winless
Кайхан се е върнал, след като е профукал парите, които Йомер му даде, и тъй като Йомер отказва да му даде повече, той отива на вечерята в чест годежа на Умут и Нурсема, където обявява, че ще се ожени за Леман, а след това принуждава Йомер да разкрие една добре пазена тайна. Разберете какво ще се случи в еп. 85 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.85 и еп. 86 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 4 и 7 април по Diema Familyот 22:00 ч.
След годежа на Нурсема и Умут Алев предлага на младата двойка да излязат, след което убеждава Фатих да остави Нурсема и Умут сами.
Умут води годеницата си в клуба, където пее, и я представя на приятелите си. Всички те са изненадани. Нурсема не се чувства комфортно в тази среда, особено като чува как приятелите му говорят за нея и ѝ се смеят.
Кайхан се е върнал, след като е изгубил всичките си пари, и тъй като Йомер отказва да му даде повече, той отива на вечерята в чест годежа на Умут и Нурсема, където обявява, че ще се ожени за Леман, а след това принуждава Йомер да разкрие една добре пазена тайна.
На следващия ден след годежа на Умут и Нурсема, семействата Юнал и Арслан се събират за вечеря, за да отпразнуват щастливото събитие.
– Баща ти искаше да дойде, но го няма – казва Къвълджъм на Дога, оглеждайки се наоколо.– Сигурно ще дойде по-късно – отговаря тя
Камерата се насочва към Чимен и Метехан, които седят един до друг на масата. Настроението помежду им е напрегнато.
– Още ли ми се сърдиш? – пита Чимен с укор.
– Не.
– Тогава защо не ми говориш?
– Не искам.
– Метехан, преувеличаваш!
– Добре тогава – не ми говори, как ти звучи този вариант?
Камерата се премества към Пембе, която оживено обяснява на Сьонмез как приготвя телешко месо. В този момент всички чуват гласа на Алев, която с ентусиазъм разказва как е била на среща с клиенти, говорещи на френски, мислейки, че тя не ги разбира. Алев се смее, а Абдула я наблюдава без да откъсва очи от нея, докато Пембе не го поглежда ядосано. Абдула рязко сменя посоката на погледа и се преструва, че води разговор с Фатих.
Камерата се мести към Нилай и Мустафа.
– Те вече започнаха да излизат вечер сами – шепне Нилай на Мустафа. – Нурсема много ще се промени, да знаеш!– Откъде знаеш, Нилай? Може пък тя да промени него – отвръща Мустафа.– Да, сигурно ще се молят заедно, нали?! – подмята с ирония Нилай.
Най-накрая камерата спира при виновниците за тържеството – Умут и Нурсема.
– Представяше ли си този момент? – пита Умут с усмивка.
– Как да не съм! Постоянно си мечтаех за него. А най-силната молитва е мечтата! – отговаря Нурсема с пламък в очите.
– И тя се сбъдна, нали?
– Сбъдна се.
В този момент в залата влиза Кайхан, леко задъхан.
– Здравейте! Закъснях, моля да ме извините! – казва той, поглеждайки към всички с широка усмивка.
– Моля, заповядай – кани го Абдула учтиво.
– Не, не бързайте с поканите – отвръща Кайхан. – Преди да седна, искам първо да поздравя Йомер и Къвълджъм… И също така очаквам поздравления от вас. Защото… ние с Леман също ще се женим!
Настъпва тишина. Всички са шокирани от новината.
– И докато се опитвате да преглътнете това, аз искам да кажа нещо на Метехан – продължава Кайхан със самодоволен тон.
Йомер скача от мястото си, лицето му пламва от гняв.
– Йомер, виждам, че веднага скочи. Май имаш нещо да кажеш? – подхвърля Кайхан, без да губи усмивката си. – Метехан, аз обичам майка ти. И вече те чувствам като собствен син. Не мога да мълча и да гледам как те лъжат право в очите!
– Кайхан, не преминавай границата! – казва Йомер, който се опитва да запази спокойствие.
– А какво ще стане, ако я премина? – смее се предизвикателно Кайхан.
Йомер поглежда към Метехан.
– Метехан, сине… Моят покоен брат Бекир е твоят истински баща! – признава Йомер.
Настава гробна тишина. Метехан е шокиран, както и всички останали.
