Шербет от боровинки – Епизод 97 (Ето какво ще видим)

Действието на новия епизод започва в дома на Абдула. Пембе гледа през прозореца и казва на Нилай.

– Днес Доа излиза от болницата. Ще отиде директно при майка си… Господи, дай ми търпение…Дори внучката не видяхме. Скри го от нас…

– Мамо, искаш ли да ти кажа нещо? – обажда Нилай. – Това дете… ние никога няма да го видим. Дога ще се разведе с Фатих. После ще се ожени за някой друг. Детето ще порасне с него, в друг свят, далеч от нас. Ще видиш, мамо. Всичко ще стане така, както ти го казвам.

– Какво говориш? – ядосва се Пембе.

– Казвам ти, това са фактите! – отвръща Нилай. – Те живеят съвремено. Такива са – модерни, либерални… не са като нас.

– Нилай! За Бога, млъкни! – изригва изведнъж Печбе, гласът ѝ трепери. – Аз и без това съм на ръба на нервен срив! Не подливай масло в огъня!

– Добре, добре, мамо, млъквам.

– Не знам вече за кого да се тревожа – вдига ръце Пембе – за сина си ли, или за внучето?

– Мамо, ти на страната на Фатих ли си? – интересува се Нилай.

– Фатих направи грешка. Да, мъж е, объркал се е… Но това ли е решението? Имал е една-единствена забежка, нима това е причина, за да стигне до развод? Жената трябва да бъде майка и да мисли за децата си. Как може, заради някаква си никаквица да се разведе?! – отговаря Пембе.

– Ако татко Абдула направил нещо такова… ти ще му простиш ли? – пита Нилай.

Пембе си спомня скандал с Алев в нощта, в която Дога разкри, че Фатих ѝ изневерява.

– Още от самото начало… ти си хвърлила око на моя съпруг, нали? – крещи Пембе ядосана, като сочи с пръст Алев. – Как влязохте изобщо в живота ни? Цялото ви семейство се лепна за нас като паразити! Дъщерята за Фатих, майката за Йомер!

Очите на Пембе се пълнят със сълзи, но в тях няма слабост, а само гняв.

– Не се знае какво ще стане с Нурсема! И това не ви стигна… и Леман – и нея покварихте! Ти се надяваш да вземеш и съпруга ми, нали? Но не се надявай, аз ще те убия!

– Не ме предизвиквайте! – отвръща Алев.

– Дами, моля ви… – опитва се да ги успокои Абдула.

– А ти, Не се меси! – отрязва го тя остро Пембе.

–Не, нека Апо също да каже! – отвръща Алев.

Бясна Пембе поглежда мъжа си и след това напада Алев.

– Ти на мъжа ми „Апо“ ли му казваш, а? – побеснява Пембе. – Ах ти… дръж се далече от нас, нахална, безсрамна жена! Знаеш ли колко като теб съм виждала? Точно такива – които разбиват семейства, които разделят съпрузи и разрушават домове.

– Скъпа, ако го исках, щях да го имам отдавна! – заявява Алев. – Благодарение на мен изобщо още си в тази къща. Не го осъзнаваш нали?! Ако поискам, мога да стана господарка тук. Истинската господарка.

– Какво каза? – шокирана е Пембе от думите на Алев.

– Щом се разведе с теб, ще се оженя за него. – заявява Алев.

Действието се връща в настоящето.

– Най-важното е семейството. Не е лесно да създадеш дом, да го разрушиш е лесно. Това не е игра – това е за цял живот – заявява Пембе.

Нилай свежда поглед и мълчи.

– Нали така? – продължава Пембе. – Ако при всяка грешка се стигаше до развод, никой нямаше да остане женен на този свят. Дога трябва да бъде мъдра!

Действието се пренася в кабинета на Абдула в компанията. Фатих седи посърнал при него.

– Няма ли да отидеш да вземеш жена си и дъщеря си?

– Тя не иска… – отговаря Фатих.

– Така ти се пада – отвръща строго Абдула.

– Татко, моля те, не започвай отново…

– Каквото си надробил, това ще сърбаш. Ще си понесеш последствията. Сам си си виновен!

