winless
Нилай, изплашена от проклятието, отново търси помощта на г-жа Мерве. Коварната врачка убеждава наивната Нилай, че зеленооката Дога е виновна за всичките ѝ нещастия. Мерве ѝ дава капки, които могат да убият неродените деца на Дога, внушавайки ѝ, че само така мечтите ѝ ще се сбъднат. Разберете какво ще се случи в еп. 76 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.76 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 24 март по Diema Family от 22:00 ч.
Нилай, изплашена от проклятието, отново търси помощта на г-жа Мерве. Коварната врачка убеждава наивната Нилай, че зеленооката Дога е виновна за всичките ѝ нещастия. Мерве ѝ дава капки, които могат да убият неродените деца на Дога, внушавайки ѝ, че само така мечтите ѝ ще се сбъднат.
Междувременно Йомер кани на среща годеника на бившата си съпруга, без да подозира, че Кайхан знае тайната му.
Нилай, изплашена от проклятието, отново търси помощта на г-жа Мерве, убедена, че само тя може да ѝ помогне. Врачката ѝ подава малка бутилка с течност и я инструктира да пие от нея всяка сутрин – за „прочистване“ от лошата енергия.
Мерве, с дяволска усмивка, продължава да манипулира наивната си клиентка.
– Дога, тя беше със зелени очи, нали? – пита тя. Нилай кима. – Тя е причината за всички твои нещастия! – казва тя убедено. – Ако се отървеш от нея… или по-точно от неродените ѝ деца, всичките ти мечти ще се сбъднат!
Тя излиза и след малко си връща с малка бутилка.
– Сложи тези капки в чая или сока на Дога – обяснява ѝ Мерве. – Никой няма да разбере. Ще изглежда като проклятие, което най-сетне се е сбъднало…
Нилай, завладяна от мисълта за собственото си щастие, грабва бутилката и си тръгва. След като вратата се затваря, сестрата на Мерве поглежда с недоверие към нея:
– Вярваш ли, че ще го направи?
Мерве се изсмива презрително:
– Разбира се, не виждаш ли колко е тъпа и вярва на всяка наша дума. Да се отърве от тези деца, за да може да бъде под наш контрол, а след това ще минем към Пембе, така ще им вземем всичко!
Кайхан пристига в кабинната на Йомер.
– Здрасти, Йомер… – влиза щастлив и ухилен до ушите Кайхан.
– Знам защо си дошъл – казва ядосан Йомер като го вижда. – Да ти ударя един хубав бой!
Кайхан се преструва на изненадан.
– Какво говориш, Йомер? Та ние сме почти роднини…
Но Йомер не се поддава на номерата му.
– Веднага ще се откажеш от всичко, което ти е дала Леман! – заповядва Йомер.
Кайхан се усмихва ехидно.
– Не съм сигурен, че искам…
Йомер пристъпва към него.
– Съветвам те да помислиш добре… или няма да излезеш оттук!
– Това не работи така, Йомер – отвръща Кайхан, сочейки го с пръст. –Ти не си в позиция да ми казваш какво да правя! Властта вече е у мен.
Без да чака покана, той най-нагло сяда в креслото срещу Йомер.
Йомер стиска зъби, навежда се към него и с ледена нотка в гласа пита:
– За кого, по дяволите, се мислиш?
Кайхан се навежда леко напред, с блясък на триумф в очите.
– А ти? Още ли не си разбрал нищо, Йомер?!
– Аз ще те унищожа! – заканва се Йомер.
– Нищо няма да направиш! Аз знам твоята голяма тайна! – заявява Кайхан със самодоволна усмивка. – Най-голямата тайна в живота ти!
Кайхан се надига от креслото и се изправя срещу Йомер и в очите му заявява:
– Знам, че Метехан не е твой син!
Йомер е шокиран, а Кайхан се усмихва доволно и наблюдавайки реакцията му и се наслаждава на момента.
Действието се връща назад. Леман щастлива, че Кайхан е толкова мил и любезен с нея. Мислейки, че той я обича искрено и намерението, че ще се ожени за нея, решава да му споделя тайната, която само тя и Йомер знаят.