– Какво каза? – пита Метехан, а ръцете му започват да треперят.– Ако баща ти не ме беше заплашил, щях да ти го кажа по-рано – изрича с гордост Кайхан.– Заплашвал си го? – пита Къвълджъм с ужас.
Йомер мълчаливо кимва.
– Той ни държеше в страх! – продължава Кайхан.– Сега ще видиш ти! Как посмя… – избухва Йомер и се хвърля върху Кайхан.
На масата настава паника. Присъстващите се опитват да ги разтърват.
– Йомер, успокой се! Помисли за сина си! – казва Абдула.
Метехан, шокиран до краен предел от истината, която току-що е научил, напуска заведението без да каже и дума. Очите му са пълни със сълзи, а стъпките – несигурни. Светът около него рухва.
– Къде е Метехан?! – крещи Чимен, обръщайки се в паника.– Синко! Метехан! – вика след него и Йомер, преди бързо да излезе навън.
– Татко, наистина ли Метехан е син на Бекир? – пита Фатих, вперен в Абдула.
– Не знам… За пръв път го чувам – отговаря Абдула, все още смаян.
Йомер се връща отчаян и казва, че не е успял да намери сина си.
Йомер, Фатих, Мустафа и Абдула тръгват веднага да търсят Метехан.
Сцената се пренася в къщата на Абдула. В хола са събрани Пембе, Нилай, Нурсема и Дога. Атмосферата е напрегната. Всички се опитват да осмислят случилото се.
– Вие… наистина ли не знаехте? – пита Дога
– Разбира се, че не! Всички го чухме за първи път там! Дори Абдула не знаеше! – казва Пембе.
– Всички са в шок, че Кайхан е бил единственият, който е знаел – отбелязва Нилай. – А и освен това е заплашвал чичо Йомер.
– Нилай, татко никого не е заплашвал – намесва се ядосана Дога.
– Мисля, че просто не са се разбрали правилно – опитва се да успокои напрежението Пембе. – Много неща се казаха наведнъж.
– Успокой се – прошепва Нурсема, хващайки Дога за ръката.
– Въобще не ми хареса как се държаха с баща ми! – избухва Дога. – В началото го приеха добре, а после го направиха на подлец?! Разбирам, че чичо Йомер не го понася, но и аз, и Чимен бяхме там! Това беше пълно неуважение!
– Но виж само как измами чичо Йомер – казва Нилай.
– Какво имаш предвид? – пита Дога, объркана.
– Само повтарям думите на чичо Йомер – отговаря Нилай, повдигайки рамене.
– Чуй ме внимателно! Следи за думите си! – предупреждава я остро Дога. – За мен можеш да говориш каквото искаш, но за семейството ми – не искам да чуя и дума!
В този момент в къщата влизат Йомер, Абдула, Фатих и Мустафа. Всички се обръщат към тях с надежда.
– Открихте ли Метехан? – пита Пембе, с тревога в гласа.
– Не… Търсихме го навсякъде – отговаря Йомер, уморен. – Ще се обадя на Леман.
– По-добре не ѝ казвай засега – намесва се Абдула. – Нека първо го намерим.
– Всичко ще се оправи, батко – опитва се да вдъхне надежда Йомер.
Йомер се обажда на Леман, но от разговора разбира, че тя е сама у дома – Метехан не е при нея. Тревогата му се задълбочава.
Малко след като приключва разговора, при Леман пристига Кайхан, който ѝ казва, че трябва спешно да обсъдят нещо.
– Аз застанах пред всички и им заявих, че те обичам и че ще се оженим – казва Кайхан без заобикалки.
– Какво си направил?! – възкликва Леман, шокирана.
– Изглеждаш изненадана. Да не би да не искаш да се оженим?
– Не, не е това! Но защо си го казал така… пред всички?
– Какво искаш, да обикалям от врата на врата и да разказвам за нашата любов ли? – пита Кайхан. – А знаеш ли какво направи Йомер, когато разбра? Поиска да ме удари!
– Кайхан… ти нали не ме лъжеш?
– Разбира се, че не!
– Значи затова ми е звънял Йомер – осъзнава Леман.
– Звънял ти е? И какво ти каза?
– Попита дали съм си вкъщи и как се чувствам – отговаря тя.
– Добре, , но стана дума за Метехан – казва Кайхан
– Какво е станало с него? Какво си му казал? – пита Леман, повишавайки глас.