– Не искам да се развеждам, татко!

– Кажи го на жена си, не на мен! – отвръща ядосан баща му.

– Татко, ако поговориш с майка – предлага Фатих.

– Те дори не искат да ни погледнат – отвръща Абдула.

– Татко… искам жена си и дъщеря си до мен!

– Ще кажа нещо лошо и ще съгреша, Господи, прости ми…

– Аз също загубих сина си. Аз също съм съсипан. Но никой не ме разбира. Никой – казва със сълзи на очи Фатих.

– Дога те смята за виновен. Ти си виновен! Нищо не може да се направи. Каквото реши тя – така ще бъде – заявява Абдула.

– Значи повече няма да видя детето си?

– С времето ще се омекне. Изчакай малко.

– Извини ли се на брат си?

– Какво извинение?

– Синко, ти го нападна, удари го!

– А жена му трябваше да си държи езика зад зъбите! – отвръща Фатих.

– С това мислене ще останеш съвсем сам – предупреждава го Абдула.

– Добре, татко, добре. Разбрах. Всичко вече е наред. Няма проблем между нас. Изгладихме нещата.

– Извини се, това е всичко!

– Добре, татко. Добре – отговаря Фатих.

Фатих отива при Мустафа и му се извинява, но Мустафа не приема извинението му му.

Действието се пренася в къщата на Къвълджъм. Чимен пита Дога, дали наистина е решила да се разведе. Сестра ѝ отговаря, че никаква сила не може да я върне при Фатих и добавя:

– Аз съм уверена, че съдът ще бъде на моя страна!

– Разбира се, скъпа. – уверена е Алев. – Само безсърдечен човек би разделил бебе, което още суче, от майка му. Ще се грижим за Джемре всички заедно.

– Деца мой, аз също съм на ваша страна! – заявява Сьонмез и поглеждайки Дога добавя. -Мисля, е не не бива толкова да дразниш родителите на мъжа си.

– Какво означава това? – пита Дога. – Какво ще направят?

– Те са много влиятелно семейство! – отговаря Сьонмез.

– А ние да не сме по-долу ?! – отвръща Алев.

– Ех, бабо отново успя да развалиш настроението – въздиша Чимен.

– Като казвам истината, пак аз излизам виновна. Правете каквото искате – засяга се Сьонмез.

– Ще намерим най-добрия адвокат – казва Къвълджъм.

– Имаше един – братовчедът на Фатма, Джан – ама замина в чужбина – сеща се Алев. – Ще проучим, ще намерим най-добрия. Не се тревожи, Дога – отвръща Къвълджъм.

В същото време Умут моли Нурсема да върне кредитните картите, които Абдула ѝ е дал.

– Не мога да живея с парите на баща ти. Това е положението. Знаеше го. Моля те, не използвай картата, която ти е дал. Ако ще живееш с мен, върни я. Това е единственото ми условие, за да продължи брака ни.

Действието се пренася в къщата на Абдула. Мустафа съобщава на Нилай, че днес Фатих му ме се е извинил.

– Така ли? Какво каза?

– Просто… „Извинявай“.

– И това достатъчно ли е? Нищо чудно. Сигурно баща ти му се е развикал. И той, като винаги, мисли само за себе си. Няма нужда да ти обяснявам. Ти сам всичко знаеш! – казва Нилай.

– Ще говоря с баща си – заявява Мустафа.

– За какво?

– Ще му кажа, че не искам да живея под един покрив с Фатих – отговаря той.

– Какво?!

– Той ми се подиграва, а аз го наричам брат. Със собствената си уста каза, че съм глупав – обиден е Мустафа.

– А баща ти няма да позволи – уверена е Нилай.

– Няма значение. Първо нарече жена ми „дявол “, а след това на мен ми се подиграва. Това не може да остане така – обяснява Мустафа.

– Прав си. Дори жена му го напусна. Фатих е непоносим! Говори, Мустафа, аз съм до теб – заявява Нилай. – И аз не съм щастлива в този дом. Хайде вече да си имаме наш дом. Виж и нашето бебе расте. Видя какво се случи с Догa. Ние трябва да отгледаме детето си на спокойствие.

