Шербет от боровинки - Епизод 76 (Ето какво ще видим)

Нилай, изплашена от проклятието, отново търси помощта на г-жа Мерве. Коварната врачка убеждава наивната Нилай, че зеленооката Дога е виновна за всичките ѝ нещастия. Мерве ѝ дава капки, които могат да убият неродените деца на Дога, внушавайки ѝ, че само така мечтите ѝ ще се сбъднат. Разберете какво ще се случи в еп. 76 на турския сериал „Шербет от боровинки“. Какво се случва в еп.76 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 24 март по Diema Family от 22:00 ч. Нилай, изплашена от проклятието, отново търси помощта на г-жа Мерве. Коварната врачка убеждава наивната Нилай, че зеленооката Дога е виновна за всичките ѝ нещастия. Мерве ѝ дава капки, които могат да убият неродените деца на Дога, внушавайки ѝ, че само така мечтите ѝ ще се сбъднат. Междувременно Йомер кани на среща годеника на бившата си съпруга, без да подозира, че Кайхан знае тайната му. Нилай, изплашена от проклятието, отново търси помощта на г-жа Мерве, убедена, че само тя може да ѝ помогне. Врачката ѝ подава малка бутилка с течност и я инструктира да пие от нея всяка сутрин – за „прочистване“ от лошата енергия. Мерве, с дяволска усмивка, продължава да манипулира наивната си клиентка. – Дога, тя беше със зелени очи, нали? – пита тя. Нилай кима. – Тя е причината за всички твои нещастия! – казва тя убедено. – Ако се отървеш от нея… или по-точно от неродените ѝ деца, всичките ти мечти ще се сбъднат! Тя излиза и след малко си връща с малка бутилка. – Сложи тези капки в чая или сока на Дога – обяснява ѝ Мерве. – Никой няма да разбере. Ще изглежда като проклятие, което най-сетне се е сбъднало… Нилай, завладяна от мисълта за собственото си щастие, грабва бутилката и си тръгва. След като вратата се затваря, сестрата на Мерве поглежда с недоверие към нея: – Вярваш ли, че ще го направи? Мерве се изсмива презрително: – Разбира се, не виждаш ли колко е тъпа и вярва на всяка наша дума. Да се отърве от тези деца, за да може да бъде под наш контрол, а след това ще минем към Пембе, така ще им вземем всичко! Кайхан пристига в кабинната на Йомер. – Здрасти, Йомер… – влиза щастлив и ухилен до ушите Кайхан. – Знам защо си дошъл – казва ядосан Йомер като го вижда. – Да ти ударя един хубав бой! Кайхан се преструва на изненадан. – Какво говориш, Йомер? Та ние сме почти роднини… Но Йомер не се поддава на номерата му. – Веднага ще се откажеш от всичко, което ти е дала Леман! – заповядва Йомер. Кайхан се усмихва ехидно. – Не съм сигурен, че искам… Йомер пристъпва към него. – Съветвам те да помислиш добре… или няма да излезеш оттук! – Това не работи така, Йомер – отвръща Кайхан, сочейки го с пръст. –Ти не си в позиция да ми казваш какво да правя! Властта вече е у мен. Без да чака покана, той най-нагло сяда в креслото срещу Йомер. Йомер стиска зъби, навежда се към него и с ледена нотка в гласа пита: – За кого, по дяволите, се мислиш? Кайхан се навежда леко напред, с блясък на триумф в очите. – А ти? Още ли не си разбрал нищо, Йомер?! – Аз ще те унищожа! – заканва се Йомер. – Нищо няма да направиш! Аз знам твоята голяма тайна! – заявява Кайхан със самодоволна усмивка. – Най-голямата тайна в живота ти! Кайхан се надига от креслото и се изправя срещу Йомер и в очите му заявява: – Знам, че Метехан не е твой син! Йомер е шокиран, а Кайхан се усмихва доволно и наблюдавайки реакцията му и се наслаждава на момента. Действието