Шербет от боровинки - Епизод 69 (Ето какво ще видим)

Абдула пристига при Нурсема, но тя му поставя условие, за да се върне у дома. Алев признава, че е скрила истината от най-добрия си приятел, а Умут бърза да се срещне с жената, която обича.Разберете какво ще се случи в еп. 69 на турския сериал „Шербет от боровинки“. Какво се случва в еп.69 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 13 март по Diema Family от 22:00 ч. Умут отива при Алев и я упреква, че не му е казала, че Нурсема е била при нея през цялото време. Дога разбира, че Фатих е помолил директора на клиниката, в която тя кара стаж, да изпраща при нея само жени пациенти. Абдула пристига при Нурсема и тя му поставя условие, за да се върне у дома. Кайхан е на път да изтегли парите от продажбата на хотела, но научава, че сметките му са замразени. В същото време Фатих дава на Мустафа парите, които му е обещал. Мустафа е много благодарен на брат си, че винаги го подкрепя и се държи като негов по-голям брат. Алев се връща в офиса, където Умут седи умислен, загледан в една точка. В погледа му се чете гняв, разочарование… и болка. – Умут, какво е станало? – пита тя, усещайки напрежението във въздуха. Той рязко вдига глава и без заобикалки задава въпроса, който не му дава мира: – Нурсема при теб ли е? Алев примигва, преструвайки се на изненадана. – Какво? Умут не ѝ оставя шанс да увърта. – Говорих с Апо – признава той. – Той ми разказа всичко. Следил е Дога, а неговият човек е видял, че живея в същата къща. Помислил си е, че Нурсема е при мен. Алев поема дъх, опитвайки се да събере мислите си. – Умут… виж… Но той я прекъсва. – Не мога да повярвам… – Виж, чуй ме! Разбери ме! – опитва се да го успокои тя. – През цялото това време ли?! – Умут не може да повярва. – Как можа, Алев?! Това съм аз! – Успокой се! Всичко ще ти обясня! – настоява тя, усещайки, че губи контрол над ситуацията. – Какво ще ми обясниш?! Баща ѝ вече ми обясни всичко! – избухва той. – А аз като последния глупак те защитавах пред него! Казах му, че между нас двамата няма никакви тайни! Алев свежда поглед. – Обещах на Нурсема… – казва тя. – Помоли ме да не казвам на никого. – А аз никой ли съм?! – гневът на Умут се засилва. – Докато си мислех, че тя е с онзи младеж, всъщност е живяла при теб?! Изобщо не те ли е срам?! – Аз… Тя беше пострадала… Довери ми се и остана при мен… Как можех да предам доверието ѝ? – Алев, ти сама виждаше колко силно страдах! Ти знаеше как се тревожа за нея! – Да, ти си прав! – признава тя. – Но така беше правилно… Аз ще отговарям за постъпките си! Помолиха ме да не казвам на никого, и аз на никого не казах! – В момента съм толкова ядосан, че дори не искам да те виждам! Няма да си общуваме известно време! Той рязко грабва якето си и излиза, без да се обърне. Йомер се обажда на Абдула и му казва, че преподал урок на любимият им зет – урок, който той никога няма да забрави. – Ти разбра ли къде е Нурсема? – пита Йомер. – Подозирам, че е при г-ца Алев – отговаря Абдула. – Крие се при Алев? – изненадан е Йомер. – В къщата на г-жа Къвалджъм – пояснява Абдула. – Не вярвам, че Къвалджъм знае за това – замисля се Йомер. – Убеден съм, че не знае! Такова нещо може да направи само г-ца Алев! – Наистина съм изненадан! – отвръща Йомер. – Засега не казвай нищо на Къвалджъм. Първо искам да се уверя, че съм прав! – Не се притеснявай, няма да кажа нищо! Действието се пренася при Нурсема. Тя рязко се сепва от силното чукане по входната врата – някой удря като побеснял. Сърцето ѝ прескача, когато тихо пристъпва към шпионката. Очите ѝ се разширяват – Умут. За миг се колебае, но после поема дълбоко дъх и отключва. Умут влиза вътре… Двамата се гледат, без да казват нищо, а след миг се хвърлят в силна прегръдка. – Защо не ми каза? – пита Умут. – Аз се побърквах, мислейки за теб! А ти си била под носа ми! – Не исках да те разстройвам и да ти причинявам още болка, Умут! – отвръща Нурсема, гласът ѝ леко потреперва. – Исках първо да оправя всичко, а след това да дойда при теб. – Изпитала си толкова голяма болка, а аз… аз нищо не знаех! Не можех да се застъпя за теб! – признава Умут. – Толкова съм ядосан на Алев! – Не ѝ се сърди! – настоява Нурсема. – Дога и Алев ми спасиха живота! Те пазеха тайната ми заради мен и рискуваха много! Ако ти и Алев се скарате заради мен, това ще ме огорчи страшно много… Аз без това вече съм ѝ тежко бреме. – Не мисли за това! Не тъгувай! – Умут я поглежда дълбоко в очите. – Ние с Алев ще се разберем… – Нурсема, толкова ми липсваше! – И ти ми липсваше! – отвръща тя, усмихвайки се през сълзи. – В болницата мислех само за теб. Ако нещо се беше случило… ако бях умряла, без да те видя… – Не говори така… -– А как да не мисля за