Шербет от боровинки - Епизод 75 (Ето какво ще видим)

Къвавълджъм провежда собствено разследване, открива собственика на злополучната флашка и го предава на полицията. Ще успее ли Йомер да прости на годеницата си, когато справедливостта възтържествува? Или това ще бъде краят на връзката им? Разберете какво ще се случи в еп. 75 на турския сериал „Шербет от боровинки“. Какво се случва в еп.75 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 21 март по Diema Family от 22:00 ч. Г-жа Сьонмез настоява за отговор! Възрастната жена иска да разбере кой е подарил на Алев скъпия часовник и в замяна на какви услуги. Алев моли Абдула за помощ, за да убеди майка си, че двамата не са любовници. Междувременно Къвълджъм провежда собствено разследване, открива собственика на злополучната флашка и го предава на полицията. Ще успее ли Йомер да прости на годеницата си, след като справедливостта възтържествува? Или това е краят на връзката им? Разбирайки, че часовника на Алев струва цяло състояние Сьонмез отива в офиса на Алев, за да ѝ потърси сметка, кой ѝ е подарил този скъп подарък и за каква услуга. Алев ѝ отговаря, че часовникът ѝ е бил изпратен като подарък за добре свършената работа. – И ти не си знаела, че часовникът е истински, така ли? – иронично пита Сьонмез, присвивайки очи с недоверие. – Не, не знаех! – настоява Алев. – Уморих се вече да те предупреждавам! – избухва Сьонмез. – Опитвам се да те вразумя толкова много пъти! Знай, че сто човека не могат да ти навредят толкова, колкото сама си вредиш! – Какво точно се опитваш да ми кажеш? – приви се, че не разбира Алев. – По-добре разбери сама, защото този път и аз няма да мога да те спася! – гласът на Сьонмез звучи заплашително. Ядосана, тя оставя часовника върху бюрото и разстроена си тръгва. В този момент в офиса влиза Умут и изненадано поглежда към разстроената Алев. – Какво става тук? – пита той разтревожено. – Мама се е досетила, че Апо ми е подарил часовника! – признава Алев, притискайки слепоочията си от напрежение. – Разбира се, че ще се досети, тя не е глупава – отвръща Умут. – Свършено е с мен! – проплаква отчаяно Алев. – Сега тя сигурно си мисли, че съм негова любовница… Уфф, не искам и да си представям какви ужасни неща ѝ минават през главата! – Отивам да взема продуктите, а когато се върна, ще поговорим спокойно – опитва се да я успокои Умут и излиза бързо от офиса. Щом остава сама, Алев нервно сграбчва телефона и бързо набира номера на Абдула. – Здравейте, г-це Алев! – отговаря той веднага. – Г-н Абдула, положението е катастрофално! Свършено е с мен! – съобщава Алев. – Какво се е случило? – разтревожено пита Абдула. – Вие зает ли сте? Извинете, че така внезапно ви безпокоя… – притеснява се Алев, сякаш внезапно осъзнала колко импулсивно действа. – Не, не съм зает! – прекъсва я той уверено. – Подарихте ми часовника… Вие свободен ли сте сега? Мога ли да дойда лично да ви обясня всичко? – притеснява се Алев. – Разбира се, чакам ви в кабинета си! – отговаря успокоително Абдула. – Аз… когато съм притеснена, трябва да се движа, не мога да стоя на едно място! След тридесет минути ще съм при вас – казва притеснена Алев и започва припряно да си търси чантата. – Добре, очаквам ви! – отговаря Абдула. В същото време съученичка на Чимен ѝ разказва със страх в гласа, че е била изнудвана с компрометиращо видео. Чимен замръзва на място, а сърцето ѝ се свива от тревога. Без да губи и миг, тя хуква към майка си и разпалено ѝ разказва всичко. Къвълджъм веднага осъзнава сериозността на ситуацията, а също така смята, че това е свързано и с въпросната флашка и без да се колебае, вика потърпевшото момиче в кабинета си. Азра пристъпва плахо в стаята, а погледът ѝ е забит в пода. – Е, Азра, ще разкажеш ли това, което сподели с Чимен? – пита Къвълджъм, впивайки сериозен поглед в нея. – Тя какво, веднага при вас ли