– Добре. Ще поговоря още тази вечер.

– Да ти поговори, а аз ще се обадя на брат си. Няколко дни го търся, не вдига. Не знам къде е – казва Нилай. – Напоследък все мърмори. Искал да напусне шофьорската работа, да работи в офиса. Казах му, че не става, ама не разбра – казва Нилай.

– Спокойно. Скоро ще се появи! – успокоява я Мустафа.

Мустафа отива при баща си и му казва, че иска да напусне дома им, но Абдула го убеждава да остане, тъй като само така семейството им ще остане заедно.

– Ще трябва да стиснем зъби още малко. Аз ще поговоря с Фатих, ще го предупредя както трябва. Ако всеки върви в различна посока, няма как да задържим семейството цяло. Малко търпение, Мустафа. Като баща, те моля най-сърдечно.

– Добре, татко… Добре. Ще потърпя още малко. – отвръща Мустафа.

Действието прескача Пембе и Абдула си говорят.

– Казвах ти: „Да не я взимаме тази“. Сега да видим. С очите си видя. Сега ще живеем с копнеж по внучето си! – казва разстроена Пембе.

– За Бога, успокой се.

– Не мога! Не мога повече. До гуша ми дойде от капризите на Догa!

– Малко търпение! Погледни, синът ни е съсипан – отвръща Абдула.

– Не трябваше изобщо да се жени за нея! – казва Пембе.

–Пембе! – казва строго Абдула.

–Недей да ме гледаш така. Ако не бях загубил внучето си, щях да се държа съвсем различно с теб… но, хайде, остави – отвръща Пембе.

– Какво искаш да кажеш сега?

– Говоря за онази никаквица… Алев – отговаря Пембе. –Как те нарича тя, а? Какво? Да не би… имаш някакви отношения с тази жена?

– Какви отношения?! Не се побърквай.

– Сърдиш се на Фатих, ама първо себе си погледни!

– Започвам да се ядосвам вече!

– Ами ядосвай се. И аз съм ядосана. Как да разбирам това? Жената застава срещу мен и ми казва: „Разведи се, аз ще се омъжва за него!“ Безсрамна, нахална… докара ме до лудост!

– Щом темата се отвори, ще кажа нещо и повече няма да се връщам към нея: С г-ца Алев никога не е имало нищо между нас, няма и да има – заявява така Абдула сякаш иска да увери себе си в това. – Г-ца Алев предполагам ти каза това, за да те ядоса!

–А аз ще добавя – тази жена повече прага ни няма да прекрачи – заявява ядосана Пембе.– И Дога си отиде… но сигурно ще се върне. Като дойде – ще ѝ кажа. Ако толкова иска да се виждат, нека е навън. До тук с нашето търпение!

– Нека Дога първо се върне – отвръща Абдула.

– Кажи и на Йомер да не довежда жена си! Всеки да си знае мястото! – заявява огорчена Пембе.

В същото време Фатих разплакан влиза в детската стая и като вдъхва аромата на бебешките дрешки, сяда съсипан на земята.

– Видях дъщеря си само за две минути… Дори не можах да я прегърна – говори си Фатих.

Действието пренася при Дога, която държи дъщеря си на ръце и уверено ѝ казва:

– Джемре… ние с теб ще се справим с всичко!

Семейство Юнал закусват в градината.

– А аз мисля днес да мина през Дога. Да видя бебето – казва Нилай.

– И аз ще дойда с теб – предлага Мустафа

Фатих се намесва веднага, с раздразнение в гласа:

– Какво става тук? Аз не мога да видя дъщеря си, а вие спокойно ще ходите?

– Може би защото ние не сме направили нищо лошо на Дога – отвръща Нилай.

– Пак ли започваш? – кипва Фатих.

–Фатих! – прави му забележка Абдула.

– Вие приятели ли сте, или врагове? – избухва Фатих.

–Всъщност твоята дъщеря е моя племенница – намесва се Мустафа. –Ти какво предлагаш – да ѝ обърнем гръб ли?

