winless
Къвълджъм, която си мисли, че с оправдаването на Метехан, а следователно и на Йомер, проблемите са решени, е силно разочарована, когато разбира, че това не е така. Дога и Фатих продължават да се карат все повече. Разберете какво ще се случи в еп. 76 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.77 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 25 март по Diema Family от 22:00 ч.
Къвълджъм, която си мисли, че с оправдаването на Метехан, а следователно и на Йомер, проблемите са решени, е силно разочарована, когато разбира, че това не е така.
Дога и Фатих продължават да се карат все повече.
Умут, преоблечен като куриер, прави изненада на Нурсема.
Изнудван от Кайхан, Йомер взема неочаквано решение.
Леман се извинява на Къвълджъм.
Действието продължава от предния епизод. Йомер след като разглежда къщата с брокерката слиза на първи, където ги чака Къвълджъм.
– Хареса ли ви къщата? – пита брокерката с усмивка. – Красива е, нали?
– Трябва да я разгледаме още – отговаря Йомер, без особен ентусиазъм.
– Няма нужда да гледаме повече – възразява Къвълджъм.
– Не разбирам… Защо? – пита Йомер.
– Явно днес не си в настроение – отвръща Къвълджъм напрегнато. – Няма смисъл да губим времето на Аслъ.
– Решението вече е взето – казва Йомер с хладен тон.
– Аз имам време, може да разгледате още – казва Аслъ. –Аз трябва да се обадя!
Брокерката се отдалечава, оставяйки Къвълджъм и Йомер насаме. Между тях напрежението се сгъстява.
– Ти не искаше да идваш тук, нали? – пита Къвълджъм, вперила поглед в него.
– И как реши това?
– Личи си по поведението ти – въздъхва тя. – Ти си ми сърдит, но все пак си тук. С какво съм заслужила това отношение?
– Ти наистина ли не разбираш? – учуден е Йомер.
– Постъпих така, както беше правилно! Колко пъти да ти го повторя?
– Къвълджъм, знаеш ли в какво състояние е Метехан сега?!
– Знам и много съжалявам… Но в крайна сметка виновникът беше наказан! Това е моята работа!
Йомер се ядосва още повече.
– Да, знам, че това ти е работата. Но преди да изнесеш случая пред училищния съвет, трябваше да говориш с мен! Можех да намеря виновника!
– Йомер, аз не мога да прикривам никого! Нима не ти обясних?
– Знам, че не можеш да прикриеш никого, защото си идеалистка! – отвръща той разгорещено. – Но проблемът е, че изобщо си помислила, че Метехан може да го е направил! Ние можехме да решим това заедно! Защо прибърза?
– Не искам това да съсипе връзката ни!
Йомер се засмива горчиво.
– Къвълджъм, от самото начало само аз правя компромиси! Винаги те разбирах. Но вече не съм сигурен… наистина ли ме обичаш?
– Йомер, какво говориш? Наистина те обичам! – заявява Къвълджъм.
– И какво направи за връзката ни?
– Какво искаш да кажеш? Сега ще мерим кой какво е направил ли?!
Йомер я поглежда със студен поглед.
– Къвълджъм, заради теб се изправих срещу семейството си! Рискувах и пред всички признах чувствата си към теб! Аз се стараех…
– А аз какво? Не се ли стараех?!
Йомер поклаща глава.
– Явно не е било достатъчно… – отговаря Йомер и напуска къщата.
Алев вечеря с майка си и Чимен. Атмосферата е спокойна, но не липсват напрежение и теми за обсъждане.
– Мамо, може ли да организираме тържество за Дога в заведението? – пита Алев с усмивка.
– Това ще бъде невероятно! – възкликва Чимен с ентусиазъм.
Сьонмез кимва одобрително.
– Разбира се, защо не?
– Тъкмо Дога ще си почине малко от семейство Юнал – добавя Алев с лек сарказъм.
Чимен се намръщва.
– Как така? Няма ли да ги поканим?
– Няма да бъде прилично, ако не ги поканим – съгласява се Сьонмез, хвърляйки поглед към внучка си.
– Мамо, какво ще прави Пембе на такъв празник? – пита Алев
–Дъще, не може така! – отговаря Сьонмез.
– Това изненада ли ще бъде? – пита любопитно Чимен.
– Не! Никакви изненади за бременни! – категорична е Сьонмез. – Може нещо да ѝ се случи, а и чака близнаци. По-добре ѝ кажете предварително, за да е подготвена.
– Добре, добре… ще ѝ кажем – съгласява се Алев.
Настъпва кратко мълчание, което Чимен нарушава, сменяйки темата, обръщайки се към леля си.
