Шербет от боровинки - Епизод 85 и 86 (Ето какво ще видим)

Кайхан се е върнал, след като е профукал парите, които Йомер му даде, и тъй като Йомер отказва да му даде повече, той отива на вечерята в чест годежа на Умут и Нурсема, където обявява, че ще се ожени за Леман, а след това принуждава Йомер да разкрие една добре пазена тайна. Разберете какво ще се случи в еп. 85 на турския сериал „Шербет от боровинки“. Какво се случва в еп.85 и еп. 86 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 4 и 7 април по Diema Familyот 22:00 ч. След годежа на Нурсема и Умут Алев предлага на младата двойка да излязат, след което убеждава Фатих да остави Нурсема и Умут сами. Умут води годеницата си в клуба, където пее, и я представя на приятелите си. Всички те са изненадани. Нурсема не се чувства комфортно в тази среда, особено като чува как приятелите му говорят за нея и ѝ се смеят. Кайхан се е върнал, след като е изгубил всичките си пари, и тъй като Йомер отказва да му даде повече, той отива на вечерята в чест годежа на Умут и Нурсема, където обявява, че ще се ожени за Леман, а след това принуждава Йомер да разкрие една добре пазена тайна. На следващия ден след годежа на Умут и Нурсема, семействата Юнал и Арслан се събират за вечеря, за да отпразнуват щастливото събитие. – Баща ти искаше да дойде, но го няма – казва Къвълджъм на Дога, оглеждайки се наоколо.– Сигурно ще дойде по-късно – отговаря тя Камерата се насочва към Чимен и Метехан, които седят един до друг на масата. Настроението помежду им е напрегнато. – Още ли ми се сърдиш? – пита Чимен с укор. – Не. – Тогава защо не ми говориш? – Не искам. – Метехан, преувеличаваш! – Добре тогава – не ми говори, как ти звучи този вариант? Камерата се премества към Пембе, която оживено обяснява на Сьонмез как приготвя телешко месо. В този момент всички чуват гласа на Алев, която с ентусиазъм разказва как е била на среща с клиенти, говорещи на френски, мислейки, че тя не ги разбира. Алев се смее, а Абдула я наблюдава без да откъсва очи от нея, докато Пембе не го поглежда ядосано. Абдула рязко сменя посоката на погледа и се преструва, че води разговор с Фатих. Камерата се мести към Нилай и Мустафа. – Те вече започнаха да излизат вечер сами – шепне Нилай на Мустафа. – Нурсема много ще се промени, да знаеш!– Откъде знаеш, Нилай? Може пък тя да промени него – отвръща Мустафа.– Да, сигурно ще се молят заедно, нали?! – подмята с ирония Нилай. Най-накрая камерата спира при виновниците за тържеството – Умут и Нурсема. – Представяше ли си този момент? – пита Умут с усмивка. – Как да не съм! Постоянно си мечтаех за него. А най-силната молитва е мечтата! – отговаря Нурсема с пламък в очите. – И тя се сбъдна, нали? – Сбъдна се. В този момент в залата влиза Кайхан, леко задъхан. – Здравейте! Закъснях, моля да ме извините! – казва той, поглеждайки към всички с широка усмивка. – Моля, заповядай – кани го Абдула учтиво. – Не, не бързайте с поканите – отвръща Кайхан. – Преди да седна, искам първо да поздравя Йомер и Къвълджъм... И също така очаквам поздравления от вас. Защото... ние с Леман също ще се женим! Настъпва тишина. Всички са шокирани от новината. – И докато се опитвате да преглътнете това, аз искам да кажа нещо на Метехан – продължава Кайхан със самодоволен тон. Йомер скача от мястото си, лицето му пламва от гняв. – Йомер, виждам, че веднага скочи. Май имаш нещо да кажеш? – подхвърля Кайхан, без да губи усмивката си. – Метехан, аз обичам майка ти. И вече те чувствам като собствен син. Не мога да мълча и да гледам как те лъжат право в очите! – Кайхан, не преминавай границата! – казва Йомер, който се опитва да запази спокойствие. – А какво ще стане, ако я премина? – смее се предизвикателно Кайхан. Йомер поглежда към Метехан. – Метехан, сине... Моят покоен брат Бекир е твоят истински баща! – признава Йомер. Настава гробна тишина. Метехан е шокиран, както и всички останали. – Какво каза? – пита Метехан, а ръцете му започват да треперят.