winless
Къвавълджъм провежда собствено разследване, открива собственика на злополучната флашка и го предава на полицията. Ще успее ли Йомер да прости на годеницата си, когато справедливостта възтържествува? Или това ще бъде краят на връзката им? Разберете какво ще се случи в еп. 75 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.75 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 21 март по Diema Family от 22:00 ч.
Г-жа Сьонмез настоява за отговор! Възрастната жена иска да разбере кой е подарил на Алев скъпия часовник и в замяна на какви услуги.
Алев моли Абдула за помощ, за да убеди майка си, че двамата не са любовници.
Междувременно Къвълджъм провежда собствено разследване, открива собственика на злополучната флашка и го предава на полицията.
Ще успее ли Йомер да прости на годеницата си, след като справедливостта възтържествува? Или това е краят на връзката им?
Разбирайки, че часовника на Алев струва цяло състояние Сьонмез отива в офиса на Алев, за да ѝ потърси сметка, кой ѝ е подарил този скъп подарък и за каква услуга.
Алев ѝ отговаря, че часовникът ѝ е бил изпратен като подарък за добре свършената работа.
– И ти не си знаела, че часовникът е истински, така ли? – иронично пита Сьонмез, присвивайки очи с недоверие.
– Не, не знаех! – настоява Алев.
– Уморих се вече да те предупреждавам! – избухва Сьонмез. – Опитвам се да те вразумя толкова много пъти! Знай, че сто човека не могат да ти навредят толкова, колкото сама си вредиш!
– Какво точно се опитваш да ми кажеш? – приви се, че не разбира Алев.
– По-добре разбери сама, защото този път и аз няма да мога да те спася! – гласът на Сьонмез звучи заплашително.
Ядосана, тя оставя часовника върху бюрото и разстроена си тръгва.
В този момент в офиса влиза Умут и изненадано поглежда към разстроената Алев.
– Какво става тук? – пита той разтревожено.
– Мама се е досетила, че Апо ми е подарил часовника! – признава Алев, притискайки слепоочията си от напрежение.
– Разбира се, че ще се досети, тя не е глупава – отвръща Умут.
– Свършено е с мен! – проплаква отчаяно Алев. – Сега тя сигурно си мисли, че съм негова любовница… Уфф, не искам и да си представям какви ужасни неща ѝ минават през главата!
– Отивам да взема продуктите, а когато се върна, ще поговорим спокойно – опитва се да я успокои Умут и излиза бързо от офиса.
Щом остава сама, Алев нервно сграбчва телефона и бързо набира номера на Абдула.
– Здравейте, г-це Алев! – отговаря той веднага.
– Г-н Абдула, положението е катастрофално! Свършено е с мен! – съобщава Алев.
– Какво се е случило? – разтревожено пита Абдула.
– Вие зает ли сте? Извинете, че така внезапно ви безпокоя… – притеснява се Алев, сякаш внезапно осъзнала колко импулсивно действа.
– Не, не съм зает! – прекъсва я той уверено.
– Подарихте ми часовника… Вие свободен ли сте сега? Мога ли да дойда лично да ви обясня всичко? – притеснява се Алев.
– Разбира се, чакам ви в кабинета си! – отговаря успокоително Абдула.
– Аз… когато съм притеснена, трябва да се движа, не мога да стоя на едно място! След тридесет минути ще съм при вас – казва притеснена Алев и започва припряно да си търси чантата.
– Добре, очаквам ви! – отговаря Абдула.
В същото време съученичка на Чимен ѝ разказва със страх в гласа, че е била изнудвана с компрометиращо видео. Чимен замръзва на място, а сърцето ѝ се свива от тревога. Без да губи и миг, тя хуква към майка си и разпалено ѝ разказва всичко. Къвълджъм веднага осъзнава сериозността на ситуацията, а също така смята, че това е свързано и с въпросната флашка и без да се колебае, вика потърпевшото момиче в кабинета си.
Азра пристъпва плахо в стаята, а погледът ѝ е забит в пода.
– Е, Азра, ще разкажеш ли това, което сподели с Чимен? – пита Къвълджъм, впивайки сериозен поглед в нея.
– Тя какво, веднага при вас ли дотича? – отвръща Азра с горчивина, избягвайки очите на Къвълджъм.
