НА КРАТКО какво се случва в епизод 127 на турския сериал „Ти разкажи, Черно море“, който може да гледате на 29 август 2023 по Diema Family от 22:00 часа.
Сание обвинява Нефес, че заради нея Тахир е стрелял във Ведат.
Фикрет идва в дома на Осман, за да изпият по чаша чай и да поговори с него за нещата, които го измъчват.
След срещата си с Тахир Мустафа връща Нефес вкъщи. Сание отново се кара със синовете си, като казва, че Нефес е никоя за тях. Осман идва и смъмря Сание за думите ѝ.
Фикрет отива да види Ведат, който продължава да е в интензивното отделение.
След като разбира от Али за Тахир, Нефес се втурва към полицейския участък.
Нефес пристига в участъка. Али води Тахир в кабинета си.
Тахир казва на Нефес, че братята му са му дали дума, че ще ѝ помогнат с наемането на къщата и магазина им. Нефес не разбира как Тахир може да мисли за къщата и помещението сега. Тахир моли Нефес да създаде свое гнезденце в къщата им, да се грижи за себе си и за сина им и да изпълни мечтите, които са сънували заедно.
Али казва на Нефес, че утре след показанията на Тахир, той ще се яви пред съдията. Тахир със сигурност ще бъде вкаран в затвора. Али моли снаха си да бъде силна. Да бъде силна за себе си, за Ийт и за Тахир, да бъде по-силна от всички тях.
– Брат ми ще излезе оттам, където е паднал, само с теб.
Сание се връща вкъщи и гони Назар, Берак и Мерджан, които си говорят с Асие от дома си. Асие моли момичетата да седнат и казва на свекърва си:
– Мамо, ти си родила четири деца. Едното от тях е Тахир. Казвам ти, че Тахир е застрелял Ведат, а ти се караш на нас. Аз искам да ти кажа: „Засрами се“, но не мога. Ти си моя майка.
– Срам и позор? Права си, срам ме е. Синът ми почти стана убиец. А синът ти, дето ти е в ръцете, ако един ден доведе в къщата ти разведена жена с дете и съпруг, който не оставя никого на мира, тогава ще те видя аз?!
– Не ти ли е писнало от това? Не ти ли омръзна да повтаряш едно и също през цялото време? Не ти ли омръзна да се заяждаш и мрънкаш с всички през цялото време?
– Омръзна ми от всичко това. Толкова ми е омръзнало. Но продължавам да го повтарям и ще продължа да го повтарям. Защото никой не иска да разбере и не слуша. А който не иска да слуша, може да напусне тази къща.
Момичетата са уморени от мрънкането на Сание и стават от масата. Асие моли момичетата да седнат. Назар казва, че трябва да се приберат вкъщи, и пожелава на Асие с търпение.
Сание се засяга като казва:
-Виж само какво ми говорят в собствената ми къща.
-В твоята къща? В твоята къща? Къщата, в която едва влезе с помощта на Назар в полуживо състояние? Твоята къща?! – ядосва се Асие.
– Не се притеснявайте, тетко Сание. Не дай си Боже, ако още веднъж кръвното ти налягане се повиши, пак ще дотичам при теб. И ще те доведа в тази къща, от която ме гониш. Независимо дали го осъзнаваш, или не – отвръща Назар.
В джамията идва имам Осман и вижда Фикрет. Имамът разбира, че Фикрет е в беда. Осман прави чай в самовара, без да каже нито дума. Фикрет се взира в една точка, без да обръща внимание на нищо.
Осман моли Фикрет да не мълчи. Фикрет признава, че има проблем. Такъв проблем, че не знае как да подходи към него: нито може да даде, нито да вземе. От този проблем няма спасение и е невъзможно да се бори с него.
– Учителю, ако човек е извършил грях, той ще си плати за него, нали?
– Ако в него живее страхът от Бога, той ще си плати за това.
– Ами дали човек плаща за греховете на друг, ако знае, че има нещо общо с този грях.
– Тогава това е още по-болезнено.
– Това е и моят проблем.
Фикрет сменя темата, като казва, че Тахир всъщност е луд човек. Отец Осман се смее и признава, че Тахир е точно такъв.
Отец Осман разкрива, че Тахир и Нефес са решили да наемат свой дом. Въпреки че не може да се живее в друга къща, когато имат собствена къща, но в момента нещата са объркани, защото госпожа Сание не оставя децата на спокойствие.
Отец Осман разбира, че Фикрет се е отдалечил от проблема си. Фикрет обяснява, че не иска да се задълбочава в него.
Есма пристига в джамията и казва на чичо си Осман, че Тахир е стрелял във Ведат.
Братята Калели чакат Нефес пред полицейския участък. Нефес ги моли да я заведат при баща ѝ Осман. Мустафа напомня, че е дал думата си на Тахир и моли да не го принуждават, да наруши обещанието си.
Мустафа моли да не се изоставят един друг и да се върнат заедно вкъщи. Али излиза от полицейския участък и съобщава новината от болницата: Ведат е опериран и преместен в интензивното отделение, т.е. Тахир няма да бъде съден за убийство.
Братята Калели водят Нефес у дома. Мустафа моли Нефес да се качи при децата. Сание гледа Нефес с пренебрежение.
-Тахир е в затвора. Сега ти ще се грижиш за Нефес, нали Мустафа? – пита Сание.
-Мамо, аз не те разбирам. Наистина не те разбирам – казва Мурат.
-Никой от вас не ме разбира. Никой не ме разбира. Какво стана с Нефес? Осъзна ли се? Какво трябва да направи? – пита като крещи Сание.
