Шербет от боровинки - Епизод 96 (Ето какво ще видим)

Дога е твърдо решена да се разведе с Фатих и се премества с бебето си при майка си. Разберете какво ще се случи в еп. 96 на турския сериал „Шербет от боровинки“. Какво се случва в еп.96 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 21 април по Diema Familyот 22:00 ч. Дога губи едно от бебета си по време на раждането. Йомер и Къвълджъм са претърпели автомобилна катастрофа и са откарани в същата болница. Фатих научава, че Айлин го е излъгала. Какво ще реагира? Дога е твърдо решена да се разведе с Фатих и се премества с бебето си при Къвълджъм. Сирените на линейките вият в нощта. Един от екипът на бърза помощ пристигнал на мястото на катастрофата съобщава като поглежда и опипва състоянието на Къвълджъм и Йомер. – Уведомете прокурора – казва парамедикът с мрачен тон. – Един загинал, един ранен. В същото тава време в болницата лекарите тичат по коридора, обгърнати от напрегнато мълчание. Екипът се суети около Дога. Акушерка пита: – Няма ли някой близък на момичето? Мъж, родител? – Свързахме се с майката, но още не е пристигнала – отговаря сестрата. – Първото бебе е мъртвородено. Час на смъртта – 21:09 – съобщава лекарката. Пренасяме се в линейката. Йомер отваря очи. –Каже те ми, жена ми, жива ли е? – пита той и губи съзнание... В същото време в другата линейка сърцето на Къвълджъм спира, медиците се опитват да я върнат към живота като ѝ правят сърдечен масаж. След кратко спиране на сърцето на Къвълджъм, те се връща към живата. Камерата ни показва Фатих, който върви по улицата и се опитва да се свърже с Дога. – Дога! Къде изчезна? Вдигни си телефона! – крещи побеснял Фатих. В този момент телефона на Фатих звъни. – Каква болница?! – крещи той като отговаря на обаждането. Пренасяме се в къщата на Юнал. Алев тъкмо тръгва да си ходи, когато телефонът на Абдула звъни. –Фатих звъни – съобщава той и вдига. –Синко! –Ало, татко! Дога е родила! –Какво? –Сега е в болницата! –Ние идваме! – казва Абдула и приключва разговора. –О, Господи! – въздиша притеснена Пембе. –Нещо станало ли? – не по-малко притеснена е Алев. –Дога е в болницата – отговаря Абдула. –Току-що е родила! Да тръгваме! Г-це Алев, може да дойде с нас! – предлага Абдула. –Не, не след този разговор! Не! – отсича Алев. Абдула търси шофьора, а Пембе отива да съобщи на Мустафа и Нилай. Алев пътува към болницата и се опитва да се свърже с Къвълджъм, но телефонът ѝ е изключен. Тя се обажда на Чимен и ѝ казва, че Дога е в болницата и пита, дали майка ѝ е там. –Не, мама не е тук, но мисля, че тя знае всичко – отвръща Чимен. Чимен казва на баба си, че Дога ражда и двете тръгват към болницата. В същото време Фатих пристига в болницата и притеснена пита, в коя стая се намира жена му Дога Юнал. Служителката му сочи посоката: – Шести етаж, стая 6607. Асансьорите са в края на коридора. – Благодаря – казва Фатих и се втурва напред. Фатих влиза в стаята на Дога. Дога все още е в безсъзнание. –Дога! Душа моя! Всичко ще бъде наред! – говор ѝ Фатих. –Виждаш ли, децата ни се родиха, а аз съм до теб! В този момент влиза лекарката. – Вие сте съпругът, нали? – Да. Как е тя? Бебетата? Всичко наред ли е? – пита Фатих. – Може ли и да поговорим отвън – отвръща тя с мек, но сериозен тон. В жената го поглежда в очите: – Името ви? – Фатих. – Г-н Фатих, когато съпругата ви постъпи в болницата, раждането вече беше започнало. Беше рискова ситуация и решихме