Мелек е толкова загрижена за Зейнеп, че обещава на Мурат да не я изпуска повече от поглед. Назлъ потвърждава, че Мелек я е намерила.
Мелек се кара на дъщеря си и я кара да ѝ казва всичко, което Зейнеп иска.
Зейнеп казва на родителите си, че се е скрила от страх, без да споменава какво ѝ е казала Мелек.
Мурат обещава, че тя ще отиде в болницата, когато е готова, а Назлъ ѝ предлага да ѝ помогне да свикне с идеята.
Една от съкилийничките намира Оя да лежи в банята, в безсъзнание и с кървяща кръв, и крещи за помощ.
Асуде насърчава Мелек да продължава в същия дух. Мелек смята да накара Назлъ да си намери извинение и да напусне стаята на Зейнеп, а тя да приспи малката.
Назлъ говори със Зейнеп, за да започне да свиква с идеята за болницата. Мурат се присъединява и малката го моли да спят тримата заедно.
Оя е откарана спешно в болницата. Сюмбюл и Халит отиват там.
Мелек вижда Назлъ и Мурат в леглото на Зейнеп. Отива в коридора и започва да вика името на Синем. Мурат я чува и излиза от стаята на дъщеря си.
На следващата сутрин Мурат пита Зейнеп дали е размислила за болницата, но не е. Тя забелязва, че баща ѝ излиза, без да целуне майка ѝ. Кара го да го направи.
Назлъ успява да убеди Зейнеп да отиде в болницата, докато правят бисквити.
Йълдъз се обажда на Керем и му съобщава за Оя. Той тича към болницата.
Зейнеп казва на баба си, че вече не я е страх да ѝ вземат кръв. Иска лекарката да дойде вкъщи, без да казва на баща си, за да го изненада.
Асуде кара Мелек да каже на Мурат, че именно тя е убедила Зейнеп.
Зейнеп споделя с лекарката си, че майка ѝ я е убедила да не се страхува.
Лекарката поздравява Назлъ за всичко, което прави със Зейнеп.
Оя се възстановява и майка ѝ се грижи за нея в болницата. Керем също иска да я види, но Оя не желае.
Мелек си приписва цялата заслуга за убеждаването на Зейнеп да се съгласи да ѝ вземат кръв. Мурат е толкова щастлив, че я прегръща. Назлъ ги вижда.