– Метехан не е син на Йомер, а на неговия брат-близнак Бекир…
Действието се връща в настоящето.
Кайхан се ухилва широко.
– Е, Йомер, падна ли ми? – смее се подигравателно и отново се отпуска в креслото. – Или може би трябва да отида и да разкажа на сина ти?
Йомер, все още шокиран, сяда срещу него.
– Какво искаш? – пита Йомер.
Кайхан се накланя напред, със самодоволна усмивка.
– Така вече можем да се разберем…Вземи един лист и химикалка, за да не забравиш нещо!
Йомер остава на място си, показвайки на Кайхан, че няма намерение да прави каквото и да било.
Кайхан обаче се наслаждава на превъзходството си.
– Първо! – казва заповеднически. – Купуваш продадения от Фатих хотел и ставаме съдружници.
Йомер едва сдържайки гнева си.
– Второ! – продължава Кайхан със самодоволен тон. – Ще кажеш на цялото си семейство – и особено на скъпия си брат – че си ме разбрал погрешно и всъщност аз съм прекрасен човек!
Действието се пренася в къщата на семейство Юнал. Нилай издебва момент, когато никой не е в кухнята. С треперещи ръце приготвя чай и в едната чаша добавя достатъчно от капките, които ѝ даде Мерве. Очите ѝ проблясват нервно, докато гледа как течността се слива с горещата напитка.
В гостната Дога, Пембе и Нурсема разговарят. Дога гали с усмивка наедрялото си коремче, а в очите ѝ свети радост.
– Боже, колко са активни в момента! – възкликва тя с вълнение.
– Да им даде Бог здраве – благославя ги Пембе.
В този момент в стаята влиза Нилай, носейки две чаши. Усмихва се любезно и се приближава към Дога.
– Направих си билков чай и донесох и за теб – казва тя с престорена загриженост. – Знаеш ли, Дога, трябва да се грижим добре за децата си…
Всички са учудени от жеста на внимание на Нилай към Дога. Дога благодари на Нилай и взема чашата.
Нилай сяда до нея, а погледът ѝ не се отделя от чашата в ръцете на Дога.
– Много е горещ – отбелязва Дога и започва да духа чая, за да изстине.
Тя повдига чашата към устните си, готова да отпие…
Внезапно Нилай сграбчва възглавницата до себе си и с нея избива чашата от ръцете на Дога!
Чаят се разлива по пода, а чашата се чупи със силен трясък. Всички скачат уплашени.
– Нилай! Какво ти става?! – извиква Дога, отдръпвайки се шокирано.
– На главата ти имаше… буболечка! – измъква се Нилай, като погледът ѝ нервно прескача от една на друга.
– Дога, изпари ли се?! – пита притеснено Пембе, оглеждайки я.
– Нилай, ти полудя ли?! – избухва Дога, все още шокирана от случилото се.
– Извинявай, но на косата ти наистина имаше буболечка… – повтаря Нилай, като трескаво търси начин да се измъкне.
Нурсема, която не откъсва поглед от лицето ѝ, пита подозрително:
– Нилай, каква буболечка?
– Паяк… – изстрелва Нилай, преглъщайки тежко.
Пембе присвива очи и я гледа подозрително.
– Паяк?! В тази къща се чисти всеки ден! – ядосва се тя. – Дога, отиди да се преоблечеш, сигурно си мокра.
– Аз ще ти помогна… – предлага бързо Нилай и се изправя.
Но Дога я спира с рязък жест. Очите ѝ проблясват с гняв.
– Не ме докосвай! За малко да ме изгориш! – ядосана е Дога.
Нилай също се прибира в стаята си и рухва на един стол. Ръцете ѝ треперят неконтролируемо, а сълзите напират в очите ѝ.
– Господи, прости ми! Защо го направих? – Тя скрива лице в дланите си, разтърсена от емоции. – Ами ако нещо беше станало с Дога и бебетата?
Нилай се връща в гостната при свекърва си.