да извършим спешно секцио. – Добре, но всичко мина добре, нали? Бебетата са добре, нали? – пита притеснен Фатих. В този момент пристигат Абдула, Пембе и Мустафа. –Какво е станало? – пита притеснен Абдула. –С децата всичко е наред, нали? – пита още един път Фатих. Алев също пристига. Лекарката замълчава за миг. После отговаря: – Едното от бебетата не успяхме да спасим. – Какво значи това? Как така не сте го спасили?! – пита Фатих, който от новината не е на себе си. – Какво говорите?! Как така сме го загубили? – Пъпната връв се беше увила около врата му. Опитахме се да го върнем, но... сърцето му не заработи отново. – Значи... той е мъртъв? – пита със сълзи на очи Фатих. – Съжалявам – отвръща лекарката. Всички са в шок. –Да ти помага Господ! – казва Абдула. –Не, татко, никой не може да ми помогне! – отвръща потресен Фатих. –Татко, детето ми е мъртво! Изпада в истерия Фатих. Абдула се опитва да го успокои. – Как е Дога? – пита лекарката, отчаяна Алев. – Аз съм леля ѝ. Знае ли вече? – Не. Не сме ѝ казали още – отговаря лекарката. – Кое бебе е? -пита Алев. – Момченцето – отговаря лекарката. –Това не може да бъде! – плаче Фатих. –Затвори си устата! – крещи Алев. –Всичко това се случи заради теб! – Какво каза?! – изсъсква Фатих през сълзи. – Не прави шоу! Ако племенницата ми страда, това е заради теб! – обвинява го Алев. Фатих се опитва да нападне Алев като я обвинява. – Ти си за всичко виновна! Ти я настрои против мен! – крещи той. –Ти самата си нещастна и искаш и Дога да е нещастна като теб! – Не ме докосвай! Ти и онази Айлин съсипахте всичко! – отвръща Алев. – Аз само исках да ѝ помогна, заради племенника ѝ – крещи Фатих. –Отвори си очите! – крещи Алев. –Айлин няма племенник! Глупак! Но аз нямам време за теб! Аз съм тук, за да успокоя племенницата ми! Алев тръгва към стаята на Дога, когато пристигат Чимен и Сьонмез. – Дога... къде е Дога?! – пита притеснена Сьонмез виждайки, Пембе да плаче в салона. – Добре ли е? – пита Чимен. – Жива е. Но... без момченцето... – отвръща Пембе със сълзи на очи. Сьонмез и Чимен се потресени и отиват в стаята на Дога, където е Алев. Дога е все още в безсъзнание. Алев моли племенницата си и майка си да са силни, заради Дога, защото тя още не знае. В този момент телефона на Сьонмез звъни. Действието се пренася в салона, където телефона на Абдула също звъни. Той вдига. Сьонмез разбира, че Къвълджъм е претърпяла катастрофа. Абдула също разбира за това, че Йомер е добре, но... сърцето на Къвълджъм е спряло за малко. Сега е стабилна, но е в интензивно. – Господи... Какво се случва? Що за изпитания? – плаче Пембе като се хваща за главата. Абдула и Сьонмез отиват да видят как са Йомер и Къвълджъм. Мустафа и Чимен също тръгват с тях. В същото време Пембе се обажда на Нурсема, за да ѝ съобщи какво ги е сполетяло. Умут все още е сърдит на Нурсема, че е платила дълговете му без да му каже. Умут и Нурсема са ужасени, когато разбират, че едно от бебетата на Дога е починало, а също така, че Йомер и Къвълджъм са претърпели катастрофа. Връщаме се в болницата. Йомер идва в съзнание и веднага пита за Къвълджъм и иска да я види. – В интензивното. Състоянието ѝ е стабилно. Но не може да я видите – съобщава сестрата. – Моля ви! Искам да я видя! – Ако припаднете, ще стане още по-лошо. Почакайте. Ще ви придружа, но само за кратко. Не може вътре. Придружен от сестрата Йомер стига до интензивното. – Това е жена ми! Моля ви... Йомер