– Знаеш ли, Метехан все още ми е сърдит… и на мама също.
Сьонмез се намръщва.
– Ами тогава да не ти беше давал тази вещ!
Чимен се напряга и отговаря разпалено:
– Не, бабо, ти не разбираш! Това няма нищо общо с Метехан! Виновниците бяха намерени и арестувани!
– След като е така, той няма право да ти се сърди – отбелязва Алев .
– В началото можеше, но не и сега – уточнява Чимен.
– На Къвълджъм и Йомер също се отрази – казва тъжна Сьонмез.
– За какво говориш бабо? –изненадана е Чимен.
– Когато става въпрос за децата, никаква любов няма да остане – отвръща Сьонмез. –Никой няма да допусне детето му да бъде унижавано.
– Къвълджъм не е унижавала Метехан! Напротив, опита се да го защити! – намесва се Алев.
– Обясни това на Йомер – отвръща Сьонмез. – Ами ако синът му каже: „Не ми харесва тази жена! Не искам да я виждам!“. Мислиш ли, че Йомер ще тръгне срещу детето си?
Чимен се усмихва с увереност.
– Не, бабо, това няма да се случи! Метехан ще се сърди още ден-два и всичко ще остане в миналото.
Сьонмез я поглежда скептично.
– Всичко падна върху майка ти! Тя стана главната тема за обсъждане в семейство Юнал.
– Мамо, не преувеличавай! Те не са се разделили! – опитва се да омаловажи ситуацията Алев.
Сьонмез обаче е категорична.
– Всичко върви натам. Помнете ми думата!
По-късно Къвълджъм се прибира разстроена. Опитва се да се държи нормално, оправдавайки се с натоварен ден в работата, но изражението ѝ я издава.
Сьонмез и Чимен усещат напрежението и решават да се оттеглят в стаите си, оставяйки двете сестри насаме.
Къвълджъм въздъхва тежко и сяда на дивана. Погледът ѝ е замислен, гласът ѝ – примирен.
– Йомер все още не ми е простил... – признава тя на Алев. – Нещата между нас са много зле.
Алев я поглежда настойчиво.
– Направи нещо!
– Поговорихме! Какво още да направя? – в гласа на Къвълджъм се усеща отчаяние. – Той смята, че аз съм предала Метехан в полицията! Нима съм способна на такова нещо?
Алев се намръщва и я поглежда строго.
– Къвълджъм, знаеш ли какъв е твоят проблем? Говориш прекалено много! Постоянно се обясняваш, а Йомер очаква действия! Той вече ти е намекнал, че само думи не стигат. Но твоята учителска натура не ти дава мира – трябва да говориш, да убеждаваш, да анализираш…
Къвълджъм я поглежда с иронична усмивка.
– И какво? Да му изнеса серенада под прозореца?
Алев ѝ отвръща с предизвикателен поглед.
– Това е любов, сестричке! Излез извън рамката! Забрави, че си сдържана и изненадай Йомер с нещо неочаквано!
В същото време семейство Юнал се е събрало на вечеря. Атмосферата е напрегната, макар всички да се опитват да се държат нормално. Дога наблюдава Нилай с хладен поглед, а напрежението между тях е осезаемо.
– Нещо станало ли е? – пита Нилай, усещайки погледа ѝ върху себе си.
– Не, просто се чудя какво още можеш да хвърлиш по мен – отговаря Дога.
Пембе и Абдула се споглеждат, предусещайки как вечерята им ще се превърне в нова сцена на конфликт.
– Колко си отмъстителна! – избухва Нилай. – Това беше случайност! Държиш се така, сякаш съм убила някого!
– Нилай, стига толкова! – намесва се Нурсема.
Нилай извърта очи, след което въздъхва драматично.
– Виждате ли?! В тази къща правят всичко, за да ме унижават! Всички са се обединили срещу мен!
Нурсема я поглежда с лека ирония.
– Така ли? Това нещо ново ли е?
– Не се бъркай! – срязва я Пембе със строг тон дъщеря си.
– Нилай, никой не се е обединил срещу теб. Ако си въобразяваш такова нещо, може би проблемът не е в другите, а в теб – отвръща Дога.
– Дога, стига! Нека се нахраним спокойно! – както винаги, Фатих прави забележка на жена си.
Дога се обръща към него с недоумение.
– А какво толкова направих?
– Просто не продължавай тази караница! – отвръща Фатих.
Действието прескача. Дога седи тъжна и замислена в леглото. Фатих ляга до нея.
– Фатих, напоследък явно не си доволен от мен… – казва тя.