– Азра, тук не говорим за безобидни слухове! – гласът на Къвълджъм става по-твърд. – Стигнахме до съда! Ако беше разказала това навреме, може би щяхме да предотвратим случилото се!
– Директор, някой ми се обади и ми поиска пари за видео с мое участие – признава момичето.
– Кой ти е приятел? От нашето училище ли е?
– Не… не е оттук – поклаща глава Азра. – По-голям е…
– Колко по-голям?
– На двадесет и осем години…
– Кой ви запозна?
Азра преглъща тежко.
– Приятел от класа…
– Как се казва?
– Ягъс!
По-късно Къвълджъм вика в кабинета си Ягъс и го пита, дали той е запознал Азра с приятеля си. Младежът отговаря, че не е. Къвълджъм предлага да извикат Азра. Ягъс веднага отговаря, че може да я е запознал. Къвълджъм му дава лист и ми казва да напише на него всичко, което знае за приятеля си.
– Защо да го правя? – пита Ягъс.
– Някой заплашва Азра и аз подозирам този младеж – отговаря Къвълджъм. – Кой знае, може той да има съучастници.
– Това не съм аз! – отговаря младежът.
– Аз не казвам, че си. Но не забравяй – рано или късно истината ще излезе наяве. И този, който си е мълчал, ще си понесе последствията – казва уверена Къвълджъм.
Нурсема сяда да напише отговор на писмото на Умут.
„Той го е написал толкова красиво…, как да му отговора?“ – мисли си тя.
– Какво правиш? –идва при нея Дога.
Нурсема вдига глава, усмивката ѝ озарява лицето. Очите ѝ блестят развълнувано.
– Дога, ела тук!
– Току-що се върнах от клиниката – казва тя. – Виждам, че се усмихваш!
Нурсема не може да сдържи радостта си. Очите ѝ отново се плъзват към писмото, сякаш то е най-ценното нещо на света.
– Умут ми написа писмо – признава тя, а усмивката ѝ става още по-широка. Тя подава писмото на Дога.
– Кажи, не е ли прекрасно? – пита Нурсема, нетърпелива да чуе мнението ѝ.
Дога вдига поглед и въздъхва дълбоко.
– Невероятно е… Потресаващо! – отговаря Дога.
– А аз му казах, че не трябва да се виждаме и да говорим… А той… вместо да се откаже, ми написа това. – казва Нурсема.
– Това е най-романтичната постъпка, която съм виждала в живота си – признава Дога.
– Дога, искам да му отговоря… Но искам да бъде нещо специално. Ще ми помогнеш ли?
Дога се усмихва, а в очите ѝ проблясва закачлива искра.
– Разбира се! – възкликва тя и сяда до Нурсема. – Хайде да измислим нещо, което да не отстъпва на неговото!
Междувременно Алев пристига в кабинета на Абдула. Не губи време в излишни любезности – започва направо по темата.
– Вижте! – възкликва тя, оставяйки чантата си на креслото с рязко движение и съблича палтото си. – Мама видя часовника и си помисли, че сме заедно!
Абдула вдига вежди, объркан от внезапното ѝ признание.
– Какво означава „че сме заедно“?
Алев прокарва нервно ръка през косата си и въздъхва тежко.
– Че съм ви любовница! – обяснява Алев. – Каза ми: „Той ти е подарил това, а ти какво му даваш в замяна?“ Е, не използва точно тези думи, но смисълът беше същият! И понеже не можех да ѝ кажа истината – че съм помогнала на Нурсема, – трябваше да я излъжа…
– И какво казахте? – пита Абдула.
– Аз съм организирала сватба и клиентът ми го е изпратил като подарък… Но… преди това казах, че е фалшификат. Откъде можех да знам, че тя ще отиде в магазина и ще провери.
– Какво?! – изненадан е Абдула.
– Да! И аз се изненадах! В крайна сметка, тя не повярва на нито една моя дума! В магазина… случайно, да не би да са споменали името ви?
Абдула поклаща глава, гласът му звучи твърдо.
– Невъзможно. Часовникът беше поръчан специално за вас.
Алев въздъхва с облекчение, но напрежението не я напуска.
– Е, това е добре – промърморва тя. – Но не се учудвайте, ако мама реши да дойде и при вас…
– Не се притеснявайте. Аз ще реша всичко – заявява уверено Абдула.