– Това е твоето отмъщение, нали? – крещи Фатих.

– Какво отмъщение? – не разбира Мустафа.

Пембесе намесва, с разтреперан глас:

– Деца… Аз съм зле, разберете. Ако продължавате така, ще ме уморите.

Абдула удря по масата. Тонът му е твърд:

– Повече не искам такива разправии на тази маса. Не ми внасяйте нови „обичаи“ в стария ни дом. Време е да се сплотим, а не да се караме!

Мустафа става и подканя Нилай да вървят.

– Приятен апетит – казва Нилай. – Ние тръгваме! Хубав ден!

– Хубав ден, дъще – отговаря Абдула.

След като Нилай и Мустафа си тръгва, Фатих поклаща глава и ядосан казва:

– Какво им става на всички? Това ли е да си по-голям брат?

– Още малко и ще ти строша главата, Фатих! – избухва Абдула.

– Отровихте ми деня! – отвръща Пембе.

Нилай и Мустафа напускат къщата, а тя го гледа с възхищение.

– Мустафа, браво на теб! Ти си моят герой. Най-сетне някой им каза истината. Ох, душата ми стана по-леко!

В този момент пред тях се появява Нурсема:

– Здравейте, как сте?

– Здравей, сестричке. Тъкмо излизаме – отговаря Мустафа.

Нурсема се опитва да разбере какво става, но братът ѝ успокоява:

– Няма нищо сериозно, после ще ти разкажа. Сега ще отидем да видим Дога, а после – към ресторанта.

– Добре, батко.

– Не се натъжавай, сестричке.

– Как да не се натъжавам, след всичко, което преживяваме?

Нурсема влиза при майка си, а Пембе разстроена ѝ казва:

– Какво още ще ни се случи… , а сега и с Мустафа, и с Фатих трябва да се боря. Скараха се. Мустафа вече не мълчи. Сигурно Нилай го настройва. – въздиша Пембе. – А за мен кой ще помисли? Защо един от вас поне да попита: „Как е мама?“

– Мамо, защо се натоварваш толкова? Те са възрастни хора, ще се оправят. А Фатих трябва да понесе последствията от действията си – казва Нурсема.

– И баща ти е съкрушен, макар и да не го показва. А ти как си, Нурсема?

– Добре съм, мамо. Благодаря на Бога.

– Да си все така, дъще. Поне от теб да видим щастие.

– Ами, мамо… – Нурсема се поколебава. – Връщам ти обратно картите, които татко ми даде.

– Защо ги връщаш, дъще? Може да ти потрябват.

– Нямам нужда. А и Умут не иска.

– Не иска? Той ти забранява да ползваш собствените си пари?

– Прав е, мамо. Не се чувства добре така. А и аз не се нуждая от нищо.

– Сега не искаш, а след две години?

– Правя каквото трябва за брака си и за щастието си.

– Добре. Ти си знаеш. Само да не съжаляваш после. Всичко идва наведнъж… – предупреждава Пембе и сменя темата: – Ще отида да говоря с Дога. Липсва ми внучето.

– А какво ще ѝ кажеш? Няма ли първо да говориш със сина си? Все пак от него започна всичко. Но ти – понеже ти е син – все ще го оправдаеш…

– Не ме побърквай и ти, Нурсема. За Бога, престани! Откакто общуваш с тази Алев, говориш точно като нея! Побърквате ме!

Нюрсема се опитва да се защити:

– Каква връзка има това, мамо? Лъжа ли казвам? Ти никога няма да тръгнеш против Фатих!

– Разбира се, че няма. Той ми е дете. Да, направил е грешка – не я одобрявам – но заради една бълха не се гори цял юрган. Дори не знаем още името на внучето си. Каза, че не го е избрала, и ние замълчахме. А баща ти няма ли да се помили за него? Няма ли да му прочете молитва? Нима това дете е неверник?

Нурсема се опитва да я успокои:

– Мамо, успокой се. Всичко ще се оправи. Казвам ти, сега не е моментът. Ако отидеш да говориш, само ще се намразите още повече.