седи пред стъклото, ръцете му треперят. Очите му са празни. Сълзи се стичат бавно. Моли се без глас: – Господи... моля те... помогни ни... Тя не може да ме остави! След малко при него пристигат Сьонмез, Абдула, Мустафа и Чимен. Йомер им обяснява, че състоянието на Къвълджъм е стабилно, но все още е в интензивното. Сьонмез съобщава на Йомер, че едно от бебетата е починало. Той е шокиран. Идват Метехан и Леман, която казва, че Кайхан е отишъл при Дога. В същото време лекарката съобщава на близките, че Дога е дошла на себе си. – Разбра ли какво се е случило? – пита Алев. – Мисля, че ще е добре вие да ѝ кажете – казва лекарката като поглежда Фатих. – Не мога. Просто... не мога да ѝ кажа! – отвръща Фатих. – Аз ще ѝ кажа – казва Алев като стиска зъби, за да не заплаче. –Аз ще дойда с вас – казва Пембе. –Вие останете! Аз ще ѝ кажа! – заявява Алев и тръгва с лекарката като влизат в стаята при Дога. – Дога, мила, добре ли си? – пита Алев – Къде са бебетата ми? Не ги видях... къде са? – пита Дога. Алев поглежда лекарката. – Какво става? – пита притеснена Дога разбирайки, че се е случило нещо лошо. – Имаше усложнение, г-жо Дога... – казва лекарката. – Питам ви къде са децата ми?! – крещи Дога. – Дога... – опитва се да обясни Алев. – Къде са бебетата ми?! Алев, къде са бебетата ми?! Алев съсипана навежда очи. Лекарката обяснява. – Един от тях... момченцето... за съжаление, се е роди с увита пъпна връв и... го изгубихме. Другото е добре – в кувьоз за наблюдение. – Толкова лесно го казахте – плаче Дога. – Дога..., миличка…. навежда се Алев над Дога. – Не е мъртво. Не е! Моето бебе не е мъртво! Върнете ми го! – Дога не е на себе си от мъка. – Върнете ми бебето! Моля ви! Алев... направи нещо... – Много съжалявам... много съжалявам... – повтаря плачейки Алев. – Бебето ми... бебето ми... След малко Фатих влиза при Дога, но тя му казва, че не иска нито да го вижда, нито да говори с него. – Дога, и аз съм много тъжен. Но ти обещава, ние заедно ще преминем през това. – През какво, Фатих? Има ли още "ние"? – Моля те, недей. Знаеш колко те обичам – моли я Фатих. – Фатих, махай се. Моето бебе умря заради теб. Махай се от живота ни. – крещи Дога.– Повече няма да виждаш нито мен, нито дъщеря си. Разбра ли? Върви си! – Не говори глупости! – Махай се! Не искам дори да те виждам! – плаче Дога. Алев става и казва на Фатих да излезе от стаята. Той се противи. Нурсема влиза и моли брат си да излезе. Тя излаза с него и моли майка си застане при него. – Фатих, моля те... Сега не е време… - казва Пембе. – Мамо... тя мрази ме – отвръща Фатих. – А няма ли право? – пита Умут. Умут извежда Фатих от болницата. Умут пита Фатих, дали наистина е изневерил на Дога. Фатих се оправдава, че е направил малка грешка. – Дога си мисли, че това е било връзка... – казва Фатих. – Беше само един път... – Не очакваш да го приеме, нали? – пита Умут. – Не, но не може да ме обвинява за смъртта на сина ни. – крещи разстроен Фатих. – Обвини ме, че съм виновен, че бебето ни е е умряло заради мен! – Дога е много е разстроена. Преживява травма – казва Умут. – Остави я на спокойствие! – Ще омекне ли? – пита Фатих. – Не знам. Но още не е видяла дъщеря си, а вече разбра, че другото бебе е мъртво. – И аз изгубих дете, Умут. И аз съм съсипан. Не виждаш ли? Разбит съм! – Разбирам те. Но тя е майка. Фатих, трябва да се успокоиш. Дога не знае за катастрофата, че майка ѝ е в интензивното – отвръща