– Ако баща ти не ме беше заплашил, щях да ти го кажа по-рано – изрича с гордост Кайхан.– Заплашвал си го? – пита Къвълджъм с ужас. Йомер мълчаливо кимва. – Той ни държеше в страх! – продължава Кайхан.– Сега ще видиш ти! Как посмя... – избухва Йомер и се хвърля върху Кайхан. На масата настава паника. Присъстващите се опитват да ги разтърват. – Йомер, успокой се! Помисли за сина си! – казва Абдула. Метехан, шокиран до краен предел от истината, която току-що е научил, напуска заведението без да каже и дума. Очите му са пълни със сълзи, а стъпките – несигурни. Светът около него рухва. – Къде е Метехан?! – крещи Чимен, обръщайки се в паника.– Синко! Метехан! – вика след него и Йомер, преди бързо да излезе навън. – Татко, наистина ли Метехан е син на Бекир? – пита Фатих, вперен в Абдула. – Не знам... За пръв път го чувам – отговаря Абдула, все още смаян. Йомер се връща отчаян и казва, че не е успял да намери сина си. Йомер, Фатих, Мустафа и Абдула тръгват веднага да търсят Метехан. Сцената се пренася в къщата на Абдула. В хола са събрани Пембе, Нилай, Нурсема и Дога. Атмосферата е напрегната. Всички се опитват да осмислят случилото се. – Вие... наистина ли не знаехте? – пита Дога – Разбира се, че не! Всички го чухме за първи път там! Дори Абдула не знаеше! – казва Пембе. – Всички са в шок, че Кайхан е бил единственият, който е знаел – отбелязва Нилай. – А и освен това е заплашвал чичо Йомер. – Нилай, татко никого не е заплашвал – намесва се ядосана Дога. – Мисля, че просто не са се разбрали правилно – опитва се да успокои напрежението Пембе. – Много неща се казаха наведнъж. – Успокой се – прошепва Нурсема, хващайки Дога за ръката. – Въобще не ми хареса как се държаха с баща ми! – избухва Дога. – В началото го приеха добре, а после го направиха на подлец?! Разбирам, че чичо Йомер не го понася, но и аз, и Чимен бяхме там! Това беше пълно неуважение! – Но виж само как измами чичо Йомер – казва Нилай. – Какво имаш предвид? – пита Дога, объркана. – Само повтарям думите на чичо Йомер – отговаря Нилай, повдигайки рамене. – Чуй ме внимателно! Следи за думите си! – предупреждава я остро Дога. – За мен можеш да говориш каквото искаш, но за семейството ми – не искам да чуя и дума! В този момент в къщата влизат Йомер, Абдула, Фатих и Мустафа. Всички се обръщат към тях с надежда. – Открихте ли Метехан? – пита Пембе, с тревога в гласа. – Не... Търсихме го навсякъде – отговаря Йомер, уморен. – Ще се обадя на Леман. – По-добре не ѝ казвай засега – намесва се Абдула. – Нека първо го намерим. – Всичко ще се оправи, батко – опитва се да вдъхне надежда Йомер. Йомер се обажда на Леман, но от разговора разбира, че тя е сама у дома – Метехан не е при нея. Тревогата му се задълбочава. Малко след като приключва разговора, при Леман пристига Кайхан, който ѝ казва, че трябва спешно да обсъдят нещо. – Аз застанах пред всички и им заявих, че те обичам и че ще се оженим – казва Кайхан без заобикалки. – Какво си направил?! – възкликва Леман, шокирана. – Изглеждаш изненадана. Да не би да не искаш да се оженим? – Не, не е това! Но защо си го казал така... пред всички? – Какво искаш, да обикалям от врата на врата и да разказвам за нашата любов ли? – пита Кайхан. – А знаеш ли какво направи Йомер, когато разбра? Поиска да ме удари! – Кайхан... ти нали не ме лъжеш? – Разбира се, че не! – Значи затова ми е звънял Йомер – осъзнава Леман. – Звънял ти е? И какво ти каза? – Попита дали съм си вкъщи и как се чувствам – отговаря тя. – Добре, , но стана дума за Метехан – казва Кайхан – Какво е станало с него? Какво си му казал? – пита Леман, повишавайки глас. – Скъпа... Разкри се тайната, че Метехан не е роден син на Йомер –казва Кайхан. –Какво? – Леман е шокирана. –Кайхан, ти полудя ли? Аз ти разкрих това, защото ще се женим!