– Нилай, дойде ли на себе си? Ти разбираш ли какво направи? Ти я удари с възглавницата, когато Дога държеше в ръцете си горещия чай?! Какво щеше да стане ако се беше изгорила? Ами ако с бебета се беше случило нещо?
– Инстинктивно го направих – отговаря Нилай. – Като видях паяка се притесних да не я ухапе.
– Какъв паяк? Паяк, който си видяла само ти ли Нилай? – пита Пембе.
– Ами явно само аз съм го видяла…
– Чуй ме, ти без това премина всякакви граници! Бъди внимателна! – предупреждава я Пембе.
– Аз… исках да помогна… – промърморва Нилай с пресипнал глас.
– Няма нужда! – отсича Пембе. – Стига толкова!
Очите на Нилай се пълнят отново със сълзи.
– Но аз ѝ се извиних! Какво още да направя?! Да ѝ падна на колене ли?! – гласът ѝ трепери, докато подсмърча.
Пембе въздъхва уморено и се хваща за главата.
– Чуй ме… – казва след кратка пауза. – Ти все още ли се срещаш с онази жена?
Нилай замръзва.
– С коя?
– С Марва… или както там ѝ беше името…
–Не се виждам! – отговаря невинно Нилай.
– Не си и помисляй да ни навлечеш още проблеми! – предупреждава я Пембе. – Отиди и се извини на Дога!
Нилай отива в стая на Дога и ѝ се извинява, че не е искала нарочно да го направи.
Дога я поглежда хладно.
– Нилай, какво искаш от мен? – пита тя с тон, в който се долавя недоверие.
– Нищо! Какво мога да искам?
Дога не сваля очи от нея.
– Тогава стой далеч от мен.
В гласа ѝ няма омраза, но предупреждението е ясно.
– Дойдох, за да ти се извиня… – настоява Нилай
Нурсема, която досега мълчеше, се намесва спокойно, но твърдо:
– Нилай, не прави неща, за които после трябва да се извиняваш.
– Вие двете постоянно ме отблъсквате! – плаче Нилай. – Затваряте се заедно и ме обсъждате! Дори веднъж не ми казахте: „Хайде да поговорим, Нилай!“ Никой не ме забелязва в тази къща!
Дога и Нурсема се споглеждат, изненадани от нейната реакция.
– Смятате ли, че аз съм безгрижна?! – продължава Нилай.
Дога въздъхва и леко омеква.
– Нилай, ако имаш проблеми, разкажи ни ги! – казва тя. – Какво чакаш, покана ли?
Нилай поклаща глава с горчивина.
– Нима мога да се доближа до вас?
– Нилай, не преувеличавай! – намесва се Нурсема.
Но думите ѝ само наливат масло в огъня.
– Нилай преувеличава! Нилай говори глупости! – разплакана Нилай тръгва да излезе от стаята, но се връща и заявява: – Дога, аз не исках да те изгоря! – заявява с разтреперан, но категоричен глас. – Аз исках да ти спася живота ти, а ти дори не знаеше това!
Нилай бързо излиза от стаята.
Нурсема поклаща глава и въздъхва тежко.
– Тя се извини… и в същото време ни обвини.
– Аз… я съжалих – отвръща Дога.
Действието се пренася в офиса на Алев. Алев седи пред лаптопа си, но вместо да работи, погледът ѝ е прикован в часовника на ръката ѝ – подарък от Апо. Пръстите ѝ неволно докосват гладката му повърхност, а по лицето ѝ пробягва лека усмивка.
В този момент в офиса влиза Умут.
– Ей, ти мечтаеш ли, или само така ми се струва? – закача я той с усмивка.
Алев мигновено се сепва и поглежда към него.
– За какви мечти говориш? – пита невинно Алев.
Умут кръстосва ръце и не откъсва поглед от нея.
– Ти много добре разбра…
Алев повдига вежди и извърта очи.
– Не говори глупости, Умут!
– Май доста си се привързала към семейство Юнал… – отбелязва Умут. – Или греша?
– Скъпи, не ме бъркай със себе си!