се връща назад. Леман щастлива, че Кайхан е толкова мил и любезен с нея. Мислейки, че той я обича искрено и намерението, че ще се ожени за нея, решава да му споделя тайната, която само тя и Йомер знаят. – Метехан не е син на Йомер, а на неговия брат-близнак Бекир… Действието се връща в настоящето. Кайхан се ухилва широко. – Е, Йомер, падна ли ми? – смее се подигравателно и отново се отпуска в креслото. – Или може би трябва да отида и да разкажа на сина ти? Йомер, все още шокиран, сяда срещу него. – Какво искаш? – пита Йомер. Кайхан се накланя напред, със самодоволна усмивка. – Така вече можем да се разберем…Вземи един лист и химикалка, за да не забравиш нещо! Йомер остава на място си, показвайки на Кайхан, че няма намерение да прави каквото и да било. Кайхан обаче се наслаждава на превъзходството си. – Първо! – казва заповеднически. – Купуваш продадения от Фатих хотел и ставаме съдружници. Йомер едва сдържайки гнева си. – Второ! – продължава Кайхан със самодоволен тон. – Ще кажеш на цялото си семейство – и особено на скъпия си брат – че си ме разбрал погрешно и всъщност аз съм прекрасен човек! Действието се пренася в къщата на семейство Юнал. Нилай издебва момент, когато никой не е в кухнята. С треперещи ръце приготвя чай и в едната чаша добавя достатъчно от капките, които ѝ даде Мерве. Очите ѝ проблясват нервно, докато гледа как течността се слива с горещата напитка. В гостната Дога, Пембе и Нурсема разговарят. Дога гали с усмивка наедрялото си коремче, а в очите ѝ свети радост. – Боже, колко са активни в момента! – възкликва тя с вълнение. – Да им даде Бог здраве – благославя ги Пембе. В този момент в стаята влиза Нилай, носейки две чаши. Усмихва се любезно и се приближава към Дога. – Направих си билков чай и донесох и за теб – казва тя с престорена загриженост. – Знаеш ли, Дога, трябва да се грижим добре за децата си… Всички са учудени от жеста на внимание на Нилай към Дога. Дога благодари на Нилай и взема чашата. Нилай сяда до нея, а погледът ѝ не се отделя от чашата в ръцете на Дога. – Много е горещ – отбелязва Дога и започва да духа чая, за да изстине. Тя повдига чашата към устните си, готова да отпие… Внезапно Нилай сграбчва възглавницата до себе си и с нея избива чашата от ръцете на Дога! Чаят се разлива по пода, а чашата се чупи със силен трясък. Всички скачат уплашени. – Нилай! Какво ти става?! – извиква Дога, отдръпвайки се шокирано. – На главата ти имаше… буболечка! – измъква се Нилай, като погледът ѝ нервно прескача от една на друга. – Дога, изпари ли се?! – пита притеснено Пембе, оглеждайки я. – Нилай, ти полудя ли?! – избухва Дога, все още шокирана от случилото се. – Извинявай, но на косата ти наистина имаше буболечка… – повтаря Нилай, като трескаво търси начин да се измъкне. Нурсема, която не откъсва поглед от лицето ѝ, пита подозрително: – Нилай, каква буболечка? – Паяк… – изстрелва Нилай, преглъщайки тежко. Пембе присвива очи и я гледа подозрително. – Паяк?! В тази къща се чисти всеки ден! – ядосва се тя. – Дога, отиди да се преоблечеш, сигурно си мокра. – Аз ще ти помогна… – предлага бързо Нилай и се изправя. Но Дога я спира с рязък жест. Очите ѝ проблясват с гняв. – Не ме докосвай! За малко да ме изгориш! – ядосана е Дога. Нилай също се прибира в стаята си и рухва на един стол. Ръцете ѝ треперят неконтролируемо, а сълзите напират в очите ѝ. – Господи, прости ми! Защо го