Ти разкажи, Черно море – Епизод 136 (Ето какво ще видим)

Иксан предлага да заведе Нефес у дома, след прегледа в болницата, но тя отказва. Нермин пристига на гарата, където се изправя срещу Нефес. Жената казва на Нефес, че внучката ѝ се е върнала. Жената моли Нефес да се отбие в дома ѝ.

Иксан се обажда на Али и му казва, че Нефес си е пукнала костта на единия крак. А също така му разказва, че когато са се върнали в онази къща, там вече е бил Ведат. Но той е завел Нефес в болницата и изчакал прегледа, но след това Нефес му отказала да я придружи и си тръгнала със сина си.

Тюркян влиза в стаята на момичетата и упреква Назар, че заради нея сега всичко е с главата надолу. Назар пита в какво са виновни тя и Мурат. Дали това, че са се влюбили и дали това ли е престъпление? Тюркян прегръща дъщеря си.

Мурат пристига в къщата на Дагдевирен и чука на вратата и вика името на любимата си.

Тюркян излиза пред него с пушка в ръце:

– Махай се оттук. Кълна се, че ще те застрелям в главата.

– Стреляй, нека всичко свърши тук. Застреляй ме! Ще ти бъда благодарен. Мислиш ли, че ще страдам, ако умра? Ще си кажа: Мурат, дори да е късно, за първи път в живота си си направил нещо правилно.

– Казвам ти да си вървиш.

– Нямам къде да отида, лельо. Кажи ми къде да отида без Назар, затова или стреляй и приключвай с това, или ми позволи да ти целуна ръка.

– Сега ще дойде Джемил, няма и да те погледне и ще те убие. Съжалявам за теб, все още си млад. Върви си.

– Същото ще кажа и на чичо Джемил. Назар, да се махнем оттук заедно. Може и да съжаляваш, но нека да съжаляваме заедно. Дори и да е грешка, грях, все едно е. Подай ми ръката си и вземи живота ми.

Назар се приближава до Мурат и се обръща към майка си. Тюркян смутено сваля пистолета .

Назар се обръща към майка си:

– Мамо! Ще направя грешка, но ще направя прекрасна грешка.

Тюркян моли дъщеря си да не го прави. Назар целува ръка на майка си, взема ръката на Мурат и напуска бащината си къща.

Нермин казва на Нефес, че съпругът ѝ е отвел внучката им в Истанбул, при най-голямата им дъщеря. Жената ѝ разказва, че внучката ѝ е била спасена от ръцете на злодеите от някакъв мъж. Внучката попитала за името на спасителя и той отговорил, че синът му го нарича Тигърът, който идва от морето.

Нефес и Ийт разбират, че момичетата са спасени от Тахир.

Али пристига при изоставената кола, но нито Нефес, нито Ийт са в нея.

Мурат отвежда Назар на брега. Назар се чуди какво ще правят сега. Мурат възнамерява да заведе Назар в дома си, за да разберат всички, че я е откраднал, за да я направи част от семейството си. Мурат осъзнава, че Мустафа и Сание ще бъдат много ядосани.

Назар е готова да премине през изпитанието с любимия си, важното е той да не я разстройва.

Тахир идва в джамията, за да се види с чичо Осман, който не разбира как Тахир се е озовал в Турция, след като той и Нефес са отишли в Русия.

Тахир казва на чичо Осман, че е намерил Нефес, но тя го е предала на полицията. Чичо Осман е уверен, че Нефес е права.

– Може да се предадеш, а може и да не се предадеш. Не мога да те посъветвам по този въпрос. Но в живота понякога се налага да вземаш решения, дори да е трудно. Трябва да бъдеш издръжлив. Човек е тъжен, когато е далеч от друг човек. Това е вярно, но човек трябва да се запита защо толкова много се страхува от раздялата. Може би защото се страхува, че ще забрави и че ще бъде забравен, но тогава какъв е смисълът да бъде наоколо? Човек може да забравен дори ако е наблизо.

– Не, чичо Осман, това не е страх, че ще ме забравят. Аз просто искам да им върна всичко, което им е било отнето в живота, преди да е станало твърде късно.

– Твърде късно за какво, сине?

– За да бъдат щастливи.

– Значи искаш да кажеш, че бягаш, за да бъдеш щастлив? Колко сме странни ние, хората. Мислим, че има щастие. Че то тича пред нас и ние се опитваме да го хванем. И когато го хванем, ще бъдем щастливи, нали? Нашият живот, който започва с призив за молитва, но без молитва, завършва с молитва, но без призив за молитва. И в този кратък период човек тича след щастието. Всички ние тичаме след щастието. Дайте ми една чаша. Щастлив ли си? Не дай си Боже, но ако ти се случи злополука, и бъдеш прикован към леглото. Не можеш да движиш нито ръка, нито крак и можеш да ми подадеш тази чаша, ще бъдеш щастлив. Щастлив, защото съм бил в състояние да ти подам тази чаша.

Тахир моли Осман за благословия и му казва, че възнамерява да замине за чужбина с Нефес и Ийт. Учителят благославя Тахир.

Али пристига в офиса на Мустафа и му казва, че е успял да намери Нефес и Тахир, но после някак си ги е изгубил. Али казва, че първо е намерил Нефес, а благодарение на нея – и Тахир. Мустафа упреква Али, че през цялото време е знаел къде е Нефес, но си е мълчал. Али уверява, че е бил принуден да го направи. Тахир не трябва да бяга, а да се предаде на полицията. Мустафа пита къде са сега Нефес и Тахир. Али му казва, че не знае къде е Тахир защото е избягал, а Нефес и Ийт спят в един изоставен микробус. Мустафа иска да види мястото.

Мурат и Назар влизат в къщата на Калели, хванати за ръце. Мурат казва на майка си, че Назар ще бъде негова съпруга и отсега нататък ще живее в тяхната къща. Очите на Сание се изцъклят от изненада и тя се нахвърля върху Назар с нож в ръце. Асие успява да задържи свекърва си.

Али завежда Мустафа до един изоставен микробус, но Нефес и Ийт не са в него. Асие се обажда на Мустафа и го моли да се върне у дома.

Сание гони Мурат и Назар от къщата си. Асие моли Мурат и Назар да се качат в стаята си.