Умут се усмихва, но веднага сменя тона.
– Добре, но искам да те помоля за нещо.
– Слушам те.
– Обади се, моля те, на Дога. Разбери как е Нурсема.
Алев го гледа въпросително.
– Вие не си ли пишете?
– Пиша ѝ, но не получавам отговори…
Алев въздъхва и с усмивка посяга към телефона си.
– Добре, сега ще ѝ се обадя.
Дога веднага вдига на леля си.
– Нашият влюбен пита как е Нурсема – закача я Алев, като хвърля поглед към Умут.
От другата страна на линията се чува въздишка.
– С Нурсема всичко е наред… – отговаря Дога, но гласът ѝ звучи необичайно тъжен.
От мястото си Умут вика нетърпеливо:
– Кога ще се обади?!
Алев се усмихва леко и пита:
– Чу ли го?
– Да потърпи още малко… – отговаря Дога.
Алев поклаща глава и въздиша.
– Аз му казвам същото, но е трудно да го убедя…
Настъпва кратко мълчание, след което Алев продължава:
– Ела при нас, ако ти е скучно. Ще ти се отрази добре.
– Благодаря… ще видя – отвръща Дога, но в гласа ѝ липсва обичайният ентусиазъм.
Разговорът приключва, но Алев остава замислена.
– Гласът ѝ беше много тъжен… – отбелязва загрижена Алев.
Умут я наблюдава внимателно.
Алев казва на Умут, че е притеснена, защото гласът на Дога е бил много тъжен.
– Кой знае какво се случва там? – разсъждава тя. – Тя се страхува да разкаже. Ако са постъпили така със собствената си дъщеря, какво да кажем за снаха си?
–Не се притеснявай, ти много добре знаеш, че Дога няма да позволи да я обидят. – казва Умут.
–Това е така, но бременността я изморява, та тя носи две бебета! Дали не може да ѝ повдигнем настроението? – замисля се Алев.
– Не се притеснявай – успокоява я Умут. – Дога няма да позволи да я обидят.
– Това е така, но бременността я изморява… Тя носи две бебета! – въздъхва Алев. – Трябва да ѝ повдигнем настроението…
Очите ѝ проблясват с нова идея.
– Да ѝ организираме тържество в чест на близнаците! – възкликва тя. – Но не само в дома на Пембе!
Умут веднага се включва.
– Можем да го направим в заведението на Мустафа и Сьонмез!
Алев се усмихва широко.
– Отлична идея! Ще говоря довечера с Къвълджъм и мама.
В същото време Кайхан умело дърпа конците на връзката си с Леман. Всичко се развива точно както е планирал.
Снимката мигновено се появява в социалните мрежи – послание, което Кайхан знае, че ще стигне до точните хора.
Той хвърля последен поглед към екрана и се усмихва дяволито.
– Нека враговете ми се ядосват…
Познатата брокерка на Йомер се обажда на Къвълджъм с вълнуваща новина – намерила е перфектната къща за тях. Къвълджъм се интересува, дали е казала на Йомер. Жената отговаря, че е говорила с него, но не е разбрала дали ще дойде.
Къвълджъм отива да я разгледа къщата. Заедно с брокерската разглеждат цялата къща, а Йомер не идва. Примирена, тя решава да си тръгне. Когато отваря вратата, сърцето ѝ прескача – пред нея стои Йомер.
Поглежда го изненадано, смес от облекчение и въпрос, дали все пак ѝ е постил, пробягва по лицето ѝ.
– Йомер… мислех, че няма да дойдеш! – казва Къвълджъм.
– На г-жа Къвълджъм много ѝ хареса къщата – отбелязва брокерката.
– Наистина ли? Това е хубаво – отговаря с усмивка Йомер.
– Ще я разгледаш ли? – пита Къвълджъм.
Йомер я поглежда за миг, след което кимва.
– Разбира се, че ще я разгледам.
Йомер и брокерката се качват на втория етаж, а Къвълджъм остава на първия…
- Дали Йомер е простил на Къвълджъм?
Много скоро ще разберем….
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg