Анупама и останалите пристигат на мястото на инцидента. Анупама извиква силно името на Адудж, седейки в шок и безпомощност.
Лила и Кавия са загрижени за Ванрадж, докато Анкуш моли Самар да успокои Анупама. Тя обаче отказва да изслуша когото и да било.
Инспекторът съобщава, че колата не е повредена, предполагайки, че телата на Анудж и Ванрадж са изпаднали от нея. Анупама настоява те да не бъдат наричани „тела“.
Кавия признава, че е станала свидетел на инцидента, но от страх не е съобщила веднага. Двете семейства я молят да разкрие истината.
Линейката пристига с Анудж и Ванрадж. Всички изпадат в ужас, когато виждат тежкото им състояние.
Спасителният екип потвърждава, че Анудж и Ванрадж са живи, което носи огромно облекчение на всички. Анупама благодари на Бога.
В болницата на Анупама и останалите не им е позволено да видят Андуж и Ванрадж. Лекарят съобщава, че двамата са в критично състояние и се нуждаят от незабавна операция. Асмук и Лила се молят за тях.
Анупама настоява да подпише документите, изразявайки увереност, че нищо лошо няма да се случи с Анудж и Ванрадж. Кавия разказва, че е проследила колата на Ванрадж до ръба на скалата.
Лекарят заявява, че следващите 48 часа са решаващи за Анудж и Ванрадж, което засилва тревогата на семействата.
Анкуш обвинява Ванрадж, че се е опитал да убие Анудж, но Лила и Анупама го призовават да не прави прибързани заключения.
Анупама утешава Самар и го уверява, че нещата ще се оправят. В същото време Ванрадж започва да реагира…
Въпреки че Ванрадж показва признаци на подобрение, състоянието на Анудж не се подобрява, което дълбоко тревожи Анупама.
Ванрадж се събужда и си спомня конфронтацията си с Анудж за връзката му със семейството. Анудж и Ванрадж са спорели за това как Анупама трябва да се отнася със семейството Шах, което е довело до напрежение между тях.
Лекарят съобщава, че Анудж се нуждае от мозъчна операция. Анупама настоява животоспасяващата интервенция да бъде извършена, вярвайки, че ще преодолеят и това предизвикателство.
Анудж е отведен в операционната зала, а Анупама го наблюдава с тревога и се моли за неговото възстановяване.