Действието се пренася в къщата на Къвълджъм. Мустафа и Нилай са дошли да видят бебето. Къвълджъм казва, че Дога е в стаята си и кърми бебето си.

Мустафа и Нилай питат дали ще могат да видят бебето, а Сьонмез ги уверява, че всичко ще си дойде на мястото и че с времето между Доаг и Фатих ще се изгради ред.

– Фатих не е човек, който ще даде развод на Дога. Надявам се да не създава трудности – казва Нилай.

–Разбира се, че ще има трудности – казва Дога, която влиза в хола.

– Как си, Дога? Притеснихме се за теб – казва Нилай

– Добре съм, добре съм. Заповядайте. – казва с усмивка Дога.

Нилай се обръща към Дога:

– Знам, че не ме харесваш особено. Имаше напрежение между нас, но наистина съжалявам за всичко, което преживя. Опитвах се да те предупредя още в началото. Никога не съм харесвала онази жена.

Дога признава:

– Ти беше права, Нилай. Трябваше да те послушам.

– Фатих започна да се държи странно – без повод ти подари колие, а татко купува коли от друго място… Заподозрях нещо и отидох в автосалона. Видях ги. – признава Нилай.

Всички са шокирани.

– Фатих! Да беше актьор, „Оскар“ щеше да спечели! – казва Дога.

– Сега не е време за това – намесва се Сьонмез.

– Ние също много съжаляваме, Дога – казва Мустафа. – Мама постоянно плаче у дома.

– Нека плаче. Малко и тя да поплаче. Все пак тя го е възпитала така – отвръща ядосана Дога.

– Дога, ти наистина ли няма да се върнеш? – пита Нилай. – А какво ще стане с Джемре?

– Какво да стане? Ще расте щастливо тук – с майка си, баба си и прабаба си – отговаря Дога.

– Значи никога няма да я видим? – пита с тъга в гласа Мустафа.

–Фатих няма да я вижда, вие разбира се, че можете – отговаря Дога.

След това всички влизат да видят бебето. Малката Джемре спи, а Мустафа и Нилай се умиляват от красотата ѝ. Дога я взема и подава на Мустафа.

– Не мога да я взема, ще я изпусна! – казва развълнуван Мустафа.

– Няма нищо, вземи я – казва Дога и му я подава.

–Мустафа прочети молитва – подсеща го Нилай.

– Бисмиллах… – повтаря Мустафа.

– След няколко месеца и вие ще държите своето бебе. Направете си малко репетиция с Джемре! – казва Дога.

Нилай се разчувства.

– Добре съм… Просто се развълнувах. – казва през сълзи Нилай.

–Докторът каза, че е от хормоните, така каза докторът. Постоянно плача. – пояснява Мустафа.

В същото време Фатих говори с чичо си Йомер и баща си. Той им заявява разпалено, че няма намерение да се разведе с Дога.

– Това поведение няма да ти помогне, Фатих – казва чичо му. – Казвам ти го от сега.

– Чичо… много съм отчаян. Не знам какво да правя – признава Фатих.

– Знам, но знай и това, че след всяка нощ настъпва утрото. Изчакай. Бъди търпелив! – съветва го Йомер.

– Батко, ти също си знаел? – пита Йомер. – Защо мълча толкова време?

– Не исках да съсипвам семейството му заради нещо такова – отговаря Абдула.

– Какво значи „нещо такова“?! – повишава глас Йомер. – Това, което е направил, си е чиста изневяра!

Брат му навежда глава. Йомер въздъхва тежко:

– Фатих, ти си преспал с друга жена. Все едно дали е било грешка, или без чувства. Направил си го. Дога го знае. И е наранена. Много.

– Знам. Но тогава с Дога се карахме често… Бях изтощен. Поддадох се на дявола. Съжалявам. Съжалявам до болка – казва Фатих.

– Дога се оказа по-умна от всички ни – заявява Абдула. – Знаела е всичко от самото начало, но си мълчала. Искала е да запази достойнството си, докато ние се опитвахме да скрием истината.