направих? – Тя скрива лице в дланите си, разтърсена от емоции. – Ами ако нещо беше станало с Дога и бебетата? Нилай се връща в гостната при свекърва си. – Нилай, дойде ли на себе си? Ти разбираш ли какво направи? Ти я удари с възглавницата, когато Дога държеше в ръцете си горещия чай?! Какво щеше да стане ако се беше изгорила? Ами ако с бебета се беше случило нещо? – Инстинктивно го направих – отговаря Нилай. – Като видях паяка се притесних да не я ухапе. – Какъв паяк? Паяк, който си видяла само ти ли Нилай? – пита Пембе. – Ами явно само аз съм го видяла… – Чуй ме, ти без това премина всякакви граници! Бъди внимателна! – предупреждава я Пембе. – Аз… исках да помогна… – промърморва Нилай с пресипнал глас. – Няма нужда! – отсича Пембе. – Стига толкова! Очите на Нилай се пълнят отново със сълзи. – Но аз ѝ се извиних! Какво още да направя?! Да ѝ падна на колене ли?! – гласът ѝ трепери, докато подсмърча. Пембе въздъхва уморено и се хваща за главата. – Чуй ме… – казва след кратка пауза. – Ти все още ли се срещаш с онази жена? Нилай замръзва. – С коя? – С Марва… или както там ѝ беше името… –Не се виждам! – отговаря невинно Нилай. – Не си и помисляй да ни навлечеш още проблеми! – предупреждава я Пембе. – Отиди и се извини на Дога! Нилай отива в стая на Дога и ѝ се извинява, че не е искала нарочно да го направи. Дога я поглежда хладно. – Нилай, какво искаш от мен? – пита тя с тон, в който се долавя недоверие. – Нищо! Какво мога да искам? Дога не сваля очи от нея. – Тогава стой далеч от мен. В гласа ѝ няма омраза, но предупреждението е ясно. – Дойдох, за да ти се извиня… – настоява Нилай Нурсема, която досега мълчеше, се намесва спокойно, но твърдо: – Нилай, не прави неща, за които после трябва да се извиняваш. – Вие двете постоянно ме отблъсквате! – плаче Нилай. – Затваряте се заедно и ме обсъждате! Дори веднъж не ми казахте: „Хайде да поговорим, Нилай!“ Никой не ме забелязва в тази къща! Дога и Нурсема се споглеждат, изненадани от нейната реакция. – Смятате ли, че аз съм безгрижна?! – продължава Нилай. Дога въздъхва и леко омеква. – Нилай, ако имаш проблеми, разкажи ни ги! – казва тя. – Какво чакаш, покана ли? Нилай поклаща глава с горчивина. – Нима мога да се доближа до вас? – Нилай, не преувеличавай! – намесва се Нурсема. Но думите ѝ само наливат масло в огъня. – Нилай преувеличава! Нилай говори глупости! – разплакана Нилай тръгва да излезе от стаята, но се връща и заявява: – Дога, аз не исках да те изгоря! – заявява с разтреперан, но категоричен глас. – Аз исках да ти спася живота ти, а ти дори не знаеше това! Нилай бързо излиза от стаята. Нурсема поклаща глава и въздъхва тежко. – Тя се извини… и в същото време ни обвини. – Аз… я съжалих – отвръща Дога. Действието се пренася в офиса на Алев. Алев седи пред лаптопа си, но вместо да работи, погледът ѝ е прикован в часовника на ръката ѝ – подарък от Апо. Пръстите ѝ неволно докосват гладката му повърхност, а по лицето ѝ пробягва лека усмивка. В този момент в офиса влиза Умут. – Ей, ти мечтаеш ли, или само така ми се струва? – закача я той с усмивка. Алев мигновено се сепва и поглежда към него. – За какви мечти говориш? – пита невинно Алев. Умут кръстосва ръце и не откъсва поглед от нея. – Ти много добре разбра… Алев повдига вежди и извърта очи. – Не говори глупости, Умут! – Май доста си се привързала към семейство Юнал… – отбелязва Умут. – Или греша? – Скъпи, не ме бъркай