Защо си го казал пред всички?! – Скъпа, но ти ми нямаш доверие, дай ми да се доизкажа! – казва Кайхан. – Кой го е казал тогава? – пита Леман. – Кой друг, освен Йомер – отговаря той. – Той не иска да сме щастливи. Използва момчето, за да ни раздели! И не само това – заплашваше ме! Затова не можах да дойда при теб по-рано! В този момент вратата се отваря и домашната помощница надниква внимателно. – Госпожо... г-н Йомер е тук. Йомер казва на Леман, че Кайхан знаейки тайната за Метехан го е изнудвал за пари, а той е бил принуден да каже истината на Метехан, за да я чуе от него, а не от устата на подлец като Кайхан. – Къде е Метехан?! – пита Леман. – Изчезна... Но ще го намерим – уверява я Йомер. – Как така е изчезнал?! Моля те, намери сина ни! – моли Леман със сълзи в очите – Край с теб! Ти си труп, Кайхан! – заканва се Йомер. – Но първо ще намеря сина си! А после... ще те смажа! С тези думи Йомер напуска къщата на Леман. – Виж, Леман, не се притеснявай! Но ние с теб трябва да се оженим, защото аз съм като престъпник в твоята къща! – казва Кайхан. Семейство Арслан също обсъжда събитията от тази бурна вечер. Всички са разтърсени от разкритието, а Къвълджъм решава да разкаже повече. Тя обяснява, че след като братът-близнак на Йомер загива в автомобилна катастрофа, баща им принуждава Йомер да се ожени за Леман. – Как така? Значи не само жените могат да бъдат принуждавани... а и мъжете? – изненадана възкликва Алев. – Мамо, защо говориш толкова спокойно за това? – пита Чимен, шокирана. – Ти си знаела?! – досеща се Сьонмез и я поглежда с недоумение. – Да. Знаех – признава Къвълджъм, без да се колебае. – И смяташ, че това е нормално?! – пита Алев, неспокойна. – Какво да кажа... Любимият ми човек ми е доверил най-голямата си тайна – отвръща Къвълджъм –Тогава всичко за него е решавал баща му, той не е могъл да се откаже. След сватбата разбрал, че Леман е бременна и отгледал Метехан като свой роден син. – Значи ти от самото начало си знаела, че Метехан не е роден син на Йомер? – пита Чимен. – Точно така, Чимен! – А г-н Абдула? – пита Сьонмез. – Освен аз, никой друг не знаеше за това – отговаря Къвълджъм. – И кой друг, освен Кайхан? – пита Алев. – Татко... наистина ли ще се ожени за тази жена? – пита Чимен притеснено. – Не знам, Чимен... Ти го познаваш добре – знаеш, че винаги прави каквото си поиска. Но не разбирам защо дойде и разкри тази тайна пред всички! – казва Къвълджъм, вече видимо ядосана. – Той твърди, че Йомер го е заплашил – казва Чимен. – Йомер за нищо няма да стане да го заплашва! – отвръща все така ядосана Къвълджъм.–Ти говориш за човека, който в продължение на години е лъгал най-близкия си човек, брат си! – напомня Сьонмез.. – Йомер не е лъгал! Той е пазел истината, за да защити Метехан! – заявява твърдо Къвълджъм и сменя темата. – Чимен, ти най-добре познаваш Метехан. Как мислиш – къде може да е отишъл? – Не знам, но ще се обадя на приятели. – Ами тогава по-бързо им се обади! – настоява Къвълджъм. – Но не казвай на никой какво се случи! След малко Чимен се връща и казва, че никой нищо не знае за Метехан. – Трябва да помислим като осемнайсетгодишен младеж – казва Къвълджъм. – Ако ти беше на мястото на Метехан, какво щеше да направиш? – Не съм сигурна... – отговаря Чимен – Но, може би... щях да отида на гроба на истинския си баща. Къвълджъм веднага вдига телефона и се обажда на Йомер. Споделя му какво мисли Чимен – че Метехан може да е отишъл на гроба на Бекир. Йомер отговаря, че веднага тръгва натам, за да провери. Да! Чимен позна! Метехан е на гроба на баща си и Йомер го намира там. – Метехан! – Йомер се приближава бавно към сина си. – Остави ме! – изсъсква момчето, без да се обръща. – Знам, че си ми ядосан... Но трябва да поговорим. – Върви си! Моля те, просто си тръгни! – Метехан, чуй ме поне за миг... – Какво искаш да чуя? Че съм бил лъган цял живот? Че човекът, когото съм наричал „татко“, всъщност е криел истината от мен?! А сега очакваш да те слушам?! Махай се! – Смъртта на баща ти се отрази на всички ни, а когато баща ми каза, че съм длъжен да се оженя за Леман… Аз бях принуден да се съглася! Леман беше вече бременна с теб, а това никой не знаеше, освен майка ти и аз! Ти си моят единствен син и това никой няма да промени! – заявява Йомер. – Аз имах право да знам! – гласът на Метехан се пречупва. – Защо не ми каза?! – Не исках да разкривам тази тайна до края на живота си! – отговаря през сълзи Йомер. – Метехан, на никой нямаше да му стане по-добре от тази истина! Това е безсмислено! -Бащинството не е просто нещо, аз те държах на ръце, грижех се за теб, отгледах те, сменях пелените ти…, а другото няма значение. – Как не можеш да разбереш, че това е моят живот и това за мен има значение! – крещи Метехан през сълзи. – Метехан, в животът ти всичко ще си остане същото! Ще живеем така, както сме живели до този момент! Заедно в една къща! Моля те, успокой се и да се приберем у дома! – Ти си прав в твоя живот нищо няма да се промени, а с моя какво да правя? – пита объркан Метехан. – Кажи какво да правя? – Метехан, моля те… – Кажи ми, че си ме съжалил! Кажи, че не си искал да ме оставиш сирак! Кажи го! Моля те! – проплаква Метехан, а тялото му се разтърсва от плач. И тогава Йомер го прегръща – силно, както никога досега. – Така ме боли! – повтаря през сълзи Метехан. – Ти винаги ще бъдеш мой син! Най-ценното, което ми е дал този живот! – заявява Йомер. – Аз съм готов да убия всеки, който се опита да те обиди! Аз ще изгоря целия свят и отмъстя за всяка твоя сълза! Метехан се вкопчва в баща си и след миг прошепва: – Моля те... Заведи ме при чичо. Но... преди това искам да се видя с мама. Пренасяме се в спалнята на Дога и Фатих. – Дога, ти знаеше ли за Леман и баща ти? – пита Фатих. – Фатих, не говори нищо за баща ми! – отвръща тя рязко, с твърд глас. – Дога, аз и без това мълчах през цялото време... – Толкова съм ядосана! Всички говореха за баща ми, сякаш ме няма в стаята! Сякаш думите им не ме засягат! Разбираш ли? – Но баща ти сам даде повод за това... – Значи когато криеш нещо – си добър, а когато кажеш истината – си лош? Така ли? – Разбира се, че не... – отвръща Фатих, опитвайки се да запази спокойствие. – Но той избра най-лошия момент. Знаеш, че всички бяха на ръба. – Фатих, ако трябва да кажа нещо на баща си, ще му го кажа, но ако той се ядоса, то и аз ще се ядосам – защитава Дога баща си. – Разбрах... Ще мълча – отговаря Фатих и обръща гръб на Дога. Йомер пристига с Метехан в дома на брат си. Абдула и Пембе го приемат топло. – Тази къща е и твой дом – казва Абдула, като се обръща към Метехан. – Остани тук, колкото пожелаеш. – Хайде, ела, ще ти покажа стаята – усмихва се Пембе и го повежда нагоре по стълбите. – Йомер, отиди да си починеш. Утре ще говорим! – казва Абдула. – Благодаря ти, батко... – отвръща Йомер и го прегръща. Рано сутринта Дога отива при майка си и ѝ казва, че Йомер много е обидил като е нарекъл баща ѝ подлец. Къвълджъм отговаря, че баща ѝ сам си е виновен, защото не е трябвало да разкрива тайната, която Леман му е доверила. – Но защо всички се нахвърлиха така върху него? – не разбира Дога. – И двете много добре знаем защо той иска да се ожени за Леман – отвръща Къвълджъм. – И това определено не е заради любов. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.