Мустафа ѝ прави забележка да спре да крещиш.
-Аз ще крещя, ще крещя силно. Докато глухите ви уши ме чуят. Докато слепите ви очи не прогледнат. Ще крещя. Ще крещя – повтаря крещейки Сание.
– Добре, мамо, крещи. Но дали твоят вик ще спаси брат ни от затвора, кажи ми?! – пита Мурат.
-Не крещя, за да изкарам брат ти от затвора. Крещя, за да изкарам тази жена от къщата ни. Ако ме слушахте. Ако ме бяхте подкрепили, брат ви нямаше да е в затвора – продължава да нарежда досадната Сание.
-Винаги си търсиш повод да нападнеш снахата Нефес. Сега имаш идеалната възможност – отбелязва Фатих
-Такива думи не могат да бъдат казани от майка, чийто син е в затвора – казва Мурат.
– Какво знаеш за майчинството? Ти си единственият, който не ме е учил на майчинство. Свекърва, нали така? Ти я наричаш снаха? Твоята снаха е Асие. Асие, а не Нефес. Снаха ти е момичето, при което отидохме и за чиято ръка помолихме учителя Осман да се ожени. Тази, която влезе в тази къща и ни дари с двама внуци – пояснява засегната Сание.
– Сега се застъпваш за Асие, с която се караш при всеки удобен случай. Браво, мамо, браво! – казва Мустафа.
– Ние сме майка и дъщеря. Ако искаме, ще се караме. Ако искаме, ще се помирим. Но с тази жена няма да се караме, няма да се помиряваме. Ще го кажа 1000 пъти. Нека Бог ѝ помогне. Нека пътят да бъде отворен за нея, но далеч от нас – продължава Сание.
-Стига, мамо, стига – опитва се да спре Мустафа майка си.
-Синът ми се превърна в убиец! – продължава Сание.
– Още не. Това псе е живо – отвръща Мурат.
-Поне не е убиец. Добре, добре. Но какво следва. Този човек ще си стъпи на краката и веднага ще подпали къщата ни. Ще се събудим през нощта и ще има само пламъци. Не те интересува, стига снаха ти да е добре. Кажи го?! Тахир не стана убиец, слава Богу. Но дали Ведат ще остави случая? Дали няма да прати всичко на огъня? – пита Сание.
-Нека да посмее, ще видиш тогава какво ще направя?! – заканва се Мустафа.
-Тогава ще го убиеш ли? Тахир не е станал убиец, а ти тогава ще станеш ли? Ще се възхищаваш на сина си през решетките. Това, че ще умре, е проблем, това, че ще живее, също е проблем – казва Сание.
-Мамо, виж, аз и братята ми дадохме дума на брат ни. Ти самата знаеш какво означава нашата дума. Думата ще бъде произнесена само веднъж. Няма да разделим Нефес и Ийт. Искам от теб само едно нещо: мълчи, мамо – казва Мустафа.
Мурат и Фатих подкрепят по-големия си брат и молят майка си да млъкне. Да не забелязва Нефес, а само да мълчи.
Нефес е в стаята си, притисната до сина си, и чува целия разговор между Сание и братята Калели.
Асие влиза в стаята на Нефес и я моли да не се разстройва от думите на свекървата.
Дурук съобщава на Фикрет, че Ведат е опериран и преместен в интензивното отделение. Фикрет нарежда на Дурук наблюдава, докато той е при Ведат, а ако пристигне някой от Калели, да му докладва веднага.
Фикрет се приближава до отделението за интензивно лечение. Поглеждайки сина си през прозореца, Фикрет казва:
„Ти ревнуваше. Искаше да бъдеш като него, а сега какво? Колко пъти съм се биел с ножове. Нападах хора с пистолети. Не от храброст. Не съм се страхувал да умра. Защото не можех да умра заради греховете, който нося на гърба си, греховете към Гюлендам, Сакине, лудия Тахир и разбира се, на теб. Не можех да умра. Знаех, че не мога да си тръгна. Не можех да си тръгна, докато сам не видя какво съм принудил другите да преживеят. Аз знаех.“
Фикрет опира чело в стъклото, без да може да сдържи сълзите си.
Имам Осман и Есма пристигат в дома на Калели. Сание започва да се оплаква, че проблемите им нямат край. Отец Осман обяснява, че когато нещо се случи в семейството, не може да се каже, че само един е виновен.
– Никой не прави грешка сам. Може би тя е резултат от грешка на друг човек. Може би е резултат от нещо, което някой друг не е направил. Никой не може да се оттегли встрани от този случай – казва Осман.
Сание крещи, че тяхната милост е предизвикала нещастието. Учителят Осман е възмутен:
– Госпожо, Сание, искаш да кажеш, че милосърдието поражда нещастие? Бог обича онези, които правят добро. Той няма да изостави онзи, който прави добро. Знаеш ли кога милосърдието ражда нещастие, госпожо Сание? То се причинява от хора, които не ценят добротата, които са твърде горди, това е само предупреждение към тях. Това е момичето, което само се опитва да бъде добра майка на сина си. Тази, която се опитва да живее добре живота, момичето, което целува ръцете ми с думите татко. Момичето, което има любовта на всички, които са тук. Ти, не виждаш ли, това Сание?
Мустафа отбелязва, че майка му не чува никого освен себе си. Сание маха с ръце и отива в стаята си.
Назар се обажда на Мурат, за да разбере новините за Нефес и Тахир. Мурат ѝ казва, че няма нищо ново.
-Ако имаш нужда от нещо…
-Ти си ми нужна, нали знаеш, Назар?