– Ти отблъскваш Нилай.
Дога рязко се обръща към него.
– Никой не я отблъсква, Фатих! Тя постоянно ме предизвиква. Какво, трябва да си мълча ли?
Фатих се смее.
– Да, забравих, че ти не можеш да си мълчиш.
– Точно така! Не мога и няма да си мълча! – отвръща Дога. – Но ти… ти отново си на нейна страна, нали?
Фатих поклаща глава.
– Не съм на ничия страна! Просто мисля за брат ми. Не виждаш ли колко много се разстройва? Да, не харесвам Нилай, но тук не става въпрос за нея, а за него.
– А също така става дума и за мен, Фатих! – гласът на Дога трепери от емоция. – Но теб не те интересува как се отнасят с мен! Все ти е тая!
– Какво, пак се оплакваш? Като гледам, намерила си си адвокат! Никой няма да те обиди.
Дога присвива очи.
– Да не би за сестра ти говориш?
– Да, точно за нея! – отвръща Фатих раздразнено. – Не се отнасяй така с Нилай, това е грях!
Дога го гледа невярващо.
– Аз?! Аз нищо не съм направила! Само защото се разплака, значи е права?! А аз, понеже се сдържах, съм виновната?
– Добре, млъквам! Ти винаги си права.
– Да! – отвръща Дога, вперила поглед в него.
– Всеки път си права!
– Да!
Фатих я поглежда за секунда, после се обръща с гръб към нея.
– Но и аз се уморих, Дога… Не забравяй това. Хайде да спим.
Фатих си ляга като обръща гръб на Дога.
Сутринта в дома на Юнал. Пембе е в хола с дъщеря си и двете си снахи. Нилай въздъхва тежко и с престорено изтощение заявява:
– Не се чувствам добре… Ще изляза да се разходя.
Пембе почти не ѝ обръща внимание и се обръща към Нурсема:
– Ела с мен в кухнята, да сготвим пълнени чушки а за баща ти.
Нурсема дори не се замисля преди да отговори:
– Не мога! Калиграфията ме чака!
Дога се усмихва одобрително.
– Браво, Нурсема!
Пембе се намръщва.
– За какво я хвалиш?
– За това, че прави това, което обича – отвръща спокойно Дога. – Въпреки че не успя да участва в изложбата, важното е, че не се отказва!
Нилай се намесва със саркастичен тон:
– О, отново тази изложба…
– С Дога няма как да забравиш за това – отвръща Пембе;
Нурсема повдига поглед към майка си и я пронизва с поглед.
– Кой е казал, че аз съм забравила? – пита хладно. – Просто не съм го споменавала. Моето мълчание беше отговор, ако ти не си го разбрала. Опитах се да преживея болката си в тишина. Но вече си взех поука… Жените не трябва да мълчат!
Дога се изправя, решителна.
– Подкрепям те! Аз съм с теб, Нурсема!
По-късно… на вратата на дома на Юнал се появява куриер. Домашната помощница му отваря вратата.
– Пратка за Нурсема Юнал!
– Аз ще я взема – казва жената.
– Не, трябва да я получи лично! – отговаря куриера.
Нурсема излиза да получи пратката и е приятно изненадана, когато разбира, че куриерът е всъщност Умут. Те си разменят няколко думи, когато от вътрешността се разнася гласа на Пембе. Умут подава пакет на Нурсема и си тръгва.
– Какво си поръчала? – пита подозрително Пембе, когато вижда дъщеря си с пакета в ръка.
Нурсема ѝ хвърля студен поглед и с ледено спокойствие отговаря:
– Отрова, мамо!
След което без да каже нищо повече, се прибира в стаята си.
Нурсема отваря пакета и вътре намира кутийка с пръстен и бележка.
„Един ден ще го сложиш!“
Нурсема заявява на майка си, че ще организира изложбата, която се е провалила заради нея. Пембе отговаря, че ще говори с баща ѝ. Нурсема обаче я прекъсва и заявява, че само я уведомява и няма намерение да иска разрешение от никого.
Йомер се среща с Абдула. Брат му съобщава, че Нурсема е получила развод, но тя все още не знае.
Притиснат от Кайхан, който заплашва да разкрие тайната на Метехан, Йомер казва на брат си и Фатих, че ще купи хотела, който Фатих е продал, и ще стане съдружник с Кайхан.
Леман отива при Къвълджъм и ѝ се извинява, че преди се е държала зле с нея. След това ѝ съобщава, че тя и Кайхан ще се оженят. Къвълджъм е изненадана, но им пожелава щастие и предупреждава Леман да бъде внимателна.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg