава, че Назар е при Калели, какво ще направи?
Ведат се връща и се ядосва на Фикрет, чу го е спрял. Фикрет се възмущава:
– Как мога да те спра, чудя се?
– Стреляй!!! А извинявай, този метод вече е изпробван от Нефес и Тахир. Резултатът е очевиден.
– Ако бъда принуден, няма да пропусна. Нали знаеш това. Изпитваш късмета си, сине. Какво е това? Ти си в добро настроение.
– Нефес е избягал от онази къща. Не знам дали си е счупила крака, или не. Тахир си играе на криеница с полицията. Това ме кара да се смея.
Поемайки си въздух Ведат влиза в къщата.
Тахир след като изслушва приятеля си си тръгва. Али, насочил пистолет към Тахир, му нарежда да се върне.
Тахир му казва „Стреляй!“ и навлиза дълбоко в гората. Али, от отчаяние, стеля няколко пъти във въздуха.
Тахир, приближавайки се към скалата, си спомня думите на Нефес и Али.
„Ние може да се скрием от Ведат, но не и от полицията! Ще започнем нов живот, но постоянно ще живеем в страх! Полицията ще те търси и в чужбина, ако те арестуват, какво ще правя аз тогава, сама в чужда страна?! Какво ще стане с Ийт?!“ „Знаеш ли приятелю, какво е да живееш постоянно бягайки?… Ще се умориш постоянно да бягаш, да се притесняваш… Вие двамата ще се уморите и в един момент, вашата безумна любов, която беше оръжие срещу Ведат в един момент ще увехне!“
Фатих намира Мурат и го пита, защо телефонът му е изключен, а той му отговаря, за да не му звъни Мустафа! Фатих казва на брат си, че Джемил е бил при брат му и го е заплашил.
Ведат разказва на Фикрет, че когато е убил баща си, дълго време се е скитал из улиците. Изпитал е всичко: глад, студ и безнадеждност. Сега Нефес преминава през същото, но времето ще мине и тя ще се върне при него. Фикрет обаче не вярва в това.
– Ти не се бориш с Нефес или Тахир, Ведат. Ти се бориш с любовта. До днес не съм виждал някой да я побеждава.
– Може би сега ще го направя.
– Този, който се бори с любовта, винаги губи. Този, който се бори в името на любовта, побеждава. Рано или късно той ще победи. И ти ще го видиш.
Иксан предлага да заведе Нефес у дома, след прегледа в болницата, но тя отказва. Нермин пристига на гарата, където се изправя срещу Нефес. Жената казва на Нефес, че внучката ѝ се е върнала. Жената моли Нефес да се отбие в дома ѝ.
Иксан се обажда на Али и му казва, че Нефес си е пукнала костта на единия крак. А също така му разказва, че когато са се върнали в онази къща, там вече е бил Ведат. Но той е завел Нефес в болницата и изчакал прегледа, но след това Нефес му отказала да я придружи и си тръгнала със сина си.
Тюркян влиза в стаята на момичетата и упреква Назар, че заради нея сега всичко е с главата надолу. Назар пита в какво са виновни тя и Мурат. Дали това, че са се влюбили и дали това ли е престъпление? Тюркян прегръща дъщеря си.
Мурат пристига в къщата на Дагдевирен и чука на вратата и вика името на любимата си.
Тюркян излиза пред него с пушка в ръце:
– Махай се оттук. Кълна се, че ще те застрелям в главата.
– Стреляй, нека всичко свърши тук. Застреляй ме! Ще ти бъда благодарен. Мислиш ли, че ще страдам, ако умра? Ще си кажа: Мурат, дори да е късно, за първи път в живота си си направил нещо правилно.
– Казвам ти да си вървиш.
– Нямам къде да отида, лельо. Кажи ми къде да отида без Назар, затова или стреляй и приключвай с това, или ми позволи да ти целуна ръка.
– Сега ще дойде Джемил, няма и да те погледне и ще те убие. Съжалявам за теб, все още си млад. Върви си.
– Същото ще кажа и на чичо Джемил. Назар, да се махнем оттук заедно. Може и да съжаляваш, но нека да съжаляваме заедно. Дори и да е грешка, грях, все едно е. Подай ми ръката си и вземи живота ми.
Назар се приближава до Мурат и се обръща към майка си. Тюркян смутено сваля пистолета .
Назар се обръща към майка си:
– Мамо! Ще направя грешка, но ще направя прекрасна грешка.
Тюркян моли дъщеря си да не го прави. Назар целува ръка на майка си, взема ръката на Мурат и напуска бащината си къща.
Нермин казва на Нефес, че съпругът ѝ е отвел внучката им в Истанбул, при най-голямата им дъщеря. Жената ѝ разказва, че внучката ѝ е била спасена от ръцете на злодеите от някакъв мъж. Внучката попитала за името на спасителя и той отговорил, че синът му го нарича Тигърът, който идва от морето.
Нефес и Ийт разбират, че момичетата са спасени от Тахир.
Али пристига при изоставената кола, но нито Нефес, нито Ийт са в нея.
Мурат отвежда Назар на брега. Назар се чуди какво ще правят сега. Мурат възнамерява да заведе Назар в дома си, за да разберат всички, че я е откраднал, за да я направи част от семейството си. Мурат осъзнава, че Мустафа и Сание ще бъдат много ядосани.
Назар е готова да премине през изпитанието с любимия си, важното е той да не я разстройва.
Тахир идва в джамията, за да се види с чичо Осман, който не разбира как Тахир се е озовал в Турция, след като той и Нефес са отишли в Русия.
Тахир казва на чичо Осман, че е намерил Нефес, но тя го е предала на полицията. Чичо Осман е уверен, че Нефес е права.
– Може да се предадеш, а може и да не се предадеш. Не мога да те посъветвам по този въпрос. Но в живота понякога се налага да вземаш решения, дори да е трудно. Трябва да бъдеш издръжлив. Човек е тъжен, когато е далеч от друг човек. Това е вярно, но човек трябва да се запита защо толкова много се страхува от раздялата. Може би защото се страхува, че ще забрави и че ще бъде забравен, но тогава какъв е смисълът да бъде наоколо? Човек може да забравен дори ако е наблизо.
– Не, чичо Осман, това не е страх, че ще ме забравят. Аз просто искам да им върна всичко, което им е било отнето в живота, преди да е станало твърде късно.
– Твърде късно за какво, сине?
– За да бъдат щастливи.
– Значи искаш да кажеш, че бягаш, за да бъдеш щастлив? Колко сме странни ние, хората. Мислим, че има щастие. Че то тича пред нас и ние се опитваме да го хванем. И когато го хванем, ще бъдем щастливи, нали? Нашият живот, който започва с призив за молитва, но без молитва, завършва с молитва, но без призив за молитва. И в този кратък период човек тича след щастието. Всички ние тичаме след щастието. Дайте ми една чаша. Щастлив ли си? Не дай си Боже, но ако ти се случи злополука, и бъдеш прикован към леглото. Не можеш да движиш нито ръка, нито крак и можеш да ми подадеш тази чаша, ще бъдеш щастлив. Щастлив, защото съм бил в състояние да ти подам тази чаша.
Тахир моли Осман за благословия и му казва, че възнамерява да замине за чужбина с Нефес и Ийт. Учителят благославя Тахир.
Али пристига в офиса на Мустафа и му казва, че е успял да намери Нефес и Тахир, но после някак си ги е изгубил. Али казва, че първо е намерил Нефес, а благодарение на нея – и Тахир. Мустафа упреква Али, че през цялото време е знаел къде е Нефес, но си е мълчал. Али уверява, че е бил принуден да го направи. Тахир не трябва да бяга, а да се предаде на полицията. Мустафа пита къде са сега Нефес и Тахир. Али му казва, че не знае къде е Тахир защото е избягал, а Нефес и Ийт спят в един изоставен микробус. Мустафа иска да види мястото.
Мурат и Назар влизат в къщата на Калели, хванати за ръце. Мурат казва на майка си, че Назар ще бъде негова съпруга и отсега нататък ще живее в тяхната къща. Очите на Сание се изцъклят от изненада и тя се нахвърля върху Назар с нож в ръце. Асие успява да задържи свекърва си.
Али завежда Мустафа до един изоставен микробус, но Нефес и Ийт не са в него. Асие се обажда на Мустафа и го моли да се върне у дома.
Сание гони Мурат и Назар от къщата си. Асие моли Мурат и Назар да се качат в стаята си.
Сание вика след младежите да се махнат от къщата ѝ. Асие повишава тон на свекърва си:
– Стига вече, стига. Остави децата на мира. Остави синовете си на мира, остави сина ми на мира. Какво искаш? Те те почитат като майка, кланят ти се. Те търпят всичко, това е достатъчно. Престани!.
Мурат отвежда Назар в стаята на Ийт и казва, че ще им е трудно. Но не толкова, колкото е било за Тахир и Нефес. Назар я уверява, че е знаела в какво се забърква, но въпреки това го е последвала. Мурат се кани да си тръгва и я моли да заключи вратата след себе си и да не я отваря на никого.
Асие прави забележка на свекърва си:
– Какво не можете да разделите, госпожо Сание? Каква е тази вечна война в този тридневен свят. Дайте ни вече малко спокойствие.
– Ето какво искам да кажа. Дайте ми малко спокойствие. Нима съм искала нещо друго освен спокойствие? Тахир си отиде, а сега и Мурат.
Тюркян очаква с ужас завръщането на съпруга си. Джемил се връща вкъщи и от прага иска от Тюркян да се обади на Назар. Тюркян гледа мълчаливо съпруга си. Джемил нахлува в стаята на дъщеря си, но Назар не е там. Разтреперана от страх,