дотича? – отвръща Азра с горчивина, избягвайки очите на Къвълджъм. – Азра, тук не говорим за безобидни слухове! – гласът на Къвълджъм става по-твърд. – Стигнахме до съда! Ако беше разказала това навреме, може би щяхме да предотвратим случилото се! – Директор, някой ми се обади и ми поиска пари за видео с мое участие – признава момичето. – Кой ти е приятел? От нашето училище ли е? – Не… не е оттук – поклаща глава Азра. – По-голям е… – Колко по-голям? – На двадесет и осем години… – Кой ви запозна? Азра преглъща тежко. – Приятел от класа… – Как се казва? – Ягъс! По-късно Къвълджъм вика в кабинета си Ягъс и го пита, дали той е запознал Азра с приятеля си. Младежът отговаря, че не е. Къвълджъм предлага да извикат Азра. Ягъс веднага отговаря, че може да я е запознал. Къвълджъм му дава лист и ми казва да напише на него всичко, което знае за приятеля си. – Защо да го правя? – пита Ягъс. – Някой заплашва Азра и аз подозирам този младеж – отговаря Къвълджъм. – Кой знае, може той да има съучастници. – Това не съм аз! – отговаря младежът. – Аз не казвам, че си. Но не забравяй – рано или късно истината ще излезе наяве. И този, който си е мълчал, ще си понесе последствията – казва уверена Къвълджъм. Нурсема сяда да напише отговор на писмото на Умут. „Той го е написал толкова красиво…, как да му отговора?“ – мисли си тя. – Какво правиш? –идва при нея Дога. Нурсема вдига глава, усмивката ѝ озарява лицето. Очите ѝ блестят развълнувано. – Дога, ела тук! – Току-що се върнах от клиниката – казва тя. – Виждам, че се усмихваш! Нурсема не може да сдържи радостта си. Очите ѝ отново се плъзват към писмото, сякаш то е най-ценното нещо на света. – Умут ми написа писмо – признава тя, а усмивката ѝ става още по-широка. Тя подава писмото на Дога. – Кажи, не е ли прекрасно? – пита Нурсема, нетърпелива да чуе мнението ѝ. Дога вдига поглед и въздъхва дълбоко. – Невероятно е… Потресаващо! – отговаря Дога. – А аз му казах, че не трябва да се виждаме и да говорим… А той… вместо да се откаже, ми написа това. – казва Нурсема. – Това е най-романтичната постъпка, която съм виждала в живота си – признава Дога. – Дога, искам да му отговоря… Но искам да бъде нещо специално. Ще ми помогнеш ли? Дога се усмихва, а в очите ѝ проблясва закачлива искра. – Разбира се! – възкликва тя и сяда до Нурсема. – Хайде да измислим нещо, което да не отстъпва на неговото! Междувременно Алев пристига в кабинета на Абдула. Не губи време в излишни любезности – започва направо по темата. – Вижте! – възкликва тя, оставяйки чантата си на креслото с рязко движение и съблича палтото си. – Мама видя часовника и си помисли, че сме заедно! Абдула вдига вежди, объркан от внезапното ѝ признание. – Какво означава „че сме заедно“? Алев прокарва нервно ръка през косата си и въздъхва тежко. – Че съм ви любовница! – обяснява Алев. – Каза ми: „Той ти е подарил това, а ти какво му даваш в замяна?“ Е, не използва точно тези думи, но смисълът беше същият! И понеже не можех да ѝ кажа истината – че съм помогнала на Нурсема, – трябваше да я излъжа… – И какво казахте? – пита Абдула. – Аз съм организирала сватба и клиентът ми го е изпратил като подарък… Но… преди това казах, че е фалшификат. Откъде можех да знам, че тя ще отиде в магазина и ще провери. – Какво?! – изненадан е Абдула. – Да! И аз се изненадах! В крайна сметка, тя не повярва на нито една моя дума! В магазина… случайно, да не би да са споменали името ви? Абдула поклаща глава, гласът му звучи твърдо. – Невъзможно. Часовникът беше поръчан специално за вас. Алев въздъхва с облекчение, но напрежението не я напуска. – Е, това е добре – промърморва тя. – Но не се учудвайте, ако мама реши да дойде и при вас… – Не се притеснявайте. Аз ще реша всичко – заявява уверено Абдула. Алев го поглежда с недоверие. – Как? – пита подозрително. – За момента не знам… но ще помисля и ще намеря