това? – Просто… не мисли… Отсега нататък не мога да си представя живота си без теб! – заявява Умут. Нурсема нежно прокарва пръсти по бузата му. Умут се приближава и се опитва да я целуне, но тя рязко извърта глава. – Аз все още съм омъжена жена… нали разбираш? – припомня Нурсема. Мустафа, видимо притеснен, влиза в кабинета на баща си. Очите му издават тревога, а гласът му леко потреперва. – Татко, Нилай се е сбила с някаква жена и сега е в полицейското управление! Абдула не губи време. Без да каже и дума, става от стола си, взима сакото си и излиза. По-късно той се среща с жената и урежда нещата. В същото време Дога разбира, че Фатих е помолил директора на клиниката, в която тя кара стаж, да изпраща при нея само жени. Вечерта Дога вдига скандал на Фатих за това. Вечерта Абдула отива в офиса на Алев. – С какво мога да ви помогна? – пита тя, заглеждайки се в сериозното му изражение. – Дъщеря ми у вас ли е? – Да, при мен е – признава Алев, без да увърта. Абдула кимва и след секунда мълчание добавя: – Първо искам да ви благодаря, че сте се погрижили за нея. Алев го поглежда с изненада. – Аз… мислех, че ще ми крещите! – Нямам такъв навик – отвръща той спокойно. – Г-н Абдула, Нурсема имаше нужда от помощ. Момичето остана на улицата. Ние с Дога само я подкрепихме. Нищо повече! Може г-жа Пембе… –Не става дума за нея! – прекъсва я Абдула. –Аз ви казах, че ви благодаря, но не е необходимо да криете дъщеря ми от мен. – Да, хубаво щеше да бъде, ако изобщо не ѝ беше нужна нашата помощ! Но, г-н Абдула, вие прекрасно разбирате каква е ситуацията… и тя явно не ви устройва! Абдула Юнал, когото познавам и на когото винаги съм се възхищавала, не прилича на човека, който стои сега пред мен! Абдула въздъхва тежко. – Може ли да говорим за това по-късно? – пита той. – Ако разрешите, бих искал да видя дъщеря си. – Разбира се, но при едно условие! – казва Алев. – Докато Нурсема сама не поиска, никой няма право да я хване за ръка и да я заведе при семейството ѝ. Аз ѝ дадох дума! Домът ми е и неин дом! Тя може да остане колкото пожелае! Абдула поглежда Алев внимателно, след което кимва. – Обещавам. Действието прескача в дома на Алев. – Нурсема! – провиква се Алев. – Идвам! – отговаря весело тя, но в момента, в който вижда баща си, усмивката ѝ замръзва. – Защо? – обръща се тя към Алев. – Нурсема, той ми обеща! Той иска само да поговорите! Докато не поискаш сама, никой не може да те забере от тук. Абдула пристъпва напред и добавя: – Г-ца Алев казва истината. Ще бъде както ти искаш. Алев им хвърля последен поглед и се усмихва топло. – Аз ще ви оставя да си поговорите – казва тя и излиза. Настъпва напрегнато мълчание. – Да седнем? – предлага Абдула. Двамата сядат на дивана. – Ние много се притесняваме за теб – признава Абдула. – Не знаехме, че така ще стане! – Аз ви казах, татко, че не искам! – очите на Нурсема блестят от гняв и болка. – Направихме огромна грешка! – въздъхва тежко той. – Хайде да се приберем вкъщи… Прости ни! И двамата съжаляваме! Нурсема се усмихва горчиво. – За да съжалите, аз трябваше да се върна от оня свят ли? – пита Нурсема. Абдула потръпва от думите ѝ. – Дъще, стига! – умолява той. – Вече ти казах колко много съжаляваме… Може да бъдеш спокойна, никой не знае, че си тук! Аз сам дойдох при теб! – Татко, не е за първи път стъпваш в този дом! – казва тя с остър тон. – Още от деца ни учеше, че трябва да бъдем честни. Но доколко си честен ти, аз не знам… Особено с мама. Абдула не отговаря. – Чувствата ти към Алев… – продължава Нурсема, наблюдавайки реакцията му. – Ти си влюбен в нея! Знам! Сам го каза, татко! Абдула мълчи. – Ти искаш ли аз да се върна? – пита Нурсема. – Татко, тогава върви и разкажи всичко на мама. Бъди откровен с нея! Кажи ѝ, че не я обичаш, че си влюбен в друга жена! Покажи тази честност, за която винаги говориш! При това условие аз ще се върна вкъщи! – За мен, най-важното в живота ми са моите деца! – признава Абдула. – Ако това е твоето условие, аз всичко ще разкажа! – Да татко! Като дъщеря това очаквам! – заявява Нурсема. – След като така искаш, ти ще присъстваш при разговора с майка ти – отвръща Абдула. –Добре! Да тръгваме! Нурсема се качва в колата с баща . –Дъще ти уверена ли си? –Да! Уверена съм! Абдула се обажда на Пембе и ѝ казва да го чака в кабинета, защото трябва да поговорят и да не казва на никой. Пембе казва на всички, че явно е станало нещо лошо, след като баща им иска да говори с нея насаме. . Абдула влиза, а след него влиза Нурсема. Нурсема държи всичко на разстояние освен Дога. –Оставате ни сами! – казва Абдула. -Искаме с майка ви да поговорим с Нурсема! Ще каже ли Абдула на Пембе, че е влюбен в Алев? ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.