winless
Фатих най-сетне вижда дъщеря си, а Йомер научава тежката истина за здравето си. Разберете какво ще се случи в еп. 98, 99 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.98,99 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Дога води Джемре на преглед при лекар, но не подозира, че Фатих ще се появи неочаквано. Точно там, без предупреждение, той вижда дъщеря си за първи път.
Нурсема се среща лично с мистериозния колекционер Ертул – мъжът, който проявява интерес към нейните калиграфии.
Междувременно Йомер научава тежка истина: страда от сериозно заболяване. Шокиран, той решава да запази тайната само за себе си, за да не притеснява близките си.
Фатих, гневен и емоционално нестабилен, е разтърсен от факта, че отново не е успял да види дъщеря си. Ядът му кипи, а безсилието го тласка към отчаяна стъпка – изпраща на Дога гневно съобщение:
„Разбирам, че си ми ядосана, но не мога да преглътна поведението на семейството ти! Защо се месят в отношенията ни? Как ще ме погледнат в очите, когато се съберем?! Ако наистина мислиш за дъщеря си, няма да постъпиш така с нея! Не забравяй – тя е и моя дъщеря! Никога няма да се откажа от нея!“
– Хем виновен, хем напада! – избухва Дога, разтреперана от гняв.
В този момент в стаята влиза Къвълджъм.
– Какво става? – пита тя тревожно.
– Фатих! Прати ми съобщение!
– Какво пише?
– Ето, виж сама! – Дога ѝ подава телефона с трепереща ръка.
Къвълджъм прочита. Очите ѝ се присвиват.
– Заплашва ви?!
– Да! Майко… страх ме е. Ами ако отвлече Джемре? Не ми изглежда в състояние да мисли трезво! – прошепва Дога с глас, пълен с тревога.
– Какво? Не, това няма да го допусна! Само да посмее да се доближи до теб – ще види той! – избухва Къвълджъм. – Ще извадя ограничителна заповед още днес!
– Мамо, няма ли да намеря спокойствие? Този мъж винаги ли ще ни преследва? – пита притеснена Дога.
Къвълджъм хваща ръката ѝ.
– Дога, миличка, ти не се тревожи! Ще му дам хубав урок! Няма да го забрави! Ти се дръж!
– Мамо… къде отиваш?! – опитва се да я спре Дога.
– Не успях да му кажа всичко, което мисля! Нека семейството му знае какво причинява! Да държат сина си под контрол! – отвръща Къвълджъм.
Действието прескача.Побесняла Къвълджъм нахлува в дома на Абдула. Тя влиза в хола, където са се събрали, Абдула, Йомер, Пембе, Мустафа и Нилай.
– Къде е онзи негодник, синът ви?! – крещи тя.
– Г-жо Къвълджъм, моля ви, успокойте се – казва Абдула.
–Нямате работа с вас! Къде този долен негодник, синът ви?! Ако е тук да дойде веднага! – продължава да крещи ядосана тя.
–Къвълджъм! – Йомер става и се приближава до жена си.
– Фатих! – крещи тя.
Пембе гледа стъписано.
– Какво става? Защо нахлувате така?
– ФАТИХ! – продължава да крещи Къвълджъм.
–Какво става? – пита Йомер.
– Какво ли?! Не можем да се отървем от Фатих – избухва Къвълджъм. – Постоянно пише на дъщеря ми и не спира да я притеснява!
– Но и той съжалява… – опитва се да я успокои Йомер.
– Ако наистина съжаляваше, нямаше да ѝ праща заплашителни съобщения! – казва Къвълджъм.
– Какво ѝ е казал? – намесва се Пембе.
В този миг в стаята влиза Фатих.
– Какво става, госпожо? – пита Фатих.
– Ще те предупредя за последен път – пред всички тук, пред собственото ти семейство! – изправя се тя срещу него. –Ще стоиш далече от дъщеря ми! Ти я нарани, а сега нараняваш и една родилка! Дъщеря ми, заради теб загуби сина си!
– Не само тя… и аз загубих сина си! – отвръща Фатих. – Но кажете ми – каква всъщност е вашата цел?
– Какво? – Къвълджъм го гледа шокирано, неспособна да повярва на арогантността му.
– Каква майка сте всъщност?! – повишава тон Фатих. – Вместо да опитате да спасите брака на дъщеря си, вие го разбивате още повече! Разбира се… вие мразите щастливите семейства, защото самата вие сте разведена!