Алев го поглежда с недоверие.
– Как? – пита подозрително.
– За момента не знам… но ще помисля и ще намеря начин.
Тя се изправя и го поглежда с благодарност.
– Благодаря ви, г-н Абдула.
Абдула кимва спокойно.
– Няма за какво. Оставете това на мен.
Действието се пренася в училището.
Младежът, който подхвърля флашката в раницата на Метехан, е арестуван. Коридорите на училището все още носят ехо от случилото се, но за някои справедливостта вече е възтържествувала.
Чимен пристъпва към Метехан с облекчение в очите.
– Ето, всичко приключи! – усмихва се тя
– Но аз не съм забравил… – отговаря все така гневен Метехан.
Къвълджъм се обажда на Йомер и му съобщава за това.
– Хубаво! – казва той кратко, след като тя му съобщава новината.
– Само „хубаво“ ли?! – възкликва тя, шокирана от хладнокръвието му.
Йомер въздъхва.
– Тук няма място за изненада. Бях напълно уверен, че Метехан не може да направи такова нещо!
– Йомер, справедливостта възтържествува, Метехан е оправдан! Сега можеш да промениш показанията си!
Настъпва кратка пауза, после Йомер отговаря с премерен тон:
– Ще се посъветвам с адвокатите си, Къвълджъм… но благодаря, че ми каза.
– Йомер…
– Довиждане! – прекъсва я той и затваря.
Телефонът на Фатих звъни. Поглежда дисплея и вижда името на Айлин – момичето от автосалона. Отговаря с равен глас.
– Слушам.
– Здравейте, г-н Фатих! – започва Айлин, а в гласа ѝ се долавя нещо повече от делови тон. – Обаждам се да попитам какво да правя с поръчката ви. Вчера така бързо си тръгнахте с жена ви…
– Поръчката остава. – отговаря Фатих.
– Разбирам… – Айлин замълчава за секунда, после добавя с по-мек тон: – Между другото, много съжалявам, че жена ви не оценява такъв добър мъж като вас… Просто казвам, ако някога искате да поговорите, аз съм насреща. По всяко време.
Фатих благодари и затваря.
– Някаква си непозната жена ме съжалява… а на Дога дори не ѝ пука! – говори си сам Фатих.
Вечерта Къвълджъм с букет в ръка пристига в дома на Йомер. Той ѝ отваря и кани да влезе. Метехан виждайки Къвълджъм, казва че отива в стаята си. Къвълджъм го проследява с поглед и въздъхва тежко.
– Изглежда, всички са ми ядосани…
Йомер я поглежда сериозно.
– Метехан има пълно основание да е ядосан.
Къвълджъм насочва вниманието си към него.
– А ти?
Йомер замълчава за миг.
– Аз съм… объркан.
– Йомер, наистина ли мислиш, че съм искала да ти навредя? – пита тя, а гласът ѝ трепери леко.
– Не! Не мисля! – казва твърдо. – Аз те познавам добре, Къвълджъм.
Очите ѝ се изпълват с надежда.
– Тогава хайде да поговорим. Да изясним ситуацията и да сложим край на тези обиди.
Йомер я поглежда и просто ѝ казва, ей така:
– Къвълджъм, по-добре да не се виждаме за известно време.
Тя го поглежда стъписано, сякаш не е чула правилно.
– Какво?
– Трябва да обърна внимание на сина си. Да му помогна да преживее всичко това.
Къвълджъм усеща как тялото ѝ се напряга, а сърцето ѝ започва да препуска.
– Разбирам… – казва тя. – По-добре да не се виждаме, защото аз съм виновна за всичко. Добре! Да, ти си прав! Извинявай за безпокойството!
Йомер мълчи. Къвълджъм се обръща и излиза.
Сълзите, които задържаше в дома на Йомер, се стичат свободно по бузите ѝ, докато върви по улицата. Когато стига дома на приятелката си Фатма, ръцете ѝ треперят, докато натиска звънеца.
Вратата се отваря, а Фатма замръзва, виждайки състоянието ѝ.
– Къвълджъм?!
– Това е краят, Фатма… – прошепва тя с пресипнал глас. – Краят на връзката ни с Йомер…
Фатма я прегръща силно, докато Къвълджъм се разплаква на рамото ѝ.
