Тайната падна: Ето защо хората се връщат при половинките си след изневяра!
Всеки има поне един приятел, който е готов да прости всичко на половинката си. Много често сме изненадани от решенията, които взимат тези хора, защото те просто се съгласяват да бъдат наранявани от партньорите си.
Психолози разкриха каква е причината някои хора да се връщат постоянно при бившите си – без значение дали са им изневерили или са изяли пердаха.
„Често хората се връщат при партньора си след изневяра поради обезценяване на чувствата и емоциите си. Те се държат все едно просто не могат да живеят без партньорите си. Именно на този етап мнозина се обръщат към психолог за помощ, за да разберат себе си и как да живеят по-нататък. Някои се обвиняват за случващото се, а други изпитват гняв, който между другото трябва да бъде изразен”, обясни терапевтът Дугенцова.
Специалистът подчерта, че някои хора може дори да изпаднат в депресия. Това състояние, според Дугенцова, трябва да се изживее и да се осъзнае, че миналото го няма и няма да се повтори. Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо човек ще преодолее този етап, отбеляза психологът.
Адаптацията идва по-късно. През този период човек вече започва да мисли за бъдещето си и прави планове. Можем да кажем, че в този момент човекът най-накрая се възстановява от предишната връзка и идва на себе си.
Последният етап от приемането е синдромът на първата годишнина. Това е състояние, когато например сте отишли на среща в ресторант с нов избраник и изведнъж сте осъзнали, че вече сте били там с този, който ви е изневерил. Може да бъде много болезнено и вълнуващо. Това условие е норма, която също трябва да се приеме“, заключи експертът.
По-рано Дугенцова каза, че можете да преживеете предателството на любим човек и да се справите с емоциите, като промените средата си. Тя обясни, че преди всичко е необходимо да се осъзнае и приеме случилото се. Според психолога, ако не говорите с никого за случилото се, психическото състояние на човек може да се влоши. Освен това трябва да изхвърлите агресията си.