В този момент Къвълджъм му ударя страхотен шамар, който Фатих си заслужи.
– Къвълджъм, какво правиш?! – възкликва Йомер, шокиран.
– Не се меси! – изсъсква тя, все още трепереща от гняв.
– Какво си позволявате?! – Пембе скача от мястото си. – Това вече минава границите!
– Виждам, че истината ви засегна! – казва Фатих. –Вашите модерни, феминистки съвети не струват и пукната пара. Не ме предизвиквайте. Ще взема дъщеря си!
– Хайде да те видим! – предизвиква го Къвълджъм.
– Къвълджъм, моля те, да си вървим – умолява я Йомер.
– Направи каквото можеш. Но знай – няма да ме спреш – заявява Къвълджъм преди да напусне къщата.
– Къвълджъм, какво направи? – пита я Йомер отвънка.
– Извинявай, Йомер – казва тя, с глас, пълен със съжаление. – Аз не съм такава! Просто не издържах и избухнах! Чувствам се безсилна, изпълнена с вина. За първи път в живота си минавам през нещо такова. А мисълта, че ако бях по-внимателна, ако бях усетила… може би бебето щеше да е живо…
– Недей да мислиш такива неща – казва ѝ нежно Йомер. – Това са само догадки.
–Дъщеря ми е страдала, а аз нищо не съм направила – продължава да се обвинява тя.
–Децата не са наши! – казва Йомер.
– Какво значи това?
– Не го казвам аз. Халил Джубран го казва:
„Децата ви не са ваши деца. Те са синове и дъщери на Живота. Идват чрез вас, но не са от вас. Можете да им дадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат собствени. Можете да подслоните телата им, но не и душите им, защото душите им живеят в утрешния ден!“
Йомер внимателно изтрива сълзите от лицето ѝ.
– Ние правим каквото можем, Къвълджъм. Но останалото… не зависи от нас. И не бива да се опитваме да го контролираме.
Тя го прегръща.
– Добре, че си до мен – прошепва разплакана Къвълджъм. – Добре, че те има…
Действието прескача на сутринната. Къвълджъм разказва на Алев как не е успяла да се овладее и ударила шамар на Фатих. Алев от своя страна се интересува, дали Абдула и Пембе са скарани. Къвълджъм отговаря, че не е обърнала внимание. Звънецът на външната врата прекъсва разговора им. Алев се изправя и тръгва да отвори. Вратата се отваря… и насреща ѝ застава самият Абдула.
– Апо?! – изпуска се Алев, а после бързо се поправя. – Г-н Абдула!
– Добър ден – поздравява той с обичайната си сдържаност.
– И на вас – отвръща Алев с изненада.
– Притеснявам ви, но…
– Не, моля ви, заповядайте – кани го тя да влезе.
Къвълджъм също е изненадана да вида Абдула. Той моли Къвълджъм и Дога да му позволят да каже молитва за внучката си и да произнесе името ѝ според тяхната традицията, а Къвълджъм и Дога се съгласяват.
След като Пембе разбира, че Абдула е бил при внучето им и тя веднага отива да го види, но колкото по-наивен е съпругът ѝ, толкова повече тя налива масло в огъня. Когато Дога и Къвълджъм не сдържат в думите си, Пембе повежда война срещу тях с всичките си оръжия. Тя изопачава думите им и поведението им. Пембе започва да предизвиква Абдула да вземе бебето на Дога.
Нурсема вижда, че Умут не се справя много добре финансово и иска да помогне и с разходите за домакинството. По съвет на Алев тя занася калиграфските си произведения в галерията, за да ги продаде. Точно тогава в галерията влиза Неслихан, асистентката на мистериозен мъж, голям колекционер на изкуство на име Ертул, и купува две от творбите ѝ. На следващия ден асистентката на Ертул купува още две творби и му казва, че шефът ѝ я е поканил в офиса си, за да се срещне с нея.
Нурсема е щастлива. За пръв път чувства, че трудът ѝ е оценен. Вълнението ѝ се смесва със страх – какво ли я очаква?
Когато среща Ертул, остава приятно изненадана – мъжът е ерудиран, деликатен и изпълнен с уважение към изкуството. Водят задълбочен и вдъхновяващ разговор. В очите му няма снизхождение, а възхищение. За първи път Нурсема се чувства като истинска художничка.
Междувременно Йомер отива на лекар и разбира, че е болен и има вероятност да умре.
Шокиран Йомер върви край брега на морето.