със себе си! Умут се усмихва, но веднага сменя тона. – Добре, но искам да те помоля за нещо. – Слушам те. – Обади се, моля те, на Дога. Разбери как е Нурсема. Алев го гледа въпросително. – Вие не си ли пишете? – Пиша ѝ, но не получавам отговори… Алев въздъхва и с усмивка посяга към телефона си. – Добре, сега ще ѝ се обадя. Дога веднага вдига на леля си. – Нашият влюбен пита как е Нурсема – закача я Алев, като хвърля поглед към Умут. От другата страна на линията се чува въздишка. – С Нурсема всичко е наред… – отговаря Дога, но гласът ѝ звучи необичайно тъжен. От мястото си Умут вика нетърпеливо: – Кога ще се обади?! Алев се усмихва леко и пита: – Чу ли го? – Да потърпи още малко… – отговаря Дога. Алев поклаща глава и въздиша. – Аз му казвам същото, но е трудно да го убедя… Настъпва кратко мълчание, след което Алев продължава: – Ела при нас, ако ти е скучно. Ще ти се отрази добре. – Благодаря… ще видя – отвръща Дога, но в гласа ѝ липсва обичайният ентусиазъм. Разговорът приключва, но Алев остава замислена. – Гласът ѝ беше много тъжен… – отбелязва загрижена Алев. Умут я наблюдава внимателно. Алев казва на Умут, че е притеснена, защото гласът на Дога е бил много тъжен. – Кой знае какво се случва там? – разсъждава тя. – Тя се страхува да разкаже. Ако са постъпили така със собствената си дъщеря, какво да кажем за снаха си? –Не се притеснявай, ти много добре знаеш, че Дога няма да позволи да я обидят. – казва Умут. –Това е така, но бременността я изморява, та тя носи две бебета! Дали не може да ѝ повдигнем настроението? – замисля се Алев. – Не се притеснявай – успокоява я Умут. – Дога няма да позволи да я обидят. – Това е така, но бременността я изморява… Тя носи две бебета! – въздъхва Алев. – Трябва да ѝ повдигнем настроението… Очите ѝ проблясват с нова идея. – Да ѝ организираме тържество в чест на близнаците! – възкликва тя. – Но не само в дома на Пембе! Умут веднага се включва. – Можем да го направим в заведението на Мустафа и Сьонмез! Алев се усмихва широко. – Отлична идея! Ще говоря довечера с Къвълджъм и мама. В същото време Кайхан умело дърпа конците на връзката си с Леман. Всичко се развива точно както е планирал. Снимката мигновено се появява в социалните мрежи – послание, което Кайхан знае, че ще стигне до точните хора. Той хвърля последен поглед към екрана и се усмихва дяволито. – Нека враговете ми се ядосват… Познатата брокерка на Йомер се обажда на Къвълджъм с вълнуваща новина – намерила е перфектната къща за тях. Къвълджъм се интересува, дали е казала на Йомер. Жената отговаря, че е говорила с него, но не е разбрала дали ще дойде. Къвълджъм отива да я разгледа къщата. Заедно с брокерската разглеждат цялата къща, а Йомер не идва. Примирена, тя решава да си тръгне. Когато отваря вратата, сърцето ѝ прескача – пред нея стои Йомер. Поглежда го изненадано, смес от облекчение и въпрос, дали все пак ѝ е постил, пробягва по лицето ѝ. – Йомер… мислех, че няма да дойдеш! – казва Къвълджъм. – На г-жа Къвълджъм много ѝ хареса къщата – отбелязва брокерката. – Наистина ли? Това е хубаво – отговаря с усмивка Йомер. – Ще я разгледаш ли? – пита Къвълджъм. Йомер я поглежда за миг, след което кимва. – Разбира се, че ще я разгледам. Йомер и брокерката се качват на втория етаж, а Къвълджъм остава на първия… Дали Йомер е простил на Къвълджъм? Много скоро ще разберем…. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.