– Скъпа… Разкри се тайната, че Метехан не е роден син на Йомер –казва Кайхан.
–Какво? – Леман е шокирана. –Кайхан, ти полудя ли? Аз ти разкрих това, защото ще се женим!Защо си го казал пред всички?!
– Скъпа, но ти ми нямаш доверие, дай ми да се доизкажа! – казва Кайхан.
– Кой го е казал тогава? – пита Леман.
– Кой друг, освен Йомер – отговаря той. – Той не иска да сме щастливи. Използва момчето, за да ни раздели! И не само това – заплашваше ме! Затова не можах да дойда при теб по-рано!
В този момент вратата се отваря и домашната помощница надниква внимателно.
– Госпожо… г-н Йомер е тук.
Йомер казва на Леман, че Кайхан знаейки тайната за Метехан го е изнудвал за пари, а той е бил принуден да каже истината на Метехан, за да я чуе от него, а не от устата на подлец като Кайхан.
– Къде е Метехан?! – пита Леман.
– Изчезна… Но ще го намерим – уверява я Йомер.
– Как така е изчезнал?! Моля те, намери сина ни! – моли Леман със сълзи в очите
– Край с теб! Ти си труп, Кайхан! – заканва се Йомер. – Но първо ще намеря сина си! А после… ще те смажа!
С тези думи Йомер напуска къщата на Леман.
– Виж, Леман, не се притеснявай! Но ние с теб трябва да се оженим, защото аз съм като престъпник в твоята къща! – казва Кайхан.
Семейство Арслан също обсъжда събитията от тази бурна вечер. Всички са разтърсени от разкритието, а Къвълджъм решава да разкаже повече.
Тя обяснява, че след като братът-близнак на Йомер загива в автомобилна катастрофа, баща им принуждава Йомер да се ожени за Леман.
– Как така? Значи не само жените могат да бъдат принуждавани… а и мъжете? – изненадана възкликва Алев.
– Мамо, защо говориш толкова спокойно за това? – пита Чимен, шокирана.
– Ти си знаела?! – досеща се Сьонмез и я поглежда с недоумение.
– Да. Знаех – признава Къвълджъм, без да се колебае.
– И смяташ, че това е нормално?! – пита Алев, неспокойна.
– Какво да кажа… Любимият ми човек ми е доверил най-голямата си тайна – отвръща Къвълджъм –Тогава всичко за него е решавал баща му, той не е могъл да се откаже. След сватбата разбрал, че Леман е бременна и отгледал Метехан като свой роден син.
– Значи ти от самото начало си знаела, че Метехан не е роден син на Йомер? – пита Чимен.
– Точно така, Чимен!
– А г-н Абдула? – пита Сьонмез.
– Освен аз, никой друг не знаеше за това – отговаря Къвълджъм.
– И кой друг, освен Кайхан? – пита Алев.
– Татко… наистина ли ще се ожени за тази жена? – пита Чимен притеснено.
– Не знам, Чимен… Ти го познаваш добре – знаеш, че винаги прави каквото си поиска. Но не разбирам защо дойде и разкри тази тайна пред всички! – казва Къвълджъм, вече видимо ядосана.
– Той твърди, че Йомер го е заплашил – казва Чимен.
– Йомер за нищо няма да стане да го заплашва! – отвръща все така ядосана Къвълджъм.–Ти говориш за човека, който в продължение на години е лъгал най-близкия си човек, брат си! – напомня Сьонмез.. – Йомер не е лъгал! Той е пазел истината, за да защити Метехан! – заявява твърдо Къвълджъм и сменя темата. – Чимен, ти най-добре познаваш Метехан. Как мислиш – къде може да е отишъл?
– Не знам, но ще се обадя на приятели.
– Ами тогава по-бързо им се обади! – настоява Къвълджъм. – Но не казвай на никой какво се случи!
След малко Чимен се връща и казва, че никой нищо не знае за Метехан.
– Трябва да помислим като осемнайсетгодишен младеж – казва Къвълджъм. – Ако ти беше на мястото на Метехан, какво щеше да направиш?
– Не съм сигурна… – отговаря Чимен – Но, може би… щях да отида на гроба на истинския си баща.
Къвълджъм веднага вдига телефона и се обажда на Йомер. Споделя му какво мисли Чимен – че Метехан може да е отишъл на гроба на Бекир.
Йомер отговаря, че веднага тръгва натам, за да провери.
Да! Чимен позна! Метехан е на гроба на баща си и Йомер го намира там.
– Метехан! – Йомер се приближава бавно към сина си.
– Остави ме! – изсъсква момчето, без да се обръща.
– Знам, че си ми ядосан… Но трябва да поговорим.
– Върви си! Моля те, просто си тръгни!
– Метехан, чуй ме поне за миг…
– Какво искаш да чуя? Че съм бил лъган цял живот? Че човекът, когото съм наричал „татко“, всъщност е криел истината от мен?! А сега очакваш да те слушам?! Махай се!
– Смъртта на баща ти се отрази на всички ни, а когато баща ми каза, че съм длъжен да се оженя за Леман… Аз бях принуден да се съглася! Леман беше вече бременна с теб, а това никой не знаеше, освен майка ти и аз! Ти си моят единствен син и това никой няма да промени! – заявява Йомер.
– Аз имах право да знам! – гласът на Метехан се пречупва. – Защо не ми каза?!
– Не исках да разкривам тази тайна до края на живота си! – отговаря през сълзи Йомер. – Метехан, на никой нямаше да му стане по-добре от тази истина! Това е безсмислено! -Бащинството не е просто нещо, аз те държах на ръце, грижех се за теб, отгледах те, сменях пелените ти…, а другото няма значение.
– Как не можеш да разбереш, че това е моят живот и това за мен има значение! – крещи Метехан през сълзи.
– Метехан, в животът ти всичко ще си остане същото! Ще живеем така, както сме живели до този момент! Заедно в една къща! Моля те, успокой се и да се приберем у дома!
– Ти си прав в твоя живот нищо няма да се промени, а с моя какво да правя? – пита объркан Метехан. – Кажи какво да правя?
– Метехан, моля те…
– Кажи ми, че си ме съжалил! Кажи, че не си искал да ме оставиш сирак! Кажи го! Моля те! – проплаква Метехан, а тялото му се разтърсва от плач. И тогава Йомер го прегръща – силно, както никога досега.
– Така ме боли! – повтаря през сълзи Метехан.
– Ти винаги ще бъдеш мой син! Най-ценното, което ми е дал този живот! – заявява Йомер. – Аз съм готов да убия всеки, който се опита да те обиди! Аз ще изгоря целия свят и отмъстя за всяка твоя сълза!
Метехан се вкопчва в баща си и след миг прошепва:
– Моля те… Заведи ме при чичо. Но… преди това искам да се видя с мама.
Пренасяме се в спалнята на Дога и Фатих.
– Дога, ти знаеше ли за Леман и баща ти? – пита Фатих.
– Фатих, не говори нищо за баща ми! – отвръща тя рязко, с твърд глас.
– Дога, аз и без това мълчах през цялото време…
– Толкова съм ядосана! Всички говореха за баща ми, сякаш ме няма в стаята! Сякаш думите им не ме засягат! Разбираш ли?
– Но баща ти сам даде повод за това…
– Значи когато криеш нещо – си добър, а когато кажеш истината – си лош? Така ли?
– Разбира се, че не… – отвръща Фатих, опитвайки се да запази спокойствие. – Но той избра най-лошия момент. Знаеш, че всички бяха на ръба.
– Фатих, ако трябва да кажа нещо на баща си, ще му го кажа, но ако той се ядоса, то и аз ще се ядосам – защитава Дога баща си.
– Разбрах… Ще мълча – отговаря Фатих и обръща гръб на Дога.
Йомер пристига с Метехан в дома на брат си. Абдула и Пембе го приемат топло.
– Тази къща е и твой дом – казва Абдула, като се обръща към Метехан. – Остани тук, колкото пожелаеш.
– Хайде, ела, ще ти покажа стаята – усмихва се Пембе и го повежда нагоре по стълбите.
– Йомер, отиди да си починеш. Утре ще говорим! – казва Абдула.
– Благодаря ти, батко… – отвръща Йомер и го прегръща.
Рано сутринта Дога отива при майка си и ѝ казва, че Йомер много е обидил като е нарекъл баща ѝ подлец. Къвълджъм отговаря, че баща ѝ сам си е виновен, защото не е трябвало да разкрива тайната, която Леман му е доверила.