„Аз съм в последния етап на живота си. Колко странно. Дори в тази ситуация мисля за близките си. Не мога да кажа на никого. Не мога да натъжа никого. Те не бива да ме съжаляват. Никой не трябва да ме съжалява. Да не се отнасят с мен като с болен! Ще се науча да живея с болестта си. И няма да казвам на никого за нея.“, мисли си Йомер.
Фатих казва на майка си и баща си, че днес Дога има планирано посещение с Джемре при педиатъра и той смята да отиде с тях.
– Те не искат, но аз ще отида – заявява твърдо той.
– Аз ще дойда с теб – предлага се Пембе.
– Не, мамо. По-добре да отида сам – отговаря Фатих.
– Да, отиди сам. Няма нужда от сцени – добавя Абдула.
В същото време Къвълджъм се обажда притеснена на Йомер, за да разбере какво е казал лекаря. Йомер я успокоява, че той е добре и напразно се е притеснявала за него.
По-късно. Дога и Алев се приготвят да заведат Джемре на преглед. Седнали в колата, двете жени се борят да закрепят бебешкото столче, но неуспешно.
– Не става! – изнервя се Алев. – Закъсняваме!– Ами сега? – пита Дога, объркана.– Знаеш ли какво ще направим – ти ще го държиш, а аз ще карам бавно.
Поглеждат се. И двете знаят, че не е идеалният вариант, но времето ги притиска.
Алев не успява да намери място за паркиране и спира пред входа на сградата, в която се намира кабинетът на педиатъра.
– Оставям те тук, ще те взема, когато приключиш. Обади ми се – казва тя на Дога.
Дога кимва и с внимателни стъпки, носейки бебешката кошница с Джемре, се отправя към входа. Внезапно пред нея се появява познат силует.
– Дога! – провиква се Фатих, задъхан.
– Какво правиш тук? – изненадано, но и раздразнено го пита тя.
– Аз съм баща на дъщеря ни – отвръща Фатих напрегнато. – Почакай… защо си сама? Никой ли не ти помогна?
– Това изобщо не те засяга, Фатих! Махай се от тук! – избухва тя. – Следиш ли ме?
– Не те следя! Знаех, че днес имате преглед при педиатъра – оправдава се той. – Моля те, Дога… позволи ми да помогна. Ти си сама…
– Не съм сама. Алев е с мен. Просто не можа да паркира и ме остави. А и от кога ти си станал толкова загрижен?
– Ако не мисля за теб и за дъщеря си, за кого да мисля, Дога?
– За Бога, Фатих, не ми лази по нервите!
– Само една минута. Позволи ми поне да я видя…
Фатих се навежда над кошницата. Джемре спи спокойно.
– Моята малка принцеса… Красавицата на татко… Толкова ми липсваш…
– Отдръпни се, Фатих! Закъсняваме! – настоява Дога.
– Аз също ще дойда. Имам право да чуя какво ще каже лекарят. Аз съм ѝ баща!
– Нямаш никакви права. Загуби ги в момента, в който ми изневери – казва Дога с лед в гласа.
– За пръв път ще отиде на лекар… и баща ѝ да не е до нея? Това справедливо ли е?
– Казах ти всичко, което трябваше да чуеш, Фатих. Каквото и да кажеш сега – вече е късно.
-Добре. Дай ми я, ти не бива да носиш тежести.
–Ти така или иначе си най-голямата тежест за мен. – отвръща Дога, но дава кошницата на Фатих и двамата влизат в сградата.
Действието прескача. Дога и Фатих излязат от сградата.
– Виждаш ли? С нея всичко е наред! – казва Фатих. – Добре е.
– А моите ръце и крака трепереха, докато лекарят говореше – признава Дога.
– Ще свикнем с това. Ето какво е да си родител. Но, Дога… не забравяй – винаги съм до теб.
– Не бъди до нас, Фатих.
В този момент пристига Алев. Дога слага кошницата с Джемре на седалката и се опитва отново да я закрепи. Фатих предлага помощта си и закрепя кошницата на седалката. А след това използва случая като отново поглежда дъщеря си и мило ѝ казва:
-Моята прекрасна дъщеря. любовта на татко. Ще ми липсваш толкова много. на теб също ти липсва баща ти, нали?
– О, как, стана ли? – пита Алев.
– Трябва да натиснете малко по-силно – казва Фатих.
Дога му благодари и потегля с леля си и дъщеря си.
– Не, не ми е спокойно! – говори си сам Фатих. – Тази Алев не трябва да ги вози!