Умут. –Боже, аз ще се побъркам! Какво стана заради една моя малка грешка?! – държи се Фатих за главата. –Ще се побъркам! В същото време идва Юсуф, помощникът на Абдула, който съобщава на Фатих, че е разузнал и е разбрал, че всичко, което му е казала Айлин е една голяма лъжа. – Болестта на племенника ѝ, неговата смърт! Всичко е лъжа! – казва Юсуф. –Няма никакъв племенник. –Какво означава това? Значи Алев е била права? – пита шокиран Фатих, а Юсуф кима с глава и обяснява, че още от самото начало Айлин е искала да премахне Дога от пътя си и да се омъжи за него. –Тя ще си плати за всичко! – беснее Фатих. –Сега не е време – отвръща Юсуф. -Сега е времето! Синът ми почина, а Дога ме мрази! – крещи Фатих. –Аз няма да оставя така нещата, ще си плати за всичко! Вбесен, Фатих отива в дома на Айлин и я предупреждава да стои далеч от него и жена му. В същото време Дога пита леля си и Нурсема, къде е майка ѝ. Алев я лъже, че решава други въпроси и скоро ще дойде. След малко в стаята идва Кайхан, който казва, на Дога, че майка ѝ скоро ще се оправи. Алев е принудена да каже на племенницата си истината. – Скъпа, не се притеснявай, майка ти и Йомер катастрофираха, но те са добре! По-късно Дога отива да види дъщеря си, която е в кувьоз. – Кога ще мога да я гушна? – пита тя със сълзи на очите. – Утре ще проверим показателите ѝ. После ще я вземете на ръце и никога няма да я оставяте – отвръща лекарката с топла усмивка. – Малката ми... Толкова си мъничка... – Дога докосва кувьоза. Действието прескача след няколко дни. Къвълджъм и Йомер сглобяват бебешки мебели за бебето на Дога. Къвълджъм казва на Дога, че след всичко, което се е случило с дъщеря ѝ тя не е успяла да съобщи на близките си, че са се оженили. – Толкова съм щастлива… и същевременно съкрушена – споделя Къвълджъм. –Дога ходи като сянка из болницата. Казва, че ще се прибере у нас. Кълне се, че никога няма да покаже детето на Фатих. – Нуждае се от време – казва Йомер. – Ако не беше ти… не знам как щях да се справя. Обещай ми, че няма да се сърдиш, задето още крием брака ни. – Недей да говориш глупости. Обичам те. Това е най-важното – отговаря Йомер и целува жена си. – Ръката ти трепери, Йомер – забелязва Къвълджъм – Сигурно е от катастрофата. Мускулно напрежение. Не се тревожи! – отвръща Йомер – Моля те, провери го. Поне заради мен – казва Къвълджъм. – Ще отида на лекар, обещавам. Действието се пренася в офиса на Алев. Алев казва на Умут, че днес изписват Дога и бебето от болницата, но тя ще отиде по-късно, защото иска да пропусне суматохата около изписването. – Ами с Дога какво ще стане сега? – пита Умут. – Ще се разведат. Какво друго? – отговаря Алев. – Жалко… – отвръща Умут. – Има още нещо… – промълвява Алев. – Преди болницата, аз се скарах Пембе. Каза ѝ всичко в очите. Аз не издържах. Казах ѝ: „Когато Апо се разведе с теб, веднага ще се ожени за мен“. – Какво?! – шокиран е Умут. – Да… Казах го. И не съжалявам. Заслужи си го. Но след всичко, което се случи Апо изчезна. Дори не се обади след онази вечер. – Сериозно ли си мислела, че ще напусне жена си заради теб? – пита Умут. – Да. Каза ми, че ме обича. Повярвах му – признава Алев. – Умна си, Алев, но наивна. Той никога няма да напусне Пембе! – уверен е Умут. Дога е твърдо решена да се разведе с Фатих и се премества с дъщеря си при майка си и баба си. Дога решава да кръсти дъщеря си Джемре. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.