– Аз съм уверен, че Дога няма да се предаде без бой – отвръща Йомер. -Тя е много гневна, а и сега след всичко, което стана въобще не ѝ е лесно.

– Аз няма да се разведа – изрича Фатих. Гласът му трепери, но е твърд. – Ако трябва, ще отида в съда. Ще разкажа колко обичам жена си. Ще ѝ покажа, че съм готов да се променя. Само нека ми даде шанс…

– А ако тя не иска да те чуе? – пита чичо му.

– Аз дори не знам името на дъщеря си. Не съм я прегърнал, не съм я видял… Не мога така… – въздиша Фатих. – Може би трябва да поговоря с Къвълджъм. Може би тя ще ме разбере…

– Това няма да помогне – отвръща Йомер. – Но ще поговоря с нея. Фатих, ела и ти с мен.

Действието прескача. Кайхан пристига с много подаръци за внучка си в дома на Къвълджъм. След малко пристига Йомер заедно с Фатих.

Къвълджъм казва на Фатих, че ще вида Дога само в залата в съда, че трябва да си плати за всичко, което ѝ е причинил и никога няма да прекрачи прага на дома ѝ.

– Аз имам право да видя дъщеря си! – казва ядосан Фатих и иска да влезе вътре.

– Фатих, успокои се! – казва му Йомер като го спира.

В този момент се появява Кайхан.

– Какво става тук? Да не сте на пазара? Хайде махайте се! – казва той.

– Кайхан не се бъркай! – предупреждава го Йомер.

– Да ви припомня, ако сте забравили! Аз съм бащата на Дога! – отвръща Кайхан.

– Кайхан, моля те не се бъркай! – казва му Къвълджъм.

– Нито жена си, нито дъщеря си няма да ви дам! – заявява Фатих.

Идва и Алев.

– А и да! Твоите показания нищо няма да решат – казва ѝ Фатих.

– Аз не съм единственият свидетел, скъпи! – смее се Алев.

– Ти какво намекваш за баща ми ли? Мислиш ли, че той ще тръгне против мен? – пита Фатих.

– Не е той, а Нилай – уточнява Алев.

– Както виждаш Фатих, ти си настроил против себе си не сама нас! – казва Къвълджъм. – Хайде, бързо се махай от тук, не ме карай да се обаждам на полицията! Йомер, моля те, отведи племенника си!

Йомер не му е приятно, че Кайхан е в дома на Къвълджъм, но си тръгва.

– Не се притеснявай, Дога! – успокоява я Къвълджъм. – Йомер няма да позволи Фатих да те притесни отново!

Действието се пренася на улицата.

– Фатих, какво се разбрахме? – ядосан е Йомер на Фатих.

-Чичо, ти не ги ли чу? – пита Фатих.

– И какво не са ли прави? – пита чичо му. -Ти какво очакваше, че те ще те приемат с отворени обятия!

– Не! Но докато Дога живее в тази къща, тя е под техното влияние и не може да каже своето мнение! – казва Фатих.

– Фатих, ти бързаш! В такива неща не трябва да правиш прибързани заключения! Казах ти, че трябва да си търпелив!

– Всички ми обръщат гръб. Ето и Нилай ще свидетелства против мен. Всички! И роднините ми! Те само са чакали този ден!

– Внимавай какво говориш – казва Йомер. – Нилай е бременна. Няма нужда още едно дете да страда.

–Ти също ли ме обвиняваш в смъртта на сина ми, чичо? – изненадан е Фатих.

–Ти чу ли че какво казах? – ядосва се Йомер. – Такава е волята на Господ. Бог да пази всички, но ти също си част от причината. И го знаеш! Хайде, да вървим!

По-късно Фатих пише съобщение на Дога, в което я упреква, че е позволила на семейството си да ги раздели, и я предупреждава и заплашва, че няма да се откаже от дъщеря си.

Когато Къвълджъм научава за това съобщение, тя отива бясна в дома на Фатих и го заплашва пред семейството му да стои далеч от Дога, а когато той ѝ казва няколко обидни думи, Къвълджъм му удря заслужена плесница.

ИЗТОЧНИК: PoTV.bg

Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.