начин. Тя се изправя и го поглежда с благодарност. – Благодаря ви, г-н Абдула. Абдула кимва спокойно. – Няма за какво. Оставете това на мен. Действието се пренася в училището. Младежът, който подхвърля флашката в раницата на Метехан, е арестуван. Коридорите на училището все още носят ехо от случилото се, но за някои справедливостта вече е възтържествувала. Чимен пристъпва към Метехан с облекчение в очите. – Ето, всичко приключи! – усмихва се тя – Но аз не съм забравил… – отговаря все така гневен Метехан. Къвълджъм се обажда на Йомер и му съобщава за това. – Хубаво! – казва той кратко, след като тя му съобщава новината. – Само „хубаво“ ли?! – възкликва тя, шокирана от хладнокръвието му. Йомер въздъхва. – Тук няма място за изненада. Бях напълно уверен, че Метехан не може да направи такова нещо! – Йомер, справедливостта възтържествува, Метехан е оправдан! Сега можеш да промениш показанията си! Настъпва кратка пауза, после Йомер отговаря с премерен тон: – Ще се посъветвам с адвокатите си, Къвълджъм… но благодаря, че ми каза. – Йомер… – Довиждане! – прекъсва я той и затваря. Телефонът на Фатих звъни. Поглежда дисплея и вижда името на Айлин – момичето от автосалона. Отговаря с равен глас. – Слушам. – Здравейте, г-н Фатих! – започва Айлин, а в гласа ѝ се долавя нещо повече от делови тон. – Обаждам се да попитам какво да правя с поръчката ви. Вчера така бързо си тръгнахте с жена ви… – Поръчката остава. – отговаря Фатих. – Разбирам… – Айлин замълчава за секунда, после добавя с по-мек тон: – Между другото, много съжалявам, че жена ви не оценява такъв добър мъж като вас… Просто казвам, ако някога искате да поговорите, аз съм насреща. По всяко време. Фатих благодари и затваря. – Някаква си непозната жена ме съжалява… а на Дога дори не ѝ пука! – говори си сам Фатих. Вечерта Къвълджъм с букет в ръка пристига в дома на Йомер. Той ѝ отваря и кани да влезе. Метехан виждайки Къвълджъм, казва че отива в стаята си. Къвълджъм го проследява с поглед и въздъхва тежко. – Изглежда, всички са ми ядосани… Йомер я поглежда сериозно. – Метехан има пълно основание да е ядосан. Къвълджъм насочва вниманието си към него. – А ти? Йомер замълчава за миг. – Аз съм… объркан. – Йомер, наистина ли мислиш, че съм искала да ти навредя? – пита тя, а гласът ѝ трепери леко. – Не! Не мисля! – казва твърдо. – Аз те познавам добре, Къвълджъм. Очите ѝ се изпълват с надежда. – Тогава хайде да поговорим. Да изясним ситуацията и да сложим край на тези обиди. Йомер я поглежда и просто ѝ казва, ей така: – Къвълджъм, по-добре да не се виждаме за известно време. Тя го поглежда стъписано, сякаш не е чула правилно. – Какво? – Трябва да обърна внимание на сина си. Да му помогна да преживее всичко това. Къвълджъм усеща как тялото ѝ се напряга, а сърцето ѝ започва да препуска. – Разбирам… – казва тя. – По-добре да не се виждаме, защото аз съм виновна за всичко. Добре! Да, ти си прав! Извинявай за безпокойството! Йомер мълчи. Къвълджъм се обръща и излиза. Сълзите, които задържаше в дома на Йомер, се стичат свободно по бузите ѝ, докато върви по улицата. Когато стига дома на приятелката си Фатма, ръцете ѝ треперят, докато натиска звънеца. Вратата се отваря, а Фатма замръзва, виждайки състоянието ѝ. – Къвълджъм?! – Това е краят, Фатма… – прошепва тя с пресипнал глас. – Краят на връзката ни с Йомер… Фатма я прегръща силно, докато Къвълджъм се разплаква на рамото ѝ. Абдула оправя ситуацията с часовника! На следващия ден Сьонмез най-накрая разбира истината – часовникът не е подарък от Абдула, а от благодарен клиент. Облекчението, което я залива, се смесва с нотка на вина. Йомер разбира, че бившата му жена Леман е предала управлението на цялото си имущество в ръцете на Кайхан, а също така двамата са решили да се оженят. – Как е възможно